Решение № 4539 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3065/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. И. К., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], чрез адв. Желязкова, за отмяна на влязло в сила Решение 10561/17.10.2024 г., постановено по адм. дело 1389/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. Изложените доводи са за наличие на основание по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на горепосоченото решение поради противоречието му с Решение 1745/21.02.2024 г. по адм. дело 1422/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Твърди се, че по повод обжалването на действията на публичния изпълнител за присъединяване и разпределение на суми по изпълнително дело 160020798/2016 г. са постановени разнопосочни съдебни актове по спорните въпроси. В подкрепа на защитната теза са цитирани конкретни решения от практиката на ВАС. Формулираният петитум в искането е за отмяна на влязлото в сила решение по адм. дело 1389/2024 г. на Административен съд - Варна в частта, с която жалбата на М. К. е отхвърлена като неоснователна. Ответникът директор на Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) Варна, чрез юрк. Георгиева, оспорва искането за отмяна по съображения, изложени в писмено възражение от 19.03.2025 г. и моли съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след проверка по допустимостта на искането за отмяна и изложените доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Подаденото искане е процесуално допустимо като подадено в тримесечния срок по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК във връзка с основанието по чл. 239, т. 4 АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледано по същество е неоснователно. С Решение 10561/17.10.2024 г., чиято отмяна се иска, административният съд е отхвърлил като неоснователно оспорването срещу Решение 143/18.06.2024 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което жалбата на М. И. К. против действията на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна по и.д. 160020798/2016 г. е оставена без разглеждане, като просрочена и същевременно - без уважение в частта, с която се претендира нищожност на действията на публичния изпълнител. Административният съд е приел за безспорни фактите във връзка с издаването Разпореждане за присъединяване на обезпечен кредитор изх. С200003-151-0000028/06.07.2020 г. по отношение на Банка ДСК ЕАД и Разпореждане за разпределение изх. С200003-125-0166963/20.07.2020 г., с което публичният изпълнител е разпоредил постъпилата сума в размер на 45 107,42 лв. по сметка за принудително изпълнение на НАП на 07.05.2020 г., да бъде разпределена изцяло по сметка на обезпечения кредитор с право на предпочтително удовлетворение. Жалбата срещу тях е била подадена на 07.06.2023 г. Съгласно направените изводи, физическото лице е било уведомено за предприетите действия от публичния изпълнител, но поради просрочие на оспорването всички възражения за евентуални пороци относно тяхната законосъобразност са преклудирани. На следващо място е обсъден и отхвърлен като ирелевантен основният довод за нищожност на разпорежданията, според който в случая липсва удостоверение от Централния регистър на особените залози. Крайното заключение на решаващия съд е, че разпоредбите на чл. 194, ал. 1 и ал. 3 ДОПК изцяло предоставят на публичния изпълнител правомощия за издаване на процесните разпореждане за присъединяване на обезпечен кредитор и разпореждане за разпределение на получени суми, поради което последните представляват валидни актове. Отмяната на влезлите в сила съдебни актове представлява извънреден и извънинстанционен способ за контрол на лимитативно изброените в чл. 239 АПК основания. Регламентираното основание в чл. 239, т. 4 АПК за отмяна обхваща хипотезата, при която между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За целта е необходимо пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени решенията. Искането на М. К. на посоченото правно основание е неоснователно поради отсъствие на елементите от състава на приложимата правна норма. В случая не се установява противоречие между диспозитива на Решение 10561/17.10.2024 г. по адм. дело 1389/2024 г. и Решение 1745/21.02.2024 г. по адм. дело 1422/2023 г. и двете по описа на Административен съд Варна. Доколкото предметът на процесното съдебно решение, чиято отмяна се иска, бе уточнен по-горе, то с предхождащото го по време Решение 1745/21.02.2024 г. Административен съд Варна е отменил Решение 124/16.06.2023 г. на директора на ТД на НАП Варна поради липсата на данни и доказателства за надлежното уведомяване на К. за действията на публичния изпълнител и е дал указания за изясняване на въпроса за редовността на връчването. Безспорно е, че разглеждането на жалбата по същество във връзка с доводите за материална незаконосъобразност на действията на публичния изпълнител, е дължимо от компетентния директор на ТД на НАП едва след положителен извод относно нейната допустимост. Противното важи единствено по отношение на обективно съединеното в жалбата на К. възражение за нищожност на действията, което е съобразено от Административен съд Варна на всички етапи от производството. При неустановеност на основанията по чл. 239, т. 4 АПК предявеното искане за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Необходимо е да се отбележи, че мотивите на влезлите в сила решения и определения (относимо към соченото от искателя Определение 5579/31.05.2024 г. по адм. дело 822/2024 г. на Административен съд Варна), не се ползват със сила на пресъдено нещо в този смисъл вж. и Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. по тълк. д. 4/2010 г., ОСК на ВАС. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение,