Решение № 16559 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5690/2011 г.

Решение № 16559 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5690/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Таня Атанасова Лизева от гр. Пловдив против решение № 307 от 28.02.2011 г. по адм. дело № 1769 по описа за 2009 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 202/3.09.2009 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на чл. 48а и чл. 49 от КСО и международни актове. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд прие следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 202 от 3.09.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Таня Атанасова Лизева от гр. Пловдив срещу размерите на изплатените парични обезщетения за бременност и раждане по болнични листове № А 20063917178 за периода 3.05.2009 г. - 17.06.2009 г. и № А 2081986493 за периода 2.06.2009 г. - 14.07.2009 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Пловдив законосъобразно е приел, че размерите на паричните обезщетения за бременност и раждане се определят съобразно материалноправната норма, действаща към момента на настъпване на осигурителното събитие. Към 3.05.2009 г., когато жалбоподателката е започнала ползването на отпуск за бременност и раждане, действащата разпоредба на чл. 49, ал. 1 от КСО (ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) е предвиждала дневното парично обезщетение на самоосигуряващите се лица да се определя в размер на 90 на сто от внесените осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Съдът се е позовал на заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което осигурителният орган е изчислил правилно размерите на паричните обезщетения. Касационните доводи за неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 48а и чл. 49, ал. 1 от КСО са неоснователни. Правото на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО не е предмет на спор. Не се спори, че към датата на възникване на осигурителното събитие са били изпълнени и двете кумулативно предвидени условия за пораждане на правото: жалбоподателката е осигурено лице за общо заболяване и майчинство с придобит осигурителен стаж за този риск 12 месеца. Неправилно е застъпеното в касационната жалба становище, според което случаят с дължимите на жалбоподателката парични обезщетения за бременност и раждане е "заварен" и е бил "преуреден". Заварени от новия закон са тези факти, които са възникнали при действието на стария закон. В разглеждания случай юридическият факт по чл. 50, ал. 1 от КСО, пораждащ правото на парично обезщетение за бременност и раждане за 410 дни, е възникнал на 03.05.2009 г. - 45 дни преди раждане на детето. Констатирането на бременността през 2008 г. не е юридически факт, пораждащ право на парично обезщетение за майчинство и поради това е ирелевантен. Неоснователна е претенцията на самоосигуряващото се лице размерите на паричните обезщетения да бъдат определени на основание материалноправните норми, които са действали преди 31.12.2008 г., когато е настъпило забременяването - чл. 41, ал. 1 във вр. с чл. 49, ал. 1 от КСО (редакции, ДВ бр. 105 от 2006 г.). Следва да се има предвид, че преходна разпоредба липсва и по отношение на размерите на паричните обезщетения за майчинство в заварените случаи, когато правото е възникнало и упражнено при действието на предишната разпоредба. Неотносими към спора за размера на дължимото парично обезщетение за бременност и майчинство са неконкретизираните твърдения за дискриминация по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация, както и посочените в жалбоподателката международни актове - чл. 1 от Първия Протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 14 от същата Конвенция, Директива на Съвета на ЕО 92/85/ЕЕС от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване на подобрения в областта на безопасните и здравословни условия на труд на бременни работнички, на работнички - родилки или кърмачки, както и Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение и допълнение на Директива 76/207/ЕИО относно прилагането на принципа за равно третиране на мъжете и жените при достъпа до работни места, професионалното обучение и повишение, и условията на труд. Неоснователно е изложеното в касационната жалба неконкретизирано оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При спазване на принципа на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК първоинстанционният съд е формирал вътрешното си убеждение след преценка на всички доказателства и доводи от значение за изхода на делото. Оспореният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,