Решение № 1214 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11630/2008 г.

Решение № 1214 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11630/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 392 от 30.07.2008 г., постановено по адм. д. № 328/2008 г. Административен съд гр. Плевен е отменил писмена покана № 29-05-968/7.03.2008 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Плевен за възстановяване на суми, получени без правно основание от ЕТ"Д-р Таня Иванова" гр. Плевен, представлявано от Таня Любенова Иванова в размер от 197,09 лева, от които главница 169,29 лева и законоустановена лихва 27,80 лв., в частта относно лихвата и е отхвърлил жалбата в останалата част. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от ЕТ "д-р Таня Иванова", която счита неправилно решението в частта относно отхвърлената жалба срещу оспорената писмена покана досежно определената за възстановяване главница. Счита за незаконосъобразен извода на съда, че липсата на произнасяне от страна на директора на РЗОК-Плевен срещу подаденото от д-р Иванова възражение срещу писмената показа не е съществено процесуално нарушение. Твърди, че не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на изпълнителя на първична медицинска помощ, тъй като поддържането на пациентската листа не е негово задължение, а на НЗОК. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът - директорът на РЗОК-Плевен, редовно призован, се представлява от юрисконсулт, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в законоустановения срок, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Със заповед № РД-08-1268/18.12.2007 г. директорът на РЗОК-Плевен е възложил извършването на финансова проверка на ЕТ "Д-р Таня Иванова" гр. Плевен по изпълнение на индивидуалните договори за 2006 г. и 2007 г. Спазена е процедурата по чл. 222, ал. 4 от НДР 2006 г. за връчване на тази заповед на изпълнителя на медицинска помощ. Съобразно разпоредбата на чл. 224 от НРД 2006 г. проверяващият екип е съставил на финансов протокол № 400/2.01.2008 г.,в който са отразени констатации, че за периода от м. януари 2006 г. до м. февруари 2007 г. д-р Таня Иванова неправомерно е получила суми за 20 починали пациенти ЗЗОЛ от пациентската си листа, като сумите са изплатени по реда на чл. 24, ал. 4, връзка с чл. 24, ал. 1 от ИД 2006 г. и чл. 138, ал. 4, във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 1 от НРД 2006 г., чл. 24, ал. 4, връзка с чл. 24, ал. 1 от ИД 2007 г. и т. 80, връзка с т. 74.1 от Решение № РД-УС-04-12/2.02.2007 г. на УС на НЗОК. Прието е, че тези суми на основание чл. 47, ал. 1 от ИД 2006 г., чл. 47, ал. 1 от ИД 2007 г. и чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г. следва да бъдат възстановени от д-р Иванова като неоснователно получени. Финансовият протокол е подписан от изпълнителя на медицинска помощ с възражение за несъгласие. Лицето, представляващо обекта на проверка, се е възползвало и от процесуалната възможност, уредена в чл. 225 от НРД 2006 г. - да представи пред директора на РЗОК - Плевен писмено възражение по направените във финансовия протокол констатации в 7-дневен срок от деня, следващ деня на получаване на протокола, което е прието с вх. № 29-05-64/3.01.2008 г. Директорът на РЗОК не е отговорил на възражението, а е издал процесната писмена покана изх. № 29-05-968/7.03.2008 г., връчена на д-р Иванова на 17.03.2008 г. Плевенският административен съд е приел, че липсата на произнасяне по възражението от страна на директора на РЗОК-Плевен е нарушение на процесуалните правила, тъй като се обезсмисля даденото с нормативен акт право на едно лице за възражение, но това нарушение не е съществено и не може да се разглежда като основание за отмяна на акта. Това съждение по крайния си извод за липса на порок, съставляващ предпоставка за отмяна на оспорения административен акт, е правилно. Върховният административен съд счита, че в чл. 234 от НРД 2006 г. не е регламентирано задължение за административния орган да отговори на възражението. Според ал. 2 от тази норма, единственото условие за директора на РЗОК, преди да издаде писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание е - да изчака изтичане на срока за възражение по ал. 1. След като текстът на чл. 234 от НРД 2006 изцяло проследява действията на двете страни по възникналите между тях отношения във връзка с възстановяването на неоснователно получени суми, не се касае за празнота на процедурата, която да бъде отстранена чрез прилагане на норми по аналогия, т. е. процедурата по при прилагане на санкции. Правото на защита на изпълнителя на медицинска помощ е гарантирано чрез възможността да оспори законосъобразността на писмената показа по съдебен ред. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че сумите не се дължат, тъй като не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на изпълнителя на първична медицинска помощ. Поддържането на пациентската листа не е негово задължение, а на НЗОК. В чл. 233 от НРД 2006 г. се съдържат две алинеи, всяка от които регламентира различни хипотези. В конкретния случай изпълнителят на медицинска помощ е задължен да възстанови неоснователно получените суми по ал. 1, която не съдържа друго условие, каквото е заложено в ал. 2 - сумите да са получени в резултат на извършено нарушение на НРД. Следователно, за възникване на задължение за възстановяване на неоснователно получени суми по ал. 1 е достатъчно само констатация за такава предпоставка, без да е налице виновно поведение от страна на лицето. Поради това, в хипотезата на ал. 2, освен удържане на неоснователно платените суми, директорът на РЗОК прилага и предвидените в договора санкции. В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел оспореният административен акт за законосъобразен в частта, касаеща главницата за неоснователно получени суми за починали пациенти ЗЗОЛ от пациентската листа на д-р Таня Иванова. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е обосновано, постановено при спазване на материалния закон и на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,