Решение № 6 от 14.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 599/2010 г.

Решение № 6 от 14.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 599/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Г. прокурор е отправил по реда за възобновяване на наказателните дела (глава тридесет и трета от НПК) искане за отмяна на съдебния акт, с който са групирани наказанията, наложени на осъдения В. Х. К. Съдебният акт е определение на С. районен съд, отразено в протокола на съдебното заседание от 23 юни 2010 г. по чнд № 6382/2010 г., и се отнася до две предишни дела на К. - И 4559/2009 г. и 13204/2009 г. на същия съд, с наложени по тях наказания съответно 4 и 10 месеца лишаване от свобода, групирани по правилата за съвкупностите от престъпления в размер на по-тежкото. Определението е влязло в сила без оспорване пред второинстанционен (С. градски) съд. В искането на главния прокурор до ВКС се твърди, че посочените две дела не са единствените предишни на осъдения, че те са общо пет - заедно с № 925/2001 г., 12377/2007 г. и И 3325/2008 г., също на СРС, че са били известни в първата инстанция, и че ако наказанията по всички са били групирани правилно, К. би търпял сборно 1 г. лишаване от свобода по-малко; настоява се за ново разглеждане на делото и за отстраняване на тези нарушения. Искането на главния прокурор е поддържано в съдебното заседание на ВКС и от прокурора при Върховната касационна прокуратура - единствената друга страна, взела участие при провеждането му на 17 януари т. г. Върховният касационен съд намери за основателно искането за възобновяване на делото. СРС наистина незаконосъобразно е стеснил предмета на делото само по двете предишни дела на осъдения, въпреки че е разполагал и със справката за неговата съдимост, и с копия от самите бюлетини, отразени в нея. Съдът вероятно се е смятал за ограничен от искането на началника на затвора, който го е сезирал за необходимостта от групиране на наказанията само нохд И 4559/2009 г. и нохд № 13204/2009 г., но всъщност задължението му да се произнесе по всички дела произтича от указанията на В (К)С, дадени както в П. 4/1965-Пл., т. 7, така и в Т. р. 3/2009-ОСНК, т. 2 и 3 (Б.. 5/09). Убедително е защитено и предложеното от главния прокурор ново групиране на всички наложени на осъдения наказания с оглед на принципа за най-благоприятно съчетание между тях при едновременното прилагане на правилата за наказване на съвкупностите от престъпления и рецидива между тях - вж. отново цитираното постановление, т. 9. Трябва накрая да бъде споделена и необходимостта от ново разглеждане на делото в първата инстанция, тъй като, макар и "в полза на осъдения" (чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК), искането предполага актуална информация за неговата съдимост (сега тя е към дата 20 май 2010 г. - вж. на л. 18 от приложеното дело), а ВКС поначало не разполага с правомощия по събирането на доказателства в тази насока. Ето защо, съобразно чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 и с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, съставът на I наказателно отделение