Решение № 9859 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15588/2011 г.

Решение № 9859 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15588/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Дурум България 2007" ООД срещу решение № 576 от 25.10.2011 г., постановено от Административен съд Плевен, осми състав по адм. д. № 276/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът - кметът на община Гулянци, не взема становище по касационната жалба. Ответникът - ЕТ "Рай Пламен Илиев", не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-09-101 от 23.02.2011 г., с която кмета на община Гулянци е разпоредил изземване на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ на земеделски имоти в землището на с. Шияково, подробно описани с индивидуализиращи данни, от ЕТ "Рай Пламен Илиев", ползващ имотите без правно основание и предоставянето им на законния ползвател "Дурум България 2007" ООД. Съдът е отменил като незаконосъобразна оспорената заповед. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че лицето в чиято полза е разпоредено изземването не се легитимира като ползвател на правно основание, поради което не е налице първата от кумулативните предпоставки за издаване на оспорената заповед. В тази връзка съдът е преценил, че представеното споразумение по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ за разпределение на ползването на масивите в землището на с. Шияково не може да легитимира търговското дружество като ползвател на правно основание по отношение на имотите за които е разпоредено изземване. Съдът е приел, че за да се черпят права от представеното споразумение по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, следва да бъде издадена заповед по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, с която се разпределя ползването на масивите. До издаване на тази заповед и изпълнение на цялата процедура по чл. 37в, ал. 1 - ал. 8 от ЗСПЗЗ, споразумението не легитимира, лицето, подало искането като ползвател на правно основание. С оглед на тези доводи съдът е приел, че в случая не са били налице всички предпоставки за издаване на заповед за административно изземване на земеделските земи и на това основание е отменил оспорения административен акт. Обжалваното решение като краен извод е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. При тази законова разпоредба следва правния извод, че административният ред за изземване на земеделски имоти, по отношение на които собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, включва единствено изследване на законовите предпоставки за това. Тези законови предпоставки са да е възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците или ползвателите и това ползване да е без правно основание. Предпоставките за издаване на заповедта са предвидени при условията на кумулативност. Решаващият съд е приел, че в случая търговското дружество по чието искане е започнало административното производство не се легитимира като ползвател на правно основание по отношение на имотите, за които е разпоредено административното изземване. Този извод на съда е правилен, макар и не по изложените мотиви. Настоящият състав счита, че неправилно съдът е приел, че след подписване на споразумение за разпределение на ползването на масивите в съответното землище следва да бъде изпълнена цялата административна процедура, предвидена с разпоредбите на чл. 37в, ал. 1 - ал. 8 от ЗСПЗЗ. Издаване на заповед по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ се налага само в случаите в които не бъде постигнато споразумение между собствениците и ползвателите за разпределение на ползването. При сключено споразумение не се налага издаване на заповед от директора на съответната областна дирекция "Земеделие", поради което неправилно съдът приеме, че само с такава заповед търговското дружество може да се легитимира като ползвател на правно основание. Въпреки това крайният извод на съда, че търговското дружество не се легитимира като ползвател на правно основание е обоснован и законосъобразен. За започване на административното производство по издаване на оспорената заповед "Дурум България 2007" ООД се легитимира като ползвател на правно основание със споразумение по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, подписано от собственици и ползватели на земеделски земи в землището на с. Шияково. Това споразумение е получено и отразено в ОСЗ Гулянци на 17.09.2010 г. и се отнася за стопанската 2010/2011 г. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ППЗСПЗЗ споразумението се съставя по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, и има действие от датата на одобряване на протокола по чл. 75 от с. п. Съгласно чл. 75, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ съставя протокол за приемане на картата и регистрите по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, като протокола се подписва от членовете на комисията и от ползвателите на масивите и се одобрява от директора на областната дирекция "Земеделие". Представянето само на подписано споразумение, както е в случая, не доказва, че това споразумение е породило действие, поради което не може да легитимира търговското дружество като ползвател на правно основание. Нещо повече, в съответствие с разпоредбата на § 28 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 62/10.08.2010 г., в сила от 16.08.2010 г., сроковете за сключване на споразумение по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ - от 1 юли до 1 август за стопанската 2010 - 2011 г. се удължава с един месец, т. е. до 1 септември 2010 г. Представеното по преписката споразумение по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ е от 17.09.2010 г. и е внесено в ОСЗ Гулянци на същата дата, т. е. след срока по чл. 37в, ал. 2 (в приложимата редакция), във връзка с § 28 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 62/2010 г., което е в нарушение на закона. С оглед на тези доводи настоящият състав приема, че обжалваното решение като краен резултат е правилно. Обосновано и в съответствие с материалния закон, решаващият съд е приел, че в хода на административното производство не са представени доказателства, които да легитимират търговското дружество "Дурум България 2007" ООД като ползвател на правно основание по отношение на имотите, за които е разпоредено административното изземване, поради което издадената заповед е незаконосъобразна и на това основание е отменена. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение