Решение № 15627 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10117/2013 г.

Решение № 15627 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10117/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община - Сливо поле, чрез пълномощника му - главен юрисконсулт Славова-Маринова, против Решение № 29/31.05.2013 г. по адм. дело № 16/2013 г. на Административен съд - Разград, с искане за отмяната му като недопустимо и евентуално като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответниците: Сабриш Хасанова Билялова, Ялчън Сабиев Билялов и Йълдъз Сабриева Агуш, редовно призовани не се явяват. От пълномощника им - адв. Везирова, е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, Административен съд - Разград е уважил жалбата на Сабриш Хасанова Билялова, Ялчън Сабиев Билялов и Йълдъз Сабриева Агуш, като е отменил Заповед № РД-09-279/16.05.2012 г. на кмета на община Сливо поле, с която е одобрено попълването на кадастралния план на гр. Сливо поле, община - Сливо поле, с нов поземлен имот № 1576, кв. 103, кв. Сливница, собственост на общината. Заповедта е издадена на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, при липса на мотиви - фактически основания за издаването й и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, свързани с липсата на констативен акт за непълноти и грешки, какъвто е следвало да бъде съставен, съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. С оспорената заповед е извършено допълване на действащия кадастрален план на община Сливо поле, с нов имот пл. № 1576, кв. 103, служебно, на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, от кмета на общината, съгласно правомощията му по § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорващите, като съсобственици по наследство на УПИ ХIII-587, кв. 103, който е съседен на новопопълнения имот от изток, са заинтересовани лица да оспорват заповедта на кмета, тъй като ги засяга. Видно от скицата-проект за допълване на кадастралния план, новия имот пл. № 1576 попада върху част от парцел ХIII, кв. 103, в югозападната му част, като го засяга. Друг е въпроса доколко регулацията на УПИ ХIII и ХII, кв. 103 е приложена до влизане в сила на ЗУТ, по смисъла на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗКИР, за да може тези съсобственици да се позовават на настъпилото й отчуждително действие. Тъй като обаче това е въпрос свързан с признаване на вещни права върху придаваеми по регулация места, същият не е от компетентността на административните съдилища, а на общите. Правилни са и другите изводи на съда по съществото на спора, относно наличието на незаконосъобразна заповед. Съдът правилно е установил, че в заповедта липсват мотиви-фактически основания за издаването й, които всеки административен акт трябва да съдържа. От съдържанието й не става ясно въз основа на кои факти и на какво законово основание е извършено изменението на кадастъра. Посочените разпоредби от цитираната по-горе Наредба № 3/2005 г. не са такива основания, както и чл. 52, ал. 4 от ЗКИР. При това положение и съгласно трайно установената съдебна практика, че липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушение на формата и на административнопроизводствените правила, изводите на съда за незаконосъобразност на заповедта, на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК са правилни. Законосъобразни са и другите изводи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради несъставяне на акт за непълноти и грешки, какъвто е трябвало да бъде съставен, на основание чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, в хипотезата на изменение на кадастъра поради непълноти и грешки, каквато в случая е налице, имайки предвид тълкуването на това понятие, дадено с § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 3/2005 г. Ето защо като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед на този резултат, искането на касатора за разноски се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,