Решение № 1253 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7125/2018 г.

Решение № 1253 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7125/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на И. Марковска, подадена срещу заповед № РД-15-256/26.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "главен експерт" в отдел "Социално-икономическо развитие на селските райони" в дирекция "Развитие на селските райони" в МЗХГ. Иска се отмяна на процесната заповед като незаконосъобразно издадена. Претендират се разноски. Ответникът счита жалбата за неоснователна. Настоящата инстанция намира, че подадената жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е основателна. Ж. М. е била назначена на длъжността със заповед № РД-15-156/09.02.2010 година. Уволнена е въз основа на длъжностното разписание от 26.03.2018 г. в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като съобрази писмените доказателства по делото и заключението на изслушаната съдебно-кадрова експертиза съдът установи от сравнителния анализ на предходното длъжностно разписание от 27.02.2018 г. и това от 26.03.2018 г., че няма промяна в числеността на дирекцията от 50 щатни бройки. Установи се, че в дирекция "Развитие на селските райони" е имало 6 отдела, а именно: "Конкурентноспособност на земеделието" с 11 щатни бройки, от които 4 за "главен експерт" и 1 незаета за "началник отдел"; "Околна среда и климат" с 10 щатни бройки, от които 4 за "главен експерт", едната незаета; "Социално-икономическо развитие на селското стопанство" с 8 щатни бройки, от които 4 за "главен експерт; "Лидер" с 8 щатни бройки, от които 4 за "главен експерт"; "Методология" с 6 щатни бройки, от които 2 за "главен експерт"; "Техническа помощ" с 6 щатни бройки, от които 2 за "главен експерт", едната незаета, като и тази за "началник отдел". След преструктурирането на дирекцията отделите са намалени на 5, а именно: "Частни мерки" с 14 щатни бройки, от които 6 за "главен експерт" и една незаета за "старши експерт"; "Компесаторни мерки" с 7 щатни бройки, от които 2 за "главен експерт" и една незаета за "старши експерт"; "Публични мерки" с 11 щатни бройки, от които 6 за "главен експерт", три от които незаети; "Водено от общностите местно развитие" с 9 щатни бройки, от които 5 за "главен експерт" и една незаета за "държавен експерт" и "Програмиране, планиране, наблюдение" с 8 щатни бройки, от които 4 за "главен експерт", едната незаета. Според вещото лице дейността на закрития отдел "Социално-икономическо развитие на селските райони" е преминала в отдел "Публични мерки". Този извод на експерта е основан на длъжностите характеристики в дирекцията, които са представени по делото, респективно на характеристиките в стария и новия отдел, както и на извършеното преназначаване на служителите. Видно е от длъжностните разписания и експертизата, че преди промяната е имало 21 щатни бройки за "главен експерт", които по новото разписание за увеличени на 23 бройки. Освен това е видно, че в отдела на жалбоподателката освен нея като главни експерти са работили В. Бояджиева, В. Ангелова и С. А.. Съгласно щатното разписание от 26.03.2018 г. само Ангелова и Ахмет са преназначени, както и Г. Ильов от отдел "Околна среда и климат". Установява се, че в отдел "Публични мерки" има 3 заети и 3 незаети бройки за "главен експерт". При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: За да е налице реално съкращаване на длъжността следва при условията на кумулативност да са налице две предпоставки - длъжността да е премахната като нормативно определена позиция и същевременно да е престанала да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Дори функциите, задачите и задълженията, присъщи на тази длъжност да не са напълно премахнати, то тяхното изменение трябва да е толкова значително, че новата им съвкупност и изисквания за осъществяване да налагат извод, че е налице качествено нова длъжност. В случая нито едното, нито другото е налице, но съдебната практика приема за съкращение на длъжността и случаите, в които е намален броя на служителите, заемащи една и съща длъжност, за да се изпълнява същата от по-малко на брой лица. Това разрешение е изцяло в оперативната самостоятелност на органа по назначаването с цел оптимизиране на дейността на администрацията, но съгласно чл. 169 от АПК решението му не е изключено от съдебен контрол. И така, налице е увеличение на бройките за "главен експерт" не само в рамките на дирекцията от 21 на 23, но и в рамките на трансформирания отдел "Публични мерки", предвиден на мястото на "Социално-икономическо развитие на селските райони" - от 4 на 6. От тези 6 бройки три са заети и три са незаети, като незаетите бройки в дирекцията за различни длъжности са общо 9 бройки, при което съдът прави извод за превратно упражняване на власт от страна на ответника при издаване на процесната заповед. Вярно е, че нормативно предвидено задължение за извършване на подбор (както и в КТ) органът няма, но в случая той е упражнил правомощието си в нарушение на принципа на съразмерността по чл. 6 от АПК. Същият в ал. 1 съдържа изискването административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В случая вместо издаването на заповедта при липса на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е следвало да преназначи Марковска на вакантна длъжност, както е сторил с Ангелова и Ахмет. Предвид изложеното съдът счита, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта му, и са налице основанията на чл. 146, т. 4 и 5 от АПК за отмяната й като незаконосъобразна. При този извод на делото основателно е искането на жалбоподателката за присъждане на направените в тази инстанция разноски в размер на 1350 лева (1000 лева адвокатско възнаграждение и 350 лева за екпертизата), като възражението за прекомерност на хонорара съдът счита за неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,