Решение № 15393 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2018 г.

Решение № 15393 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на "М. М. 2013" ООД срещу Решение № 1216/26.02.2018 г. на Административен съд – С.-град по адм. дело № 14017/2017 г., с което е отхвърлено оспорването на Заповед № РА-30-319/30.10.2017 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, нареждаща премахването от дружеството на строеж "Пристройка – дървен навес", находящ се в УПИ I – за жилищно строителство и магазини, кв. 737 а по плана на гр. С., местност "ГГЦ", зона "Г-13-юг", като незаконен – изграден без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж.

Ответникът – директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, е на становище за неоснователност на оспорването.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Съответно на материалния закон е изчерпващото предмета на спора разрешение на съда относно конкуренцията между двете относими към случая квалификации на разпоредения за премахване обект – строеж или преместваем обект (т. 38 и т. 80 на § 5 ДРЗУТ).

1. Съдебно-техническата експертиза е установила, че обектът е с габаритни размери 9, 20/6, 80 м и представлява дървена конструкция, състояща се от 17 броя дървени колони и греди с размери 10/10 см и дървена скара за покрив; връзките на дървените колони с дървените греди са чрез метални планки и болтове, а на колоните към основата – чрез метални планки и винтове; покривът е покрит с винил, а от външна страна по дървените колони е създадена възможност за затваряне на пространството с винил.

Навесът може да бъде разглобен, без да се разрушават елементите му, но не може да се премести цял, ако не се разглобят вертикалните колони от планките на основата и от хоризонталните греди на покрива.

1. Правилно съдът е ценил заключението относно техническите характеристики на обекта и го е дискредитирал в частта му, съдържаща правен извод – за включването на навеса в категорията на преместваемите обекти според дефиницията на § 5, т. 80 ДРЗУТ.

а. Освен предназначението му по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ и начина на свързването му с терена, за да бъде определен като преместваем, обектът трябва кумулативно да отговаря и на друга предпоставка по разпоредбата – да може след отделянето му да бъде преместван в пространството, без да губи индивидуализацията си и възможността за ползване на друго място със същото или подобно предназначение.

б. Преместваемите обекти се "поставят", а не се "изграждат", както строежите. Тази тяхна характеристика по хипотеза предполага съществуването им до степен на завършеност, позволяваща открояването им от други обекти с оглед на изпълняваната от тях функция и ситуирането им посредством свързване със земята или друг обект. Противно на тезата на касатора, целостта на обекта е част от по-общото понятие за индивидуализация. Именно чрез нея той би могъл да бъде отграничен и възприет като изпълняващ предназначението, за което е създаден. Дори и да се сподели виждането, че демонтажът не компрометира преместваемия характер на обекта, той би следвало да притежава типичната за категорията отличителност – вж. неизчерпателното изброяване на подобни обекти в чл. 56, ал. 1 ЗУТ.

в. За разлика от тях, въпросният навес е механичен сбор от отделни елементи, а чрез свързаността им е изградена постройка с обслужващи търговски функции, без обаче конструкцията като цяло, както и съставните й части, да придават на обекта характерност в това му битие. На същото основание той би могъл да бъде реализиран на друго място и с различно предназначение, което пък е несъвместимо с понятието за преместваем обект. Затова с демонтажа на вертикалните колони и хоризонталните греди на покрива, освен накърняването на целостта на навеса, той би загубил и индивидуализацията си в противоречие с изискването за категоризирането му по т. 80 на § 5 ДРЗУТ.

1. При принадлежността на пристройката към кръга на обектите по § 5, т. 38 ДРЗУТ вр. чл. 137, ал. 1, т. 5 от закона и след като тя не попада в изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, на общо основание за изграждането й е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината – чл. 148, ал. 1 и 2 от закона. Липсата му окачествява строежа като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а извършването му след пределния срок по § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. изключва евентуалната му търпимост като юридически факт, който би препятствал неговото премахване.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на администрацията на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение