Решение № 4155 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4762/2017 г.

Решение № 4155 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4762/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационни жалби на Й. Г. Й. и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение № 116 от 08.03.2017 г., постановено по адм. д. № 904/2016 г. по описа на Административен съд - П.. С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на Й. Г. Й. обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата неимуществени вреди в размер на 800 /осемстотин/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; отхвърлен е искът на Йорданов против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в останалата част до предявения размер от 10 000 лв; отхвърлен е искът на Йорданов против Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, дължими солидарно с Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. е осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 10 /десет/ лева. К. Й. обжалва решението в частта, с която исковете му са отхвърлени. Твърди, че решението в обжалваната част противоречи на чл. 52 ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение е несправедливо. Поради това моли решението в тази част да бъде съответно отменено, като му се присъди по-голямо обезщетение. Претендира разноски. Касаторът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" обжалва решението в осъдителната му част, като твърди, че същото е необосновано и противоречи на материалния закон, тъй като не е доказано реално настъпване на вреди. Поради това моли за отмяна на решението в обжалваната част. Всеки от касаторите оспорва съответно касационната жалба на противната страна. О. М. на правосъдието оспорва касационната жалба на Й. Г. Й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Й. Й. и за основателност на касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустима. По съществото на спора, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира следното: С осъдителната част от решението, в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) е осъдена да заплати на Й. Г. Й. обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата неимуществени вреди в размер на 800 /осемстотин/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За разликата до пълния предявен размер исковата претенция е отхвърлена, а тази срещу Министерство на правосъдието е отхвърлена изцяло. Съдът е установил, че Й. Й. е задържан в Сектор "Арести" П. за времето от 06.11.2012 г. до 13.12.2012 г. и от 27.08.2015 г. до 05.11.2015 г. Килиите в следствения арест гр. П. нямат собствен санитарен възел, като през нощта арестуваните са използвали кофи и бутилки, помещенията са с ограничен достъп до естествена светлина и чист въздух, раздвижването се прави в килия на закрито. Поради това съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД "Изпълнение на наказанията", защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание са длъжни да осигуряват на задържаните под стража лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Съдът се е позовал на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Р. Б., чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗИНЗС. По тези съображения съдът е определил размерът на дължимото обезщетение за процесните периоди на 800 лв. Искът срещу Министерство на правосъдието съдът е отхвърлил, като е посочил, че този ответник е ненадлежен. Касационната жалба на Й. Й. е изцяло неоснователна, а касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че исковата претенция на Йорданов се явява доказана по отношение неосигуряването на санитарен възел и течаща вода в килиите на следствения арест в гр. П., неосигуряването на естествен достъп на слънчева светлина, проветрение и престой на открито. Необосновани са изводите за пренаселеност на килиите, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че периодът, в който Й. Й. е разполагал персонално с по-малко от 4 кв. м. площ не е продължителен, като никога разполагаемата площ на човек в килиите не е била по-малко от 3 кв. м. По тази причина, краткият престой в килия с разполагаема площ под 4 кв. м. на човек не е от естество да причини страдания в степен, която да доведе до изтезание или нечовешко отношение. Недоказана е исковата претенция и относно неподдържането на добра хигиена в килиите. Независимо от това, при събраните по това дело доказателства, следва да се споделят развитите от административния съд доводи за нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека, поради неосигуряването на санитарен възел и течаща вода в килиите на следствения арест в гр. П., неосигуряването на естествен достъп на слънчева светлина, проветрение и престой на открито. Обаче при определяне размера на дължимото обезщетение преценката на съда е неправилна, тъй като присъденият размер е завишен и не отговаря на критериите за справедливост, определени в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Предвид възрастта и доброто здравословно състояние на ищеца, както и поради относително кратките периоди на задържане - около 40 дни през 2012 г. и по-малко от три месеца през 2015 г., степента на претърпените от Й. Й. страдания не е особено висока. Поради това справедливият размер на обезщетението за исковите периоди е общо 200 лв. С оглед гореизложеното съдебното решение в осъдителната му част следва да бъде отменено частично за сумата над 200 лв до присъдения от първоинстанционния съд размер от 800 лв, а исковата претенция за разликата над 200 лв да бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата му част решението на АС - П. следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ГДИН е неоснователно, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Н. Й. Й. следва да се присъдят разноски в размер на 5 лв, представляващи държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение