Решение № 10944 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7533/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията, подадена чрез юрисконсулт Л. Николова и юрисконсулт М. Василева, против Решение 1054/27.06.2025 г., постановено по административно дело 637/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменена негова Заповед Л-197/12.01.2024 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт М. Василева, която моли да бъде уважена по изложени в писмени бележки съображения. Ответната страна М. Й. В. лично и с пълномощник адвокат Г. Вълканов оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, доводи за което излага в писмен отговор. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Кюстендил е Заповед Л-197/12.01.2024 г., издадена от Главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор М. Й. В. надзирател I-ва степен в затвора в гр. София I-ва категория. В. е наказан за това, че е създал необходимата организация за намирането на мобилен телефон, нож и шило, и поставянето им в матрака на леглото на лишения от свобода И. Ц. И., с цел впоследствие да бъдат открити и И. да бъде наказан и спрян от работа, като целенасочено и преднамерено е ръководил част от действията на лишените от свобода Л. Л. и С. А.. Това деяние е квалифицирано от административния орган като злоупотреба с власт и доверие и несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 ЗМВР, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение. Съдът е отменил оспорената заповед, развивайки мотиви за нейната незаконосъобразност, които напълно се споделят от касационната инстанция, тъй като са съобразени с установените факти и с приложимия закон. Събраните по делото доказателства са анализирани подробно и аргументирано, след което съдебният състав е достигнал до правилния извод за недоказаност на вмененото на служителя нарушение на служебната дисциплина. Нито един от разпитаните по делото служители, работещи в затвора не са установили участие на М. В. в създаването на организация за намирането и поставянето на вещи в матрака на лишен от свобода. Лишеният от свобода С. А., разпитан като свидетел по делото установява, че писменото сведение е дадено от него след оказан психологически натиск, поради което правилно същото не е ценено от съда. В показанията си пред съда този свидетел също не удостоверява участие от страна на В. в деянието, за което е наказан. Сведението, дадено от другия лишен от свобода Л. Л., правилно не е ценено от съда, тъй като не е събрано в хода на образуваното дисциплинарно производство, а същият не е могъл да бъде разпитан по делото, тъй като се е намирал в затвор извън България. Извършеният оглед на дискове, съдържащи видеозаписи не доказва по безспорен начин укоримо поведение на наказания служител. Целият доказателствен материал, събран в хода на дисциплинарното и съдебно производство, преценен в съвкупност не потвърждава по категоричен начин извършването от страна на служителя на деянието, за което му е наложено най-тежкото наказание, поради което законосъобразно процесната заповед е отменена. Предвид изложените мотиви, неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 1000 лева, сторени в хода на касационното производство при първото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,