Решение № 11326 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5885/2015 г.

Решение № 11326 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5885/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Владимир Димитров Димитров, от гр. Варна, чрез пълномощника му - адв. Караиванова, против решение № 705/26.03.2015 г. по адм. дело № 982/2014 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно. В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът: Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: Силвия Иванова Албергини и Пламена Красимирова Димитрова, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на Владимир Димитров срещу заповед № ДК-14-03-494/19.02.2014 г. на началника на СГКК - Варна, с която е отказано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Варна, състоящо се в промяна на кадастралните граници за имоти с идентификатори 10135.2526.443 и 10135.2526.444 (10135.2526.1800), поискано със заявление вх. № 94-17190/2009 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразно издаден, на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, в хипотезата на непълнота или грешка, при което задължително се съставя акт за непълноти или грешки (АНГ) със скица-проект за изменението. Според съда този акт се подписва от всички заинтересувани собственици, като неподписването му от тях е пречка за изменението, поради наличието на спор за материално право между заявителя и отказалите да подпишат акта заинтересувани собственици. В случая такива подписи липсват, поради което съдът е приел, че оспореният отказ е материално законосъобразен, като е отхвърлил жалбата. По оплакването за нищожност на оспорената заповед, съдът е приел, че същата е валиден административен акт - издаден от орган с териториална, материална и времева компетентност. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. По делото е установено, че исканото изменение на КККР е по отношение границите и площта на ПИ с идентификатор 10135.2526.444 (проектен № 10135.2526.1800) със съседния му имот с идентификатор 10135.2526.443, на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР (ред. ДВ, бр. 34 от 2000 г.). При изменение на КККР на това основание, преди изменението на ЗКИР (ДВ, бр. 49/13.06.2014 г.), съдът правилно е установил, че съгласно чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР (ред. ДВ, бр. 34/2000 г. и бр. 29/2006 г.), респ. чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, непълнотите или грешките се установяват на място с акт, който се подписва от заявителя, съставителя и пряко заинтересованите собственици. "Заинтересовани" са онези собственици на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Вещните им права се установяват единствено от записванията им по кадастралния регистър, не и с други доказателства, каквито нито органът по кадастъра, нито административният съд могат да ценят. В случая е установено, че заинтересованите собственици на засегнатите от изменението два имота, съгласно записванията в КР от 2008 г., са лицата: Анка Иванова Иванова, Силвия Иванова Албергини, Иван Маринов Иванов и Маргарита Петрова Иванова (за имот 443) и Георги Димитров Димитров и Владимир Димитров Димитров (за имот 444), като Иван Маринов Иванов и Маргарита Петрова Иванова са починали и са наследени от дъщерите си - Силвия Албергини и Анка Иванова, а през 2009 г. е починала и Анка Иванова, наследена от Силвия Албергини. Вписаните в КР заинтересувани собственици, респ. техните наследници, са били поканени да се запознаят с проекта за изменение на КК, като АНГ не е бил подписан от никой от тях, а заинтересованата страна Силвия Иванова Албергини е подала писмено възражение срещу изменението, с което по същество е заявила спор за материално право. При тези данни правните изводи на съда, че оспореният административен акт е законосъобразен, са правилни. Неподписването на съставения АНГ от заинтересованите страни формира извод за наличие на спор за материално право между касатора Димитров и последните, който спор, по аргумент от чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР (ред. ДВ, бр. 34 от 2000 г.) и чл. 62, ал. 3 от цитираната вече Наредба № 3/2005 г., е пречка за изменението. При такъв спор органът няма право да одобрява каквото и да е изменение на КККР преди решаването му от общия граждански съд, а следва да постанови отказ. Съгласно чл. 62, ал. 5, предл. първо от същата наредба, АНГ не се подписва от пряко заинтересуваните собственици при изпълнение на влязло в сила съдебно решение, каквато хипотеза в случая не е налице. Правилно съдът е посочил, че е неприложимо и изключението, предвидено в чл. 62, ал. 5, предл. второ от наредбата, поради това, че в тази част същата противоречи на чл. 53 ЗКИР /ред. ДВ, бр. 29/2006 г./ и съгласно чл. 15, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗНА, в тази част същата е неприложима. Приложим е ЗКИР, като нормативен акт от по-висока степен, който не съдържа правна норма с такова съдържание. Законосъобразно съдът е отхвърлил оплакванията на касатора за нищожност на оспорения отказ. Отказът е издаден след връщане на преписката от съда, на органа, за ново произнасяне по реда на чл. 53 от ЗКИР, видно от влязлото в сила решение по адм. дело № 3299/2012 г. на Административен съд - Варна. Преди постановяването му административното производство е било възобновено на основание чл. 99, т. 1 и т. 6 от АПК. Правилно съдът е приел, че в случая не е била налице хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК и не е имало необходимост от възобновяване на административното производство, но така издадената заповед за възобновяване не обуславя нищожност на издадения след това отказ, поради липса на материална компетентност на издателя й, тъй като компетентния орган за издаване на заповеди по чл. 54, ал. 1, вр. с чл. 53 от ЗКИР е именно началника на СГКК - Варна. От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход по спора, искането за разноски на касатора е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,