Решение № 7397 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9241/2011 г.

Решение № 7397 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9241/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Велико Търново, при ЦУ на НАП против Решение № 215 от 10.06.2011 г. на Административен съд гр. Велико Търново по адм. д. № 644 по описа за 2010 г., в частта, в която по жалба на "СЕВЛИЕВО БУС" ООД - гр. Севлиево е изменен Ревизионен акт № 071001354/16.08.2010 г., издаден от ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 423/21.10.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, в частта му по ЗДДС, като за месеците 12.2005 г., 12.2006 г. и 12.2007 г. вместо установения за внасяне ДДС в размер на 37 756,81 лв. и лихви в размер на 17 492,81 лв. е определен ДДС за внасяне в размер на 23 593,13 лв. и лихви в размер на 10 569,26 лв., а в частта по ЗКПО за отчетен период 2006 г. вместо установения за внасяне данък в размер на 7 154,51 лв. и лихви в размер на 3 250,48 лв. е определен данък за внасяне в размер на 1 769,27 лв. и лихви в размер на 798,95 лв., а за отчетен период 2007 г. вместо установения корпоративен данък за внасяне в размер на 7 418,57 лв. и лихви в размер на 2 207,09 лв. е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 5 488,58 лв. и лихви в размер на 1 679,44 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "СЕВЛИЕВО БУС" ООД гр. Севлиево не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима и основателна поради следното: С оспорения РА на "СЕВЛИЕВО БУС" ООД са определени задължения по ЗДДС за данъчните периоди 1.10.2005 г. до 31.08.2009 г. общо в размер на 54 311,93 лв. и лихви в размер на 21 655,36 лв., а по ЗКПО - за 2005 г. лихви за невнесени в срок авансови вноски в размер на 18,52 лв., за 2006 г. корпоративен данък в размер на 7154,51 лв. и лихви в размер на 3261,27 лв., за 2007 г. корпоративен данък в размер на 7148,55 лв. и лихви в размер на 2207,09 лв. и за 2008 г. корпоративен данък в размер на 230,92 лв. и лихви в размер на 36.03 лева. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК. По делото е прието основно и допълнително заключение на ССЕ, като съдът е счел за неоснователно оспорването му от страна на ответника, тъй като самото заключение се основава на документи изхождащи именно от ТД на НАП Велико Търново - представени и приети като доказателства по делото приемо-предавателни протоколи за 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. за закупени билети от "Севлиево бус" ООД, като неоснователни са твърденията, че вещото лице се е позовало единствено на представените от жалбоподателя описи на налични билети. Съдът е приел, че в частта на РА, относно допълнително начисления ДДС за данъчни периоди м. 12.2005 г., м. 12.2006 г. и м. 12.2007 г. за неотчетените приходите за билети, както и в частта по ЗКПО, същият следва да бъде изменен, с оглед констатациите на ССЕ, а именно: по ЗДДС за месеците 12.2005 г., 12.2006 г. и 12.2007 г. вместо установения за внасяне ДДС в размер на 37 756,81 лв. и лихви в размер на 17 492,81 лв. е определен ДДС за внасяне в размер на 23 593,13 лв. и лихви в размер на 10 569,26 лв., а в частта по ЗКПО за отчетен период 2006 г. вместо установения за внасяне данък в размер на 7 154,51 лв. и лихви в размер на 3 250,48 лв. е определен данък за внасяне в размер на 1 769,27 лв. и лихви в размер на 798,95 лв., а за отчетен период 2007 г. вместо установения корпоративен данък за внасяне в размер на 7 418,57 лв. и лихви в размер на 2 207,09 лв. е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 5 488,58 лв. и лихви в размер на 1 679,44 лева. Така постановеното решение в обжалваната част е неправилно. За да измени процесния РА в частта по ЗДДС и ЗКПО, АС - Велико Търново се е позовал на приетото основно и допълнително заключение на ССЕ, в което вещото лице е констатирало разминавания между отразеното в описите за закупени билети за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и приемо-предавателните протоколи на НАП по отношение на билети с номинал 8 лв. ВАС намира за основателно възражението в касационната жалба, че както вещото лице, така и съдът не са установили, че са налице и други разминавания и за билети с друг номинал, а именно: в описа за 2006 г. на гърба л. 60 от п. № 5 от преписката са посочени като налични към 31.12.2006 г. билети с номинал 3 лв. със серийни номера от 0435301 до 0436300, които съгласно Приемо-предавателен протокол № 70/4.06.2007 г. на ТД на НАП Габрово са закупени от дружеството през 2007 г. В описа за 2006 г. /л. 60 от п. № 5 от преписката/ са посочени билети с номинал 3 лв. със серийни номера от 0426901 до 042700, 0429001 - 0429100, 0422901 - 042300, които не са закупувани от "Севлиево бус" ООД. В описа за налични билети към 31.12.2007 г. /л. 59, п. № 5 от преписката/ са посочени като налични билети с номинал 1,50 лв. със серийни номера 0727001 до 0727000 /вероятно техническа грешка и би следвало да е 0728000/, които съгласно Приемо-предавателен протокол № 79 от 23.05.2008 г. са закупени през 2008 г. В същия опис са посочени като налични към 31.12.2007 г. и билети с номинал 1,20 лв. със серийни номера от 300601 до 301000, които са закупени с Приемо-предавателен протокол № 5 от 24.01.2008 г. Посочените на л. 59 от п. № 5 билети с номинал 1,00 лв. със серийни номера от 005830 до 0058000 /вероятно 005900/ и билети с номинал 1,20 лв. със сериен номер от 262001 до 262000 /вероятно 263000/ не са закупувани от дружеството, съгласно представените приемо-предавателни протоколи от ТД на НАП. Основателно е възражението на касатора и относно липсата на произнасяне по направеното по реда на чл. 193 от ГПК оспорване на истинността на описите за налични билети за 2005 г., 2006 г., 2007 г., приложени на л. 58 - 61 от папка № 5 от преписката по издаване на процесния РА по отношение на тяхната достоверност, както и по отношение на истинността на протокол за оглед от 20.12.2007 г. на община Севлиево /л. 77, п. № 1/. Съдът е бил длъжен да анализира тези доказателства и да изложи мотиви, защо ги кредитира, още повече, че по отношение на тях в с. з. на 14.12.2010 г. е открил производство по оспорване истинността им, на основание чл. 193 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Относно тези производства и на основание чл. 194, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, съдът е следвало да вземе становище с отделно определение, или с решението по делото, дали признава оспорените документи за истински, респ. за неистински, което в случая не е направено. С оглед посочените по-горе несъответствия между данните за закупени билети по приемо-предавателни протоколи представени от ТД на НАП Габрово и описите приложени от задълженото лице, които не са обсъдени от съда, както и липсата на произнасяне по направеното по реда на чл. 193 от ГПК оспорване на истинността на описите за налични билети за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и по отношение на истинността на протокол за оглед от 20.12.2007 г. на община Севлиево, настоящият касационен състав намира, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, които са от категорията на съществените, поради което решението в обжалваната част следва да бъде отменено, а делото върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да бъде назначена ССЕ, която да извърши проверка на описаните по-горе несъответствия и съответно при необходимост да преизчисли задълженията по ЗДДС и ЗКПО, както и да обсъди доказателствената сила на оспорените писмени доказателства. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,