Решение № 14745 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7491/2019 г.

Решение № 14745 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7491/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на "Д-р Г. Богданова-Амбулатория за първична медицинска помощ" гр. Сливен подадено чрез процесуалният представител за отмяна на осн. чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила съдебно Решение № 6738/22.05.2018 г. постановено по адм. д. № 8591/2017 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, тричленен състав и Решение № 73/29.05.2017 г. постановено по адм. д. № 4/2017 г. по описа на Административен съд-Сливен. В с. з. искателят се представлява от адв. Димова, която поддържа искането за отмяна и моли същото да бъде уважено по съображения изложени в искането и пред съдебния състав. Претендира заплащане на разноски за настоящото производство съгласно представен списък за разноски. От ответната страна, чрез процесуалният представител е постъпило писмено становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на искането. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Втора колегия в настоящия петчленен състав, като взе пред вид изложеното в искането, представените писмени доказателства и събраните по делото доказателства прави следните правни изводи: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК, от страна участвала в съдебното производство и е допустимо в частта в която се иска отмяна на Решение № 6738/22.05.2018 г. постановено по адм. д. № 8591/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение, в частта в която със същото е отменено решение № 73/29.05.2017 г. постановено по адм. д. № 4/2017 г. по описа на Адм. съд Сливен за сумата 921. 39 лв. и е отхвърлена жалбата на "Д-р Г. Богданова-Амбулатория за първична медицинска помощ" гр. Сливен срещу Писмена покана изх. № 29-05-140/14.12.2016 г. на Директора на РЗОК-Сливен за сумата 921. 39 лв. В тази част съдебния акт е неблагоприятен за страната и съгласно чл. 238, ал. 1 АПК същата има право да иска отмяна на това решение. В останалата част с която е оставено в сила решение № 73/29.05.2017 г. постановено по адм. д. № 4/2017 г. по описа на Адм. съд-Сливен поради липса на правен интерес искането е недопустимо. Разгледана по същество молбата за отмяна, в частта в която е допустима е неоснователна. Искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт е направено на осн. чл. 239, т. 1 АПК. Искателят твърди че е налице сочената хипотеза на закона, тъй като е открито ново обстоятелство от значение за правилното решаване на делото, а именно че Заповед № РД-09-709/18.11.2016 г. с която е възложена проверка на лечебното заведение и въз основа на която е издадена оспорената по адм. д. № 4/2017 г. по описа на Адм. съд-Сливен писмена покана на Директора на РЗОК-Сливен по чл. 76а, ал. 3 ЗЗО е подписана със запетая от лице без да е посочено кое е лицето и без да са приложени доказателства за отсъствието на титуляра. Сочи се, че това се установява от представеното Писмо изх. № 1029-19-203/22.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Сливен, от което е видно че Директора на РЗОК-Сливен през м. ноември 2016 г. не е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност. Настоящият петчленен състав при Втора колегия на Върховният административен съд намира искането за отмяна на релевираното основание за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК за да е налице хипотезата на сочена разпоредба е необходимо да са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Т. е. искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК може да се основава само на новооткрито обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди приключване на устните състезания по делото, по което е постановено решението, които не са могили да станат известни на страната. Тази непълнота следва да не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност, проявена от страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел пред вид, но чието съществуване създава вероятност съдебния акт да е неправилен. В конкретния случай не са налице посочените по-горе законоустановени предпоставки на чл. 239, т. 1 АПК. Обстоятелството, че сочената Заповед №РД-09-709/18.11.2016 г. на Директора на РЗОК-Сливен, с която на осн. чл. 72, ал. 2 ЗЗО във вр. с чл. 26 от НРД за МД 2015 г. е разпоредено извършване на тематична финансова проверка на оспорващото лечебно заведение е подписана със запетая е било известно на страна още преди образувана на административното дело пред първата инстанция. Видно от отбелязването върху заповедта същата е връчена на д-р Г. Богданова на 25.11.2016 г. Тази заповед е приложена и по делото и страната е могла при разглеждане на делото да повдигне въпроса относно нейния издател, както и да направи доказателствени искания относно установяване на издателя и правомощията на същия, което не е сторено. На следващо място този документ не е от съществено значение за изхода на спора. С процесната заповед се поставя началото на контролното производство по Раздел десет, Глава втора от ЗЗО и същата не съставлява индивидуален административен акт, а носи белезите на акт по чл. 21, ал. 5 АПК. С нея проверката на лечебното заведение е възложена на компетентно по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО лице. Следователно липсата на отбелязване кой е издателя на акта и на какво основание замества титуляра не се е отразило на крайния акт, тъй като резултата не би бил различен. Подписването на заповедта по този начин не е засегнало правата и интересите на жалбоподателя, тъй като не е установено това действие да е повлияло върху хода на проверката и да е довело до нарушаване правата на страната, свързани с участието или защита в производството. Нещо повече видно от представената пред настоящата инстанция заповед на Управителя на НЗОК от 3.11.2016 г., процесната заповед е издадена от зам. директора на РЗОК-Сливен поради отпуск на директора, за което има изрично упълномощаване от Управителя на НЗОК. Нещо повече чл. 38 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК предвижда, че директорът на РЗОК при осъществяване на дейността си се подпомага от зам. директор, който замества директора при отсъствие т. е. даже не е необходима изрична заповед за заместване. По изложените съображения искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е отменено решение на Административен съд-Сливен и отхвърлена жалбата на искателката следва да бъде отхвърлено. По същество с искането по чл. 239, т. 1 АПК се прави опит да се пререши спора. При този изход на спора в полза на РЗОК-Сливен следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за правна помощ във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия