Решение № 5506 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 341/2010 г.

Решение № 5506 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 341/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Венцеславов Габраков от с. Гирчевци против решение № 336 от 5.11.2009 г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по адм. дело № 166/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-КН-11/29.01.2009 г. на началника на РДНСК - Кюстендил, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на изпълнен без строителни книжа незаконен строеж "стопанска постройка", находяща се в УПИ ХIII-25 в кв. 5 по плана на с. Гирчевци. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на обжалваната заповед, евентуално връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна началник на РДНСК - Кюстендил оспорва жалбата. Ответниците Ася Любенова Таскова, Красимира Венцеславова Таскова и Димитър Василев Димитров не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за законосъобразна на посоченото основание за издаването й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на представените от страните доказателства, вкл. заключение по съдебно-техническа експертиза, съдът е проверил законосъобразността на обжалваната заповед на всички основания по чл. 146 АПК. Няма допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са доказателства за всички обстоятелства от значение на делото. Обосновано и правилно съдът приема, че процесната "стопанска постройка", извършена чрез основен ремонт и реконструкция с промяна на предназначението на съществуващ навес и без изискуемите се строителни книжа, представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Изпълнението му от наследодателя на жалбоподателя е започнало през 1989 г. и завършено до 1998 г. /според неговите възражения срещу констативните актове/ и като недеклариран в срока по § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, не е търпим строеж. Липсват данни за узаконяването му по реда на § 184 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което незаконният строеж подлежи на премахване, както законосъобразно е постановил административният орган. Противно на твърденията на касатора, със смъртта на извършителя на незаконния строеж не отпада задължението за премахването му, което е в тежест на законните наследници. Въпросите по изпълнението на заповедта не са относими към законосъобразността й. Няма нарушение на правото на защита на жалбоподателя, който е подал възражения срещу констативния акт в административното производство и в съдебното производство не е представил доказателства оборващи констатациите за незаконност на строежа. Обжалваното решение не страда от релевираните в жалбата пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,