Решение № 13700 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 661/2020 г.

Решение № 13700 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 661/2020 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" – София срещу Решение № 320 от 26.09.2019 г. по адм. дело № 152 по описа на Административен съд Смолян за 2019 г. В жалбата се твърди, че оспорения съдебен акт е постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не взел предвид обстоятелството, че при предходна проверка на дружеството – адресат на административния акт са установени нередности за 2015 г., а при последваща такава нередностите са за период от три години, а именно от 2015 до 2017 г. Излага доводи в подкрепа на становището за наличие на неизпълнение на договорни и нормативно установени задължения от страна на "Извора инвест" ЕООД. Моли първоинстанционния съдебен акт да се отмени и да се потвърди административния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответната по касационната жалба страна - "Извора инвест" ЕООД, представлявано от надлежно упълномощен процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и моли да се остави без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна. Излага подробни доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Извора инвест" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Борино, обл. Смолян, представлявано от управителя З. Караахмед срещу Решение за налагане на финансова корекция № 54/3/3120544/3/01/04/02 на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". С оспореното пред настоящия съд решение, акта за налагане на финансова корекция е отменен изцяло и административния орган е осъден да заплати направените от жалбоподателя по делото разноски. За да достигне до този резултат, първоинстанционния съд е приел за установено, че на 07.03.2014 г., между дружеството жалбоподател и ДФ "Земеделие" е сключен договор № 54/3/3120544 за отпускане на финансова помощ по мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. При извършена проверка на място от служители на РТИ гр. Кърджали, осъществена след плащане в периода от 06.02.2018 г. до 15.02.2018 г., е било установено неспазване на разпоредбите на договор № 54/3/3120544 от 07.03.2014 г. и Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" по ПРСР 2007-2013 г., изразяващи се в неизпълнение на одобрения с договора за подпомагане бизнес план, според който е била заложена реализация на приходи от нощувки и от наем на АТВ в размер на 94000 лева на година, като тези финансови показатели са взети предвид при определянето на проекта като допустим. В мотивите на издателя на акта е описано, че от представените при проверката на място документи е установено, че за 2016 година са реализирани приходи в размер на 1654. 10 лева, което представлява 1, 76 % от приходите заложени в бизнес плана за периода, а за 2017 година са реализирани приходи в размер на 47366. 70 лева, което представлява 50. 3% от приходите заложени по бизнес плана. Взето е предвид, че при извършена проверка на място през периода 19 - 21.07.2016 г. е установено, че за цялата 2015 г. са реализирани приходи в размер на 880 лева, което представлява 0, 94 % от приходите заложени в бизнес плана. При така установеното, издателя на акта е приел, че три финансови години - 2015, 2016 и 2017 г., дружеството е реализирало приходи средно в размер на 17, 7% о т заложените в одобрения бизнес план. За образуването на производството по налагане на финансова корекция жалбоподателят е уведомен с писмо от 28.03.2018 г. Депозирано е писмено възражение. Според решаващия състав на Административен съд – Смолян, оспореното пред него решение е издадено преждевременно, тъй като е налице висящо съдебно производство между същите страни по отношение на наложена финансова корекция с изх. № 01-2600/1864 от 01.08.2017 г. в размер на 24, 6 % от допуснатото финансиране, касаеща неизпълнение на бизнес плана и договора за отпускане на финансова помощ за финансовата 2015 г., като тези обстоятелства са взети предвид при издаване на оспореното в хода на настоящото производство решение. А. Оспорения административен акт бил незаконосъобразен и поради обстоятелството, че методиката за определяне на размера на финансовата корекция е прогласена за нищожна. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в законовия срок, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Между страните в настоящото производство не е спорно обстоятелството, че пред Административен съд – Смолян е налице висящо производство по административно дело № 10/2018 г., предмет на което е оспорване на решение за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/1864 от 01.08.2017 г. в размер на 24. 6% от допуснатото финансиране, касаеща неизпълнение на бизнес плана и договора за отпускане на финансова помощ за финансовата 2015 г. Така проведената административна процедура и нейния резултат са взети предвид от решаващия орган при вземане на решение за възможността и необходимостта от налагане на финансова корекция и нейния размер при произнасянето му с оспореното в хода на настоящото съдебно производство решение № 54/3/3120544/3/01/04/02 на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", въпреки липсата на окончателен, влязъл в сила съдебен или административен акт. При така установеното от фактическа страна следва да се сподели извода на първоинстнационния съдебен състав, че липсва каквато и да е яснота дали решаващия орган е наложил финансова корекция за целия проверяван период – 2015 – 2017 година или е изключил 2015 година поради наличието на свое произнасяне по отношения на нея в предходен индивидуален административен акт. Констатираните непълноти и неясноти в оспореното пред съда решение го определят като необосновано, а това води до неговата незаконосъобразност и до необходимост от отмяната му, както е сторил и съдебния състав. В чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, като основание за допустимост на искането за образуване на административното производство е въведено изискване за липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване. След като е недопустимо образуването на административно производство при наличието на висящност на друго такова, било то и във фазата на съдебния контрол, то е недопустимо и издаването на акт, приключващ същото от каквото и да е естество и с каквото и да е съдържание, до какъвто извод е достигнал и решаващия съд. За пълнота следва да се отбележи, че настоящия съдебен състав не споделя становището за пълна незаконсъобразност на решението за налагане на финансова корекция поради прогласената нищожност на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Това обстоятелство е относимо единствено към определяне на размера на финансовата корекция и не влияе върху законосъобразността на административния акт в частта, с която се обосновава наличието или липсата на нарушение на правила и норми или неизпълнение на задължения на страните, установени в надлежно сключен между тях договор. С оглед естеството на производството и неговия специфичен предмет, липсват пречки за формулиране на извод относно наличието на обстоятелства, водещи до възможност и необходимост от налагане на финансова корекция и отделно от това извод за размера на корекцията, който да отговаря на изискванията на закона или на правила, разработени в подзаконов нормативен акт. Липсва пречка при констатация за нарушение, съдът да върне преписката на административния орган за произнасяне в последната част при съобразяване с приложимите норми и изисквания. Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира, че първоинстанционното решение не страда от пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а жалбата срещу него е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. При този изход на производството, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна и следва да се остави без уважение. Искането за присъждане на разноски в полза на ответната по жалбата страна е основателно. Представени са доказателства за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева и ДФЗ следва да бъде осъден да заплати така направените разноски на ответното по жалбата дружество. Поради горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение