Решение № 5249 от 25.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6459/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Омуртаг, подадена чрез пълномощника адвокат Р. Маречкова, против Решение 40/22.03.2023 г., постановено по адм. дело 214/2022 г. по описа на Административен съд Търговище (поправено с Решение 58/15.05.2023 г. по адм. дело 214/2022 г. по описа на Административен съд Търговище), с което е отхвърлена жалбата на община Омуртаг против Предписание 171/22.06.2022 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Шумен, потвърдено с Решение 234/15.08.2022 г. на министъра на околната среда и водите. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният от него акт да бъде отменен. Претендира се заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на РИОСВ Шумен не изразява становище. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: С обжалваното решение Административен съд Търговище е отхвърлил жалбата на община Омуртаг срещу Предписание 171/22.06.2022 г., издадено от директора на РИОСВ Шумен, с което на основание чл. 14, ал. 4 ЗООС, във връзка с проверка от 26.05.2022 г. и 27.05.2022 г., извършена на място в Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Омуртаг, Антоново, Върбица и Котел, документирана с Констативен протокол 9-КР-302/2022 г. относно изпълнението на условията в Комплексно разрешително 302-Н1/2022 г. (в сила от 01.02.2022 г.), е предписано на община Омуртаг Оператор по Комплексното разрешително 302-Н1/2022 г. и Регионално депо за неопасни отпадъци, да прекрати приемането и обезвреждането на отпадък с код 20 03 01 на територията на Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Антоново, Върбица, Котел и Омуртаг. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на нормативно установените административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изложил е мотиви, че Констативен протокол 9-КР-320/26-27.05.02022 г. е официален удостоверителен документ, имащ обвързваща материална доказателствена сила относно отразените констатации на органа, а по делото не са ангажирани други доказателства, опровергаващи обективираните в него фактически установявания. Административният съд е приел, че в периода от 01.02.2022 г. до момента на проверката - 27.05.2022 г. от страна на оператора по Комплексно разрешително 302-Н1/2022 г. община Омуртаг в Регионалното депо за неопасни отпадъци за общините Омуртаг, Върбица, Котел и Антоново, находящо се в гр. Омуртаг, са били приети за депониране отпадъци с код 20 03 01 смесен битов отпадък, в количество 2 221.16 т. и с него се е извършвала дейност по обезвреждане на отпадъци, обозначени с код D 5 обезвреждане чрез депониране без сепариране. Посоченият вид отпадък не е между лимитативно изброените отпадъци, за които с комплексното разрешително се разрешава да бъдат приети на територията на площадката на депото. Последното представлява неизпълнение на условие 11.2.1 от комплексното разрешително. Съдът е приел, че органът е издал предписанието на валидно правно основание - чл. 14, ал.4 ЗООС и чл. 151, ал.2 ЗООС. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че на община Омуртаг, на основание чл. 120, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 117, ал. 2 ЗООС, е издадено Комплексно разрешително 302-Н1/2022 г., като оператор, за експлоатация на инсталациите и съоръженията в Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Антоново, Върбица, Котел и Омуртаг, с местонахождение на площадката на поземлен имот 53535.260.450 в гр. Омуртаг, включващо Клетки 1, 2, 3 изпълняваща дейност по точка 5.4 от Приложение 4 към ЗООС, при условията на гореописаното разрешително. В периода 26.05.2022 г. 27.05.2022 г. длъжностни лица при РИОСВ Шумен са извършили планова проверка на Регионалното депо. Експертите са определени с нарочна Заповед 132/23.05.2022 г. на директора на РИОСВ Шумен за извършване на проверка на място и по документи за спазване на условията на Комплексното разрешително 302-Н1/2022 г. Констатираните факти и обстоятелства са обективирани в Констативен протокол 9-КР-302/26 и 27/2022 г. В него е отразено, че при проверка на изпълнението на условията на комплексното разрешително е установено, че на депото се приема отпадък с код 20 03 01 смесен битов отпадък, и с него се извършва дейност по обезвреждане, обозначена с код D 5. За периода от 01.02.2022 г. до датата на проверката са приети за обезвреждане чрез депониране без сепариране отпадъци с код 20 03 01 в количество 2 221, 16 т. Въз основа на констативния протокол от проверката, директорът на РИОСВ Шумен е издал Предписание 171/22.06.2022 г. със съдържание: Да се прекрати приемането и обезвреждането на отпадък с код 20 03 01 на територията на Регионалното депо за неопасни отпадъци за общините Омуртаг, Върбица, Котел и Антоново, експлоатирано на основание Комплексно разрешително 302-Н1/2022 г. Предписанието е дадено на община Омуртаг в качеството й на оператор по цитираното разрешително, а срокът на изпълнението му е до 31.12.2022 г. Предписанието е обжалвано от Община Омуртаг по административен ред пред министъра на околната среда и водите, който с Решение 234/15.08.2022 г. го е потвърдил като законосъобразно. Съгласно условие 11.2 Приемане на отпадъци за третиране, на депото не е разрешено приемане не описания смесен битов отпадък. Според условие 11.6.2 на депото не е разрешена дейност по обезвреждане, обозначена с код D 5, на посочения отпадък. Тези условия осигуряват спазването на йерархията при управлението на отпадъците, както и на изискването за задължително предварително третиране преди обезвреждането чрез депониране на отпадъци, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 7 и 8 от Наредба 6 от 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Посредством цитираните условия от комплексното разрешително се постига и съответствие с националните политики по управление на отпадъците, заложени в Националния план за управление на отпадъците 2021 2028 г., даващ приоритет на мерките за разделно събиране на отпадъците (вкл. био отпадъците) и изграждането на съоръжения за предварителното им третиране с цел намаляване на количествата, постъпващи в регионалните депа и изпълнение на целите за рециклиране, заложени в Закона за управление на отпадъците. При така установените данни е видно, че община Омуртаг е нарушила нормативното правило на чл. 123в, т. 2 ЗООС съгласно, което операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията на комплексното разрешително, а съгласно чл. 164, ал. 1 ЗООС неизпълнението на чл. 128в ЗООС представлява административно нарушение. Процесното предписание на Директора на РИОСВ - Шумен е издадено въз основа на фактите, установени в хода на плановата проверка, при осъществяван текущ контрол върху дейността на носителя на комплексното разрешително. Съгласно чл. 148, ал. 3 ЗООС контролът се осъществява на национално равнище от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, а на регионално равнище от директорите на РИОСВ, директорите на басейнови дирекции, директорите на националните паркове, областните управители, кметовете на общини или упълномощени от тях длъжностни лица. В случая оспореният в настоящото производство индивидуален административен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен орган - директора на РИОСВ - Шумен, който е оправомощен да осъществява на регионално равнище текущ контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат (съгласно разпоредбите на чл. 148, ал. 3 и ал. 2 ЗООС), да издава предписания и да налага принудителни административни мерки (видно от чл. 14, ал. 4 от ЗООС и чл. 158 ЗООС). Неоснователни са касационните доводи за невъзможност да бъде разбрано на какво основание и в какво се състои процесното предписание. В него органът се позовава на извършена на 26.05.2022 г. - 27.05.2022 г. проверка в присъствието на представител на община Омуртаг, във връзка с която е съставен приобщеният по преписката констативен протокол. Протоколът съдържа констатации спрямо същия субект, адресат на даденото предписание. В този смисъл адресатът на предписанието не е бил поставен в невъзможност да разбере за какво се отнася предписаното действие, а от друга страна съдът не е бил възпрепятстван да осъществи контрол за законосъобразност на индивидуалния административен акт. Волеизявлението на органа е достатъчно конкретно фактическото действие, което е задължен да извърши адресата на акта е ясно и недвусмислено, както и е посочен срок за неговото изпълнение. В този смисъл неоснователно е касационното възражение, че административният акт е лишен от мотиви, и защото органът е поставил кратък срок за изпълнението му. Следва да бъде посочено, че предписанието е издадено на 22.06.2022 г. със срок на изпълнение - 31.12.2022 г. Този срок не е кратък, тъй като предписаното се отнася до прекратяване приемането и обезвреждането на отпадък с код 20 03 01, което от своя страна е съобразено с конкретни срокове за реализиране на проекта за изграждане на регионален център за временно съхранение, предварително третиране, оползотворяване и рециклиране на твърди битови, строителни, разделно събрани рециклируеми, био и биоразтворими зелени отпадъци. Освен това, в процесия констативен протокол (стр. 9-гръб) изрично е посочено от компетентните длъжностни лица, че по Условие 11.6.2. при проверката е установено, че се извършва дейност по обезвреждане с код D5 на отпадък с код 20 03 01, който не е разрешен с условието от Комплексно разрешително 302-Н1/2022 г., в сила от 31.01.2022 г. Изводите на административния съд за мотивираността на оспореното предписание са в съответствие с изложените съображения в Тълкувателно решение 16 от 31.03.19/75 г. на ОСГК на ВС. Според тях мотивите за издаването на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт. Обосновано е прието, че предписанието е издадено въз основа на факти, установени при извършена проверка, за което е съставен Констативен протокол 9-КР-302/26-27.05.2022 г. официален свидетелстващ документ съгласно чл.179, ал. 1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила, който не е бил оспорен в срок от община Омуртаг и по реда на чл. 193, ал.1 ГПК. По тези съображения следва да се приеме, че наведените касационни оплаквания във връзка с липсата на мотиви в административния акт са неоснователни, тъй като в административния акт се съдържат фактическите основания, обосноваващи издаването му, с които до знанието на адресата е сведена причината за отправеното му административно разпореждане, както и правните основания за неговото издаване. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др., но грешки от такова естество не са били допуснати от решаващият съд. С оглед гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,