Решение № 13987 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10403/2015 г.

Решение № 13987 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10403/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Т. Г. П., от гр. Г. Д., чрез процесуалния си представител адв. Томова, срещу заповед рег. № 8121к-2237/30.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 1, предложение първо от ЗМВР, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за МВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят навежда доводи за нищожност, материална незаконосъобразност, неспазване на формата и процедурата при издаване на заповедта, несъответствие с целта на закона. Иска отмяна на заповедта.

Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, в писмени бележки и в хода на устните състезания оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, V отделение, като взе предвид, че заповедта е връчена на 30.06.2015 г., а жалбата до съда е пратена по пощата на същата дата 30.06.2015 г., намира жалбата за допустима като подадена в 14-дневния преклузивен срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване е заповед № 8121к-2237/30.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 и чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР за извършено тежко дисциплинарно нарушение на 27.03.2012 г., за което е налице влязла в сила осъдителна присъда по ВНОХД № 10182014 г. на ОС-Б., оставено в сила с решение № 201 от 7 май 2015 г. по наказателно дело № 365/2015 г. на ВКС, II н. о., е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя.

На 3.06.2015 г. жалбоподателят Т. Г. П., полицейски инспектор VI степен в група "Охранителна полиция" на РУ Г. Д. при ОД на МВР-Б., е подал заявление до министъра на външните работи, с което на основание чл. 8 от Наредба № 8121з-311/17.07.2014 г. е поискал прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание- л. 22.

На същата дата директорът на ОД на МВР е поискал с писмо № 244000-9316/3.06.2015 г. от ВКС на РБ информация относно осъдителната присъда на Тома Г. Паскалев с молба в случай, че е потвърдена да бъде изпратено копие от решението. -л. 22По делото е приложено копие от присъда № 1662 от 26.02.2014 г. по НОХД № 1518/2012 г. на РС-Б., с което жалбоподателят е признат за невинен затова, че на 27.03.2012 г. около 11.00 ч. в гр. Б. при проведена среща в снек-бар "А. М." е склонявал друго лице служител под прикритие с идентификационен номер 61 към проституция. -л. 18. С друго писмо от 15.06.2015 г. същата информация е поискана и от РС-Б.- л. 23 от делото.

С присъда № 4924 от 21.11.2014 г. по ВНОХД № 191/2014 г. по описа на ОС-Б., оправдателната присъда е отменена и вместо това жалбоподателят е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 155, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и глоба от 5 000 лв., като по чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено. ВКС на РБ е потвърдил с Решение № 201/7.05.2015 г. по КНД № 365/2015 г. присъдата на въззивния съд. За решението на ВКС ОД на МВР-Б. е уведомена с писмо вх. № 244000-10210/12.06.2015 г. - виж предложение то от 18.06.2015 г. на л. 13 и писмото на л. 38 от делото.

Дисциплинарното производство е започнало по предложение на директора на Дирекция "Човешки ресурси" - МВР до министъра на вътрешните работи № 244р- 11469/18.06.2015 г. . В предложението е посочено, че инспектор Това Г. Паскалев е държавен служител в МВР от 2003 г., като в периода до 9.12.2013 г. е заемал длъжности разузнавач VI и V степени в различни групи на РПУ Г. Д. и ОДП Б., като от 9.12.2013 г. е назначен полицейски инспектор VI степен в "Охранителна полиция" на РУП-Р., РУП Г. Д. . Със заповед № МЗ-К-5937/30.05.2012 г. му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, но с решение № 15835/29.11.2013 г. на ВАС, влязло в сила на 29.11.2013 г. заповедта е отменена.

С покана рег. № 8121р-26130/25.06.2015 г. от министъра на вътрешните работи - л. 17, жалбоподателят е поканен по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР да даде писмени обяснения адресирани до министъра за нарушение на служебната дисциплина, вида на предложеното дисциплинарно наказание и правната квалификация чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 1 пр. първо от ЗМВР във връзка с осъдителна присъда на ОС-Б. за престъпление по чл. 155, ал. 3 от НК за склоняване към проституция на друго лице служител под прикритие с идентификационен номер 61 на 27.03.2012 г. в Б..

Поканата е връчена на срещу подпис на Паскалев на 25.06.2015 г. в 14.00 ч., който е писмено е посочил, че ще прецени дали да дава обяснения. На същата дата жалбоподателят е запознат със съдържанието на на присъдата- л. 18.

По делото е представен протокол № 244р-12045 от 29.06.2015 г., оформен и подписан от началник сектор "Човешки ресурси" при ОД на МВР Б.- л. 19, в който е посочено, че е предоставил на служителя срок до 14.00 ч. на 26.06.2015 г. да се възползва от правото да даде обяснения, но Т. П. не е дал такива. В обратен смисъл няма наведени твърдения. С писмо от 30.06.2015 г. -л. 16, министърът на вътрешните работи е уведомен, че поканата за даване на обяснения е връчена на служителя на 25.06-2015 г. в 14.00 ч., но същият не е дал обяснения .

На 30.06.2015 г. е издадена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение.

От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата следва да се отхвърли като неоснователна:

1. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - министърът на вътрешните работи, предвид чл. 204, т. 1 от ЗМВР.

2. Спазена е писмена форма по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като в заповедта са посочени правни и фактически основания за издаването й, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

3. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Принципно дисциплинарното производство се образува въз основа на заповед по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, но предвид чл. 208 от ЗМВР в случаите за извършено нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР заповед може и да не бъде издавана.

В случая дисциплинарното производство е започнало по въз основа на предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя Паскалев за тежко нарушение на служебната дисциплина с рег. номер 244р-11469/18.06.2015 г. от директора на ОДМВР - Б. до министъра на вътрешните работи.

Установено е дисциплинарното нарушение с допустими доказателствени средства. Доказано е, че служителят е осъден с влязъл в сила съдебен акт за умишлено престъпление от общ характер, престъпление по чл. 155, ал. 3 от НК затова, че на 27.03.2012 г. около 11.00 ч. в гр. Б. при проведена среща в снек - бар "А. М." е склонявал към проституция с користна цел набавяне на имотна облага друго лице - служител под прикритие. Признат е за виновен с присъда № 4942 от 21.11.2014 г. по ВНОХД № 191/2014 г. на Окръжен съд - Б., оставена в сила с решение № 201 от 07 май 2015 г. по наказателно дело 365/2015 г. на второ наказателно отделение на Върховен касационен съд.

Спазено е изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Служителят е поканен да даде обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, но по зависещи от жалбоподателя причини такива обяснения не са дадени.

4. Заповедта е материално законосъобразно. В хипотезата на тежко нарушение на служебната дисциплина административният орган действа при условията на обвързана компетентност . Такова тежко нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е осъждане за умишлено престъпление от общ характер, в случая по чл. 155, ал. 3 от НК, за което е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и глоба от пет хиляди лева.

Оплакванията изложени в жалбата са неоснователни. Не е налице нищожност, тъй като издателят е компетентен по материя и степен административен орган. Не са допуснати и други нарушения на формата и на административнопроизводствените правила, които да имат за правна последица нищожност. Обжалваната заповед съответства на целта на закона при съобразяване на личната и генерална превенция, поради което не е налице превратно упражняване на власт. Не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед.

Предвид изхода на спора е основателна претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева като направени по делото разноски.

Предвид изложеното ина основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, V отделение