Решение № 5798 от 7.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1220/2009 г.

Решение № 5798 от 7.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1220/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1619/01.12.2008 г., Административен съд гр. Варна е отхвърлил жалбата на Лазар Андонов Лазаров от гр. Варна срещу решение № 53 от 25.07.2008 г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна, с което е оставено в сила разпореждане № 4708301169/15.02.2008 г. на ръководител "ПО" при РУ "Социално осигуряване" гр. Варна, постановено по протокол № 03015/15.02.2008 г., с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 13.12.2007 г. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от Лазар Лазаров Андонов от гр. Варна. Релевират се оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, моли да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Варненския административен съд за правилно. Не са налице сочените от касатора нарушения. Постановено е при изяснени фактически обстоятелства, като правният спор основателно се е концентрирал върху тълкуването и приложението на § 5, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на КСО. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Съдът не се е произнесъл извън заявения с първоинстанционната жалба предмет на спора, каквото твърдение е развито в касационната жалба. От подаденото до административния орган заявление вх. № МП-3611/30.01.2008 г. е видно, че Лазар Андонов Лазаров е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а с развитите съображения в жалбата от 26.06.2008 г. до ръководителя на ТП на НОИ гр. Варна същият претендира отпускане на добавката от Учителския пенсионен фонд по §5, ал. 3 от ПЗР на КСО. Този спорен въпрос е разгледан от съда и по него обосновано са изложени правни доводи, както и по въведеното с жалбата до съда възражение по компетентността на органа, издал акта. Правилни са изводите на Административен съд гр. Варна относно размера на намалената пенсия, приемайки за законосъобразно прилагането на § 5, ал. 2 от ПЗР на КСО. При установеното в процеса възползване но правото за ранно пенсиониране, на лицето се изплаща срочна пенсия от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70, намален с 0, 2% за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Обосновани и логични са доводите по тълкуване волята на законодателят във връзка с възрастта, която се изисква спрямо лицето към момента на депозиране на искането за отпускане на пенсия и възможността за получаване добавката по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,