Решение № 264 от 1.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 83/2009 г.

Решение № 264 от 1.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 83/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 27.10.2008 г. по гр. д. № 1482/2008 г., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 30.04.2008 г. по гр. д. № 8658/2007 г., с което са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за легитимацията на ведомствения ръководител, който е издал заповедта за уволнение, като ответник по иска за незаконност на уволнението. По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че съгласно т. 1 ТР № 1/30.03.2012 г. ОСГК, ВКС по т. д. № 1/2010 г. надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, е работодателят. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че министърът на образованието сключва трудовите договор с директорите на училищата, но трудовото правоотношение възниква между директора и училището. По тази причина исковете срещу министъра са неоснователни, а исковете срещу конституираното по-късно като страна по делото на учебно заведение са погасени по давност. Правилно въззивният съд е приел, че трудово правоотношение е съществувало между директора и училището, но неправилно е приел, че предявените срещу министъра на образование искове са неоснователни. Предявените срещу ненадлежен ответник искове са недопустими. Също неправилно съдът е приел, че исковете срещу учебното заведение са погасени по давност. Това би било така, ако учебното заведение е конституирано като страна в резултат на изменение на иска. При недопустимост на иска срещу посочения в исковата молба ответник, съдът има служебното задължение да остави исковата молба без движение и връчи на ищеца указания да вземе мерки за конституирането на учебното заведение като ответник по делото, като в едноседмичен срок представи искова молба за връчване на посоченото лице с копие от всички представени писмени доказателства. Ако указаните мерки бъдат изпълнени в срок, исковата молба се счита поправена с обратна сила. Само ако мерките са изпълнени след установения срок, исковете биха се погасили по давност. Видно от изложеното обжалваното решение е недопустимо в частта, в която предявените искове са отхвърлени по отношение на М. на о. и н., поради което следва да бъде обезсилено в тази част. В частта, в която предявените искове са отхвърлени по отношение на учебното заведение решението е неправилно, поради което следва да бъде отменено в тази част, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът е работил като директор на П. "Д. И. М.", В. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № РД-12-236/08.08.2007 г., връчена на 03.09.2007 г. без да е съобразено обстоятелството, че ищецът страда от захарен диабет - тип 2 и исхемична болест на сърцето и се ползва от предварителна закрила при уволнение. Като не е събрал сведения страда ли ищецът от заболявания по Наредба № 5 за болестите, при които страдащите от тях имат право на особена закрила при уволнение, работодателят е уволнил ищеца незаконно, поради което той следва да бъде възстановен на заеманата длъжност, като му бъде заплатена разликата между получаваното възнаграждение като учител и брутното му трудово възнаграждение кат директор за шест месеца след уволнението. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение