Решение № 2525 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5143/2012 г.

Решение № 2525 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5143/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител Ангелов, против решение № 2 от 25.01.2012 г. по адм. дело № 475/2011 г. на Административния съд Стара Загора. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни доводи по същество на спора изяснявайки реда и начина за подаване на заявленията за подпомагане и редът за извършване на административните проверки. Иска се отмяна на решението. Ответната страна - Даринка Неделчева Илиева оспорва жалбата и считат същата за неоснователна. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на Даринка Илиева гр. София, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/32462 от 28.07.2011 г. издаден от зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА), с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 253.18 лв. във връзка с подадено от нея общо заявление за единно плащане на площ с УИН 22/180609/22798.За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4, чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 1, т. 8 и чл. 166 от ДОПК; чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ. Приел е още, че е нарушено изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение първо от АПК, тъй като в акта липсват фактическите основания за издаването му, което рефлектира върху правото на защита на адресата на акта, препятства упражняването на съдебен контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Съдът е приел също така, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя. В нормата на чл. 73, § 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. е предвидено, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3. Но съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., задължението за възстановяване, посочено в § 1, не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, като в ал. 2 на същия § 4 е посочено, че когато грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане, първа алинея от § 4 на чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. се прилага, само ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директора на Държавен фонд "Земеделие", не се съдържат, както правилно е приел решаващият съд. Обосновано съдът приема, че правно релевантни за спора мотиви не са изложени и в предходно съставени документи във връзка с предстоящо издаване на административен акт, а при липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства. Не представляват част от мотивите разпечатките от ИСАК, защото от тях не е ясно кой, кога и как е извършил проверки и на какво се дължат констатираните разлики. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е "длъжна да се съобрази". В разглеждания случай от органите на Разплащателната агенция са се позовали на проверката от 2009 г. като са приели, че заявените площи отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане, поради което е изплатена и сумата от 253.18 лева. Допълнителната проверка, на която се позовава административният орган, от м. декември 2010 г е извършена в противоречие с чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., пряко приложим по своята характеристика в националното право за СЕПП. Съгласно този текст всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, трябва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, а когато е необходимо, и от проверки на място. В чл. 28 от същия регламент е предвидено, че всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите й, като според § 2 на чл. 28 на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада с оглед удостоверяване на присъствието си на тези проверки и да направи забележки. В случай, че се открият нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация от МЗХ с писмо, вх. № 02-04-09/3554 от 9.12.2010 г., и констатираните различия, Разплащателната агенция към ДФЗ е имала задължение да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тези несъответствия. Това е абсолютно необходимо с оглед на факта, че през 2009 г. са извършени проверки, установяващи, че заявените от жалбоподателката площи са допустими за подпомагане. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на законоустановената процедура, което представлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си бенефициента е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Във връзка с изложеното е верен изводът, направен от първоинстанционният съд, че е налице хипотезата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. и следователно, задължението за възстановяване, посочено в § 1 на същия член, не следва да се прилага, тъй като плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган, и грешката не е могло да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Затова не може да се приеме, че извършеното плащане на субсидията, респективно на част от нея представлява неправомерно получена сума, т. е. не може да се квалифицира като публично държавна вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК,. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. При така изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,