Решение № 8189 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1445/2013 г.

Решение № 8189 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1445/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Таня Любенова Цветкова от гр. София, подадена чрез упълномощен адв. Любен Иванов, против решение № 136 от 21.12.2012 г., постановено от Административен съд - Видин, I административен състав, по адм. д. № 263/2012 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се оспорват изводите на съда за неоснователност на жалбата срещу процесното писмо, съставляващо част от кореспонденция между страните в спора. Касационната жалбоподателка твърди, че няма спиране на административното производство, защото същото вече е било приключило с отказ според чл. 58, ал. 1 от АПК. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на Общинска служба "Земеделие", гр. Димово оспорва касационната жалба с писмено възражение, с което пледира за отхвърлянето й като неоснователна и за потвърждаване на обжалвания съдебен акт като законосъобразно постановен. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил се е с всички искания и доводи на страните и е приложил правилно нормативната уредба. Според участващия в делото прокурор съдът правилно е приел, ч е молбата от 14.09.2012 г. на жалбоподателката до ОСЗ - Димово, с която е поискала информация, относно причините, които са наложили неиздаването на исканата скица за имот № 083007, няма характер на искане за извършване на услуга. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 136 от 21.12.2012 г. е отхвърлена жалбата на Таня Любенова Цветкова от гр. София, подадена против отказ за извършване на административна услуга, обективиран в писмо изх. № 237/17.09.2012 г. на началника на ОСЗ - Димово и жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат Административният съд - Видин е приел, че оспорването, с което е сезиран, е насочено против отказ за извършване на административна услуга, а такъв отказ не е осъществен, защото обжалваното писмо не съдържа изрично волеизявление, а има характер на кореспонденция между заявителя и ОСЗ - Димово, която е започнала по заявление, входирано в ОСЗ - Димово на 27.06.2012 г. В мотивите на съдебното решение е съобразено обстоятелството, че жалбоподателката е претендирала извършването на административна услуга за два броя земеделски имоти, относно единия от които - № 022001 е получила на 12.09.2012 г. исканата услуга и заявените документи. По отношение на другия имот с № 083007 първоинстанционният съд е констатирал, че административното производство е спряно, от което е извел заключение, че също не е налице отказ за извършване на административна услуга. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. При постановяване на атакувания съдебен акт не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в обжалваното решение точно е констатирано, че производството пред ОСЗ - Димово е започнало по заявление на жалбоподателката, подадено на 27.06.2012 г., на което досежно на имот № 022001 в землището на с. Костичовци административният орган се е произнесъл позитивно и исканите документи са предоставени на заявителката. Относно имот № 083007 административният съд правилно е преценил, че на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК производството е спряно, което е извършено при спазване на изискванията на чл. 54, ал. 4 от АПК. Тъй като заявителката не е посочила адрес в заявлението си от 27.06.2012 г. спирането е съобщено с Обявление, за което е съставен протокол с дата 25.08.2012 г., като двата документа са приложени към административната преписка и не са оспорени по съответния ред от жалбоподателката при приемането й в съдебно заседание. Актът за спиране не е обжалван и е влязъл в сила. С оглед на изложеното правилно е счетено от първоинстанционния съд, че последващата молбата от 14.09.2012 г. на жалбоподателката до същия орган, с която тя е поискала информация относно основанията, които са наложили неиздаването на исканата скица за имот № 083007 няма характер на искане за извършване на услуга, поради което в процесния отговор е дадената информация по този въпрос. В оспореното писмо не се съдържа изрично волеизявление, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателката, от което следва обоснован извод, че то законосъобразно е дефинирано като отговор на кореспонденция във връзка с исканата информация относно административната услуга и правилно с обжалваното решение жалбата срещу него е отхвърлена като неоснователна. Неотносими към спора са релевираните с касационната жалба оплаквания срещу спирането на административното производство, защото то не е предмет на настоящото съдебно производство - разпореждането за спиране не е оспорено от жалбоподателката и е влязло в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касаторката за присъждане на разноски се оставя без уважение. По изложените съображения решаващият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,