Решение № 6541 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6359/2017 г.

Решение № 6541 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6359/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник РУ Полиция - Казанлък, при ОД на МВР С. З., против Решение № 97/12.04.2017 г., постановено по адм. дело № 76/2017 г., по описа на Административен съд С. З., с което е отменена като незаконосъобразна негова Заповед № 17 - 0284 - 000072/05.02.2017 г., с която по отношение на Г. Т. Г. от с. Я., общ. М., обл. С. З., на основание чл. 171, т. 2а от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена принудителна административна мярка "прекратяване регистрацията на ППС" за срок от шест месеца. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по . Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Г. Т. Г., редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. З. е отменил като незаконосъобразна Заповед № 17 - 0284 - 000072/05.02.2017 г., издадена от Началник РУ Полиция - Казанлък, при ОД на МВР С. З., с която по отношение на Г. Т. Г. от с. Я., общ. М., обл. С. З., на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка "прекратяване регистрацията на ППС" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт с който е наложена ПАМ, е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма, но е нарушен материалния закон, тъй като изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от неговата правоспособност да управлява МПС. Решението е неправилно. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП /в приложимата редакция/ с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е безспорно установено, че на 05.02.2017 г. Г. Т. Г. е управлявал собствения си лек автомобил със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС означава то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност". Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 10 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) данни към съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" този, с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. С. обаче следва да установи наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория. Съгласно чл. 15, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.), при подмяна на СУМПС, включително поради изтичане срока на валидност, водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи, е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложеното води до извод, че за да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва да е в срока на административната му валидност. Липсата на такова е липса на "съответно свидетелство за управление" и е основание за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. При това положение оспорената заповед следва да бъде преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, след провеждане на регламентираното в специалния закон производство, в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Същата е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката е наложена по отношение на лице, което управлява собствения си автомобил, без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС По изложените съображения първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата против оспорената заповед за налагане на ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,