Решение № 4034 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1806/2021 г.

Решение № 4034 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1806/2021 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "АПЕКС" ЕООД, гр. Драгоман, с адрес за призоваване в гр. София, срещу решение № 1225/19.11.2020 г. по адм. дело № 1372/2019 г. на Административен съд - София - област, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 63/3/312/0352/301/03/01 на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) в частта му, с която се отказва финансова помощ в размер на 5 571, 26 лева по позиция "СМР - част Архитектурна" и е определен общ размер на отказаната безвъзмездна финансова помощ в размер на 21 716, 98 лева. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материално - правно незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - изпълнителен директор на ДФЗ, не взима становище. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Обжалваното в настоящето производство първоинстанционно решение е постановено след като с решение № 13976/21.10.2019 г. по адм. дело № 7656/2018 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, е отменено решение № 555/11.05.2018 г., постановено по адм. дело № 269/2018 г. на АССО и е върнато делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд. В мотивите на отменителното решение е посочено, че при първото първоинстанционно разглеждане на делото АССО неправилно е приел за нищожна обжалваната пред него част от решението на изпълнителния директор на ДФЗ. Посочено е, че неправилно АССО се е позовал на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК поради противоречие с влязло в сила решение № 1195/21.12.2016 г. по адм. дело № 77/2016 г. на АССО за обявяване на нищожност на уведомително писмо, по което предмет на спора е било единствено делегирането на правомощия на издателя на акта. Процесният административен акт е нов и първоинстанционният съд следва да обсъди материално - правните предпоставки за издаването му. Вторият първоинстанционен съд е взел предвид, че дружеството е бенефициент по договор № 63/3/312/0352 от 14.10.2014 г. във връзка с проект "Енергийна ефективност за Зелен свят" по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия". С обжалваната част от решение № 63/3/312/0352/301/03/01 на изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 33 във връзка с чл. 34, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 23/18.12.2009 г. е отказано частично изплащане на финансовата помощ по цитирания договор в позиция "СМР - част "Архитектурна" в размер на 5571, 26 лева за финансиране разходи на "Доставка и полагане на битумна хидроизолация без посипка по покрив на всички сгради", "Доставка и полагане на битумни керемиди по покрив на всички сгради", "Доставка и монтаж на улуци от поцинкована ламарина", "Доставка и монтаж на водосточни тръби от поцинкована ламарина", свързани с извършването не ремонтни дейности на покрива на обект "Открит бар" в комплекс "Зелен свят". Като фактическо основание за отказа е посочено установено несъответствие на заявените от ползвателя разходи по част "Архитектурна" и констатираните в резултат на извършена проверка в периода 19.02.2015 г. - 27.02.2015 г. проверка на място на реално извършените разходи. По делото е прието заключение на техническа експертиза, изготвена от вещо лице - архитект, според което не може да се установи от инвестиционния проект в него да са предвидени строително - монтажни работи на открития бар, което е кредитирано от съда предвид липсата на защриховане на открития бар в архитектурните чертежи. АС е изложил мотиви защо не е кредитира заключението на вещото лице - инженер, според което "с достатъчна степен на увереност може да се твърди, че вида, обема и количествата на извършените СМР по обект "Открит бар" са включени в одобрения проект част "Архитектурна". Направил е извод, че спорните разходи за СМР за покрива на открит бар са извън обхвата на сключения договор за безвъзмездна помощ и са недопустими за подпомагане, поради което са налице по - горе цитираните правни основания за отказ за частично изплащане на финансова помощ. По изложените от касатора за пореден път идентични доводи за нищожност на оспорената от него част от решението на изпълнителния директор на ДФЗ се е произнесла първата касационна инстанция по делото с влязло в сила решение с категорични мотиви, че индивидуалният административен акт не е нищожен и е дал на основание чл. 224 АПК задължителни за по - нататъшното разглеждане на делото указания по тълкуването и прилагането на закона, с които АССО се е съобразил. Изводът му за липса на основание за обявяване на нищожността на акта кореспондира с мотивите на първата касационна инстанция. Съдът е бил задължен да извърши цялостна проверка на материалноправната законсъобразност на обжалваната част от административния акт не само поради изричните мотиви на ВАС, но и предвид разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, според която първоинстанционният съд е длъжен да провери всички основания по чл. 146 АПК ( при спазване на срока за обжалване за незаконосъобразност) и да не се ограничава само с изтъкнатото от жалбоподателя. В този смисъл неоснователно е оплакването на касатора, че АССО неправилно е проверявал материалноправната законосъобразност, без да е надлежно сезиран. Обоснован и мотивиран е изводът на съда, че СМР на покрива на открития бар не са били предвидени в част "Архитектурна", поради което и не са част от договор № 63/3/312/0352 от 14.10.2014 г. Цитираното становище на арх. Я. на л. 446, т. 1 от 2015 г. ( без дата и вх. №), според което "Откритият бар" е включен допълнително в част "Архитектурна" не кореспондира със съдържание на представената по делото част "Архитектурна" от 2013 ( л. 64 -82, том 1). При така установените от него факти, АССО правилно е приложил разпоредбата на чл. 33 от от Наредба № 23/18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от ПРСР за периода 2007 -2013 г., съгласно която плащанията са само въз основа на допустимите разходи. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,