Решение № 6992 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9533/2010 г.

Решение № 6992 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9533/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на МП "Пристанище Център" при Митница Бургас, подадена чрез процесуалния му представител мл. юрк. Десислава Толева-Илиева, срещу решение № 556/20.05.2010 г. по адм. дело № 1052/2009 г. на Административен съд - Бургас /АС/, с което е отменено Решение № 1054/16.05.2009 г. на Началника на МП "Запад-рибно пристанище" - гр. Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Интерцитрус" ООД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Интерцитрус" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Горанов, счита касационната жалба за неоснователна. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна - Национална агенция по приходите не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол пред АС-Бургас е било Решение № 1054/16.05.2009 г. на Началника на МП "Запад-рибно пристанище" - гр. Бургас, с което на "Интерцитрус" ООД са определени допълнителни държавни вземания - мито в размер на 2917,51 лв. и ДДС - 5793,47 лева. Първоинстанционният съд е отменил обжалваното решение, приемайки от фактическа страна следното: "Интерцитрус" ООД е осъществил внос на стоки - банани от Колумбия, поставени под режим "внос с едновременно допускане за свободно обръщение и крайно потребление". Вносът е деклариран с ЕАД № 1001/4-2798/22.11.2006 г., като митническата стойност е определена на база на представената инвойс фактура № 1111/27.11.2006 г. Продавач на стоката е Dole Fresh Fruit International, Коста Рика, при условия на продажбата - С + F България, превозена е с кораб, с дата на пристигане - 22.11.2006 г. При извършен последващ контрол е констатирано, че в счетоводството на дружеството се намира допълнително издадена от доставчика фактура № А 1413/27.12.2006 г. на стойност 22 250 щ. д., с посочено основание - за отклонение на кораба, като с оглед обстоятелството, че вносът на процесната стока е деклариран и оформен с множество документи, стойността на допълнителната фактура е разпределена пропорционално на количествата стоки, декларирани в съответния ЕАД. Административният орган е приел, че разходът по фактурата е преди входен граничен пункт и е определил нова митническа облагаема стойност, като по конкретния ЕАД е прибавена допълнителна стойност в размер на 26047,84 лв., поради което Началникът на МП "Запад-рибно пристанище" - гр. Бургас е издал оспореното решение. По делото е приета СИЕ, въз основа на която съдът е установил, че в счетоводството на жалбоподателя, издадената за осъществения внос фактура, включва в своята стойност както стойността на стоката, така и осъществения транспорт, с оглед уговорените условия на продажбата - С + F /стойност на стоката и навло/. В счетоводството на дружеството е намерена и фактура № А 1413/27.12.2006 г., с посочено в нея основание за издаването й - заплащане на обезщетение за забава при разтоварване на плавателния съд, като същата е осчетоводена директно на разход, а не е отразена счетоводно като завишаване на стойността на стоката. При изготвяне на заключението вещото лице се е позовало и на документ - "Изложение на фактите", съставен от корабния агент "Christrans Convencional Servises Bulgaria", с който доставчикът работи в България, видно от който, корабът е пристигнал на рейд в Пристанище Бургас на 22.11.2006 г. в 12.48 часа, като разтоварването е започнало на 22.11.2006 г. в 15,15 часа и е приключило на 23.11.06 г. в 13,20 часа. В същия документ раздел "Забележки" е посочено, че корабът е в закъснение за товаро-разтоварителната дейност, като в чуждоезичния документ е употребен термина demurrage /демюрейдж/. От проведена кореспонденция между доставчика и жалбоподателя съдът е установил, че фактура № А 1413/27.12.2006 г. касае фактуриране на разходи, които засягат забавата на кораба при разтоварване на плодовете, като поради техническа грешка е използван некоректен термин за разходите, като вместо "demurrage" - обезщетение за забава на кораба при товаро-разтоварните работи, като основание за издаване на фактурата е записано - "deviation" - отклонение от курса на кораба. Съобразно изложеното, съдът е обосновал извода, че въпросната фактура документира разходи, извършени от жалбоподателя във връзка със забавяне разтоварването на кораба, извършени след входен граничен пункт, разграничени са документално и счетоводно от продажната цена, поради което не следва да бъдат включени в митническата облагаема стойност на стоката. Според съда по делото не са налице доказателства за отклонение от курса на кораба, което би било основание за допълнително начисляване на разходи за превоз на стоката до входен граничен пункт - Пристанище Бургас. Съдът е отхвърлил като недоказана и необоснована тезата на ответника, че първоначално е осчетоводена фактура със същия новер и на същата стойност, но с посочено в нея основание - девиация - отклонение от маршрута на кораба преди входен граничен пункт, поради което именно стойността на тази фактура следва да се включи в митническата стойност на стоката. Съдът е приел, че с представената кореспонденция по делото, осъществена между вносителя и неговия контрагент, както и от съдебната експертиза, установила начина на осчетоводяване на фактурата в счетоводството на жалбоподателя, се установява, че с второ издадената фактура се отстранява техническа грешка в основанието за издаването на първоначалната. Така постановеното решението е правилно. Настоящият състав намира, че АС - Бургас е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Основният спорен въпрос в случая е свързан с това дали процесната фактура № А 1413/27.12.2006 г. е издадена с основание "demurrage" или "deviation" и съответно дали осчетоводените по нея разходи следва да се включат при определяне на митническата облагаема стойност на внесената стока. Правилно установените по делото факти безспорно сочат, че процесната фактура касае именно разходи за "demurrage" - парично възмездяване за престоя на кораба при товарно-разтоварни операции повече от времето, предвидено в договора за превоз по море. Правилно съдът е посочил, че по делото липсват доказателства, че е налице отклонение от курса на кораба - "deviation". Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ при определяне на митническата стойност съгласно чл. 35 към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят разходи за транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. Съгласно чл. 39, т. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена свързани с транспорт на стоките, извършени на територията на Република България след тяхното въвеждане. В тази връзка правилен е изводът на АС, че фактура № А 1413/27.12.2006 г. документира разходи, извършени от жалбоподателя във връзка със забавяне разтоварването на кораба, извършени след входен граничен пункт. Тези разходи са разграничени документално и счетоводно от продажната цена, поради което не следва да бъдат включени в митническата облагаема стойност на стоката. Следва да се посочи, че в същия смисъл е постановеното решение № 3384 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9921/10 г. по казус, в който е обсъждана същата фактура № А1413/27.12.06 г. С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е основателно. Видно от фактура № 144/26.05.2010 г., издадена от Адвокатско дружество "Денкова, Горанов и партньори" е, че "Интерцитрус" е заплатил адвокатски хонорар за процесуалното му представителство и защита по настоящото дело в размер на 800 лева, която сума следва да му се присъди като направени по делото разноски. Предвид изложеното, следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, релевирани с касационната жалба и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I отделение,