Решение № 9861 от 18.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 26/13.02.2023 г., постановено по адм. д. 170/2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменен ревизионен акт Р-22001020000358-091-001/17.09.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, с който на К. Чаврагански е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на Въгледобив Бобов дол ЕООД, в несъстоятелност, общо в размер на 34 974 886, 92 лв., главница и лихви, в това число данък върху доходите по ЗДДФЛ в общ размер на 2 885 933, 24 лв. и лихви в размер на 1 401 861, 03 лв., данък по ЗДДС в размер на 6 317 247, 74 лв. и лихви в размер на 3 067 088, 23 лв., данък върху представителните разходи и данък върху разходите за превозни средства по ЗКПО общо в размер на 6755, 47 лв. и лихви в размер на 3423, 38 лв., задължителни осигурителни вноски по КСО и Закона за здравното осигуряване общо в размер на 14 324 340, 79 лв. и лихви в размер на 6 968 237, 31 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна К. Чаврагански изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установява се, че със заповед за възлагане на ревизия Р-22001020000358-020-001/22.01.2020 г., изменена със заповед Р-22001020000358-020-002/25.03.2020 г., изменена със заповед Р-22001020000358-020-003/28.04.2020 г., издадени от началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на К. Чаврагански за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължениятаа на Въгледобив Бобов дол ЕООД, в несъстоятелност, като ревизията следва да обхване задълженията за отговорност за данък върху представителните радходи за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г., задълженията за отговорност за данък върху разходите за превозни средства за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г., задълженията за отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.12.2014 г. до 30.09.2016 г., задълженията за отговорност за ДДС за периода 01.12.2014 г. до 31.10.2016 г., задълженията за отговорност за ДОО за периода от 01.12.2014 г. до 30.09.2016 г., задълженията за отговорност за вноски за здравно осигуряване за периода от 01.12.2014 г. до 30.09.2016 г., задълженията за отговорност за универсален пенсионен фонд за периода от 01.12.2014 г. до 30.09.2016 г., задълженията за отговорност за професионален пенсионен фонд за периода от 01.12.2014 гд до 30.09.2016 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. Изготвен е ревизионен доклад Р-220010200000358-092-001/11.08.2020 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22001020000358-091-001/17.09.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София. В хода на ревизионното производство е установено, че К. Чаврагански е управител на търговското дружество през периода 11.10.2013 г. 18.11.2016 г. Дружеството е с основен предмет на дейност добив и бригитиране на въглища. Дружеството е с открито производство по несъстоятелност на 21.05.2012 г., с назначен постоянен синдик от 26.06.2012 г. и начална дата на неплатежоспособността 31.12.2006 г. Установено е, че като управител на дружеството К. Чаврагански е сключвал договори с доставчици, свързани с производствената дейност. Установено е, че с писма-нареждания дружеството е нареждало на "Тибиел" ЕООД да изплати по сметките на физически лица работници и служители на дружеството суми в общ размер от 23 200 003 лв. Дължимите от "Тибиел" ЕООД суми са за доставка на въглища. Постъпилите през периода 12.11.2015 г. 26.10.2016 г. по същата сметка ежемесечно суми от "Гранд Енерджи Дистрибюшън " ЕООД са в общ размер от 44 206, 95 лв. за дължимите от "Въгледобив Бобов дол" ЕООД суми на физически лица, които са в трудови правоотношения въз основа на изпратени файлове за групово плащане. С писма-нареждания дружеството е нареждало на "Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД да изплати по сметките на физически лица работници на дружеството през посочения период суми в общ размер от 12 604 290, 50 лв. Дължимите от "Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД суми са за доставка на въглища. Установено е, че "Въгледобив Бобов дол" ЕООД има сключени дългосрочни търговски договори за продажба на въглища на фиксирани цени с другите две дружества. Договорът с "Тибиел" ЕООД е от 2011 г. с анекси към него, а договорът с "Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД е от 2015 г. По този договор дружеството е продавало на "Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД въглища на фиксирани цени, като второто дружество притежава лиценз за търговия с електрическа енергия от Комисията за енергийно и водно регулиране. От своя страна, това дружество е продавало въглища и квоти С02 емисии на фиксирани цени на "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД, от което дружество е купувало електрическа енергия, която е продавало на други търговци и на борсата. Между търговците, които са купували произвежданата от "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД електрическа енергия е и "Въгледобив Бобов дол" ЕООД по силата на сключен с "Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД договор за продажба от 22.10.2014 г. с анекс към него от 27.11.2017 г. От счетоводната документация на дружеството органите по ревизията са установили, че съгласно ГФО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. между 79-86% от общия размер на приходите от продажби на въглища са формирани от продажбите към двете дружества по сключените дългосрочни договори; че най-голям дял от разходите е за персонал /между 56-59%/; че процента на разходите за оперативната дейност надвишава общия размер на приходите от продажби, т. е. договорените изкупни цени не покриват дори част от производствените разходи на дружеството. За периода на ревизията реализираната загуба е 28 966 000 лв. Основни причини за тази загуба са високия размер на производствените разходи и ниските изкупни цени на въглищата. Задълженията към доставчиците към 31.12.2016 г. са в размер на 80 022 лв., а задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски са с постоянен ръст. В дружеството е имало назначени през периода 2 895 лица по трудово правоотношение. За тези лица дружеството е подавало декларации обр. 1 и обр. 6 по Наредба Н-8/29.12.2005 г. От анализа на договорите с двете дружества е установено, че с тяхното изпълнение се реализират загуби за дружеството, т. к. договорените цени не покриват разходите за материали, персонал и външни услуги. Ревизиращите органи са взели предвид образуваното срещу дружеството изпълнително дело, откритото производство по несъстоятелност, обявяването на дружеството в несъстоятелност и отнасянето на дълга като несъбираем. Задълженията на дружеството през процесния период за данъци и осигурителни плащания са в общ размер от 34 732 960, 49 лв., включващи 23 534 249, 97 лв. главница и 11 198 710, 52 лв. лихва. Органите по приходите са направили изводи за установени факти за недобросъвестност на К. Чаврагански, които са свързани с констатацията за извършени от него действия, водещи до затруднения относно плащанията на дружеството за данъци и осигурителни вноски. Съобразили от писмата-нареждания, протоколите за прихващания и писмените обяснения, според които разчетните взаимоотношения на дружеството с наетите работници и служители, клиенти и доставчици са уреждани с подписване на двустранни протоколи за прихващане на взаимни вземания и задължения. Установено е, че дружеството е делегирало по протоколите за прихващане и писмата-нареждания правото на другите две дружества да се разпореждат от негово име с основните му входящи и изходящи финансови средства. Това е направено с цел избягване на директно плащане на парични средства от запорираните банкови сметки. След анализ на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, установените от ревизиращите органи фактически обстоятелства са определени като такива осъществяващи фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Органите по приходите са приели, че съгласно вписванията в търговския регистър К. Чаврагански е бил управител на дружеството през периода 01.01.2014 г. 31.10.2016 г. Дружеството е задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Дружеството е реализирало приходи от продажбата на въглища и извършени услуги, достатъчни за покриване на текущите данъчни задължения. Приели са, че насочването на парични потоци от реализираната стопанска дейност без същите да постъпват по банковите сметки на дружеството, към физически лица по трудови правоотношения и към доставчици, макар и незабранено от закона действие, не е позволило правилно администриране на задълженията към бюджета. Приели са, че К. Чаврагански е отклонявал средства от дейността на дружеството за плащания на задължения към персонала и доставчиците и по този начин е затруднил плащанията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Приели са, че сключените договори с двете дружества са на цени, недостатъчни да покрият дори преките производствените разходи, а от тук няма възможност за погасяване на задълженията към държавата. Доказателствата за плащания от трети лица към персонала на дружеството са в размер на 35 804 293, 50 лв., а погасените задължения към доставчици за същия период са в размер на 80 490 041, 04 лв. Приели са, че К. Чаврагански е отклонил имущество посочените парични средства на дружеството под формата на плащания към доставчици и плащания за възнаграждения на работници и служители, с които имуществото е намаляло. При осъществен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, с решение 26/13.02.2023 г., постановено по адм. д. 170/2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил, е отменен ревизионен акт Р-22001020000358-091-001/17.09.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден в противоречие с материалния закон. Пръвоинстанционният съд е извършил анализ на предпоставките за реализиране на отговорността на К. Чаврагански по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Приел е, че спорът е по отношение на една част от елементите от фактическия състав на отговорността извършените действия, недобросъвестността на жалбоподателя, причинно-следствената връзка, границите на отговорността и доказване на нейната субсидиарност. Приел е обстоятелството, че от събраните по делото доказателства се установява, че разчетно-платежните взаимоотношения за доставките на въглища от юридическото лице към купувачите по договорите за продажба са уреждани на плоскостта на търговското и облигационно право - чрез т. нар. "прихващане" на вземания с насрещни задължения в изпълнение на сключените договори, респективно на плоскостта на т. нар. "делегация", при която управителят като представляващ и ръководещ юридическото лице е нареждал задълженията на юридическото лице към работниците и служителите да се изплатят от третите лица за сметка на погасяване на техните задължения към юридическото лице до размера на плащанията, като е определил, че двата способа за погасяване на задълженията на юридическото лице са правно допустими. С извършените плащания са погасени облигационните парични задължения на дружеството. За ангажиране на отговорността на управителя по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, обаче следва тези плащания да представляват скрито разпределение на печалба или дивидент. В случая по делото това не е налице. Посочените действия на управителя не покриват легалната дефиниция за "скрито разпределение на печалба" по § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Приходната администрация не е доказала констатацията за занижени цени на изкупуване на въглищата по търговските договори. Няма събрани данни какви са обичайните пазарни цени на продукта към датите на сключване на договорите и анексите към тях и как цените на изкупуваната и продаваната електрическа енергия от "ТЕЦ бобов дол" ЕООД оказва влияние върху пазара на въглища в района, имайки предвид, че дейността за търговия с електрическа енергия е предмет на лицензиране, че има въведени квоти на въглеродни емисии на фиксирани цени и се касае за ограничен брой оператори на пазара, което е наложило участието на юридическото лице в балансираща група на електрическа енергия. Приел е, че ревизията не твърди и няма данни плащанията от имуществото на юридическото лице да са в полза на управителя, респективно на останалите лица по §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО под формата на заеми и разходи за лихви. Не се твърди от страна на приходните органи и не се доказва свързаност между управителя на юридическото лице от една страна и контрагентите, респективно персонала, от друга, по см. на §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ДОПК. Приел е, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на част от предпоставките за реализиране на отговорността на К. Чаврагански по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Решението е правилно. Спор между страните по отношение на фактите не съществува, като същите са правилно установени от първоинстанционния съд. Съгласно член 205 от Директивата за ДДС при ситуациите, посочени в членове 193 200 и 202 204 от тази директива, държавите членки могат да предвидят, че лице, различно от лицето платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС. Членове 193 200 и 202 204 от Директивата за ДДС определят лицата платци на ДДС, в съответствие с предмета на дял XI, глава 1, раздел 1 (Лица платци на ДДС на данъчните органи). Докато член 193 от посочената директива предвижда като основно правило, че ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки или услуги, в текста на този член се уточнява, че този данък може или трябва да бъде платим от друго лице в случаите, посочени в членове 194 199б и 202 от същата директива (решение от 20 май 2021 г., АЛТИ, C4/20, т. 27). В този смисъл, видно от контекста, създаден от членове 193 205 от Директивата за ДДС, член 205 от тази директива е част от група разпоредби, които целят да се определи лицето платец на ДДС, в зависимост от различните случаи. Така тези разпоредби целят за държавния бюджет да се осигури ефективното събиране на ДДС от лицето, което е най-подходящо с оглед на съответния случай, по-специално когато страните по договора не се намират в една и съща държава членка или когато спецификата на облагаемата с ДДС сделка налага да се определи лице, различно от посоченото в член 193 от тази директива (решение от 20 май 2021 г., АЛТИ, C4/20, т. 28). Следователно член 205 от Директивата за ДДС по принцип разрешава на държавите членки да приемат за целите на ефективното събиране на ДДС мерки, съгласно които лице, различно от обичайния платец на този данък в съответствие с членове 193 200 и 202 204 от тази директива, е солидарно отговорно за плащането на посочения данък (решение от 20 май 2021 г., АЛТИ, C4/20, т. 29). Всъщност, от една страна, посоченото чрез прилагането на този инструмент лице става не платец на ДДС за определена облагаема сделка, а солидарно отговорно за цялото или за част от задължението за ДДС на дадено юридическо лице, и то независимо какви са съответните облагаеми сделки. От друга страна, обхватът на посочения инструмент не се простира върху целия размер на невнесения ДДС за определена облагаема сделка, а е ограничен до размера, с който е намаляло имуществото на юридическото лице поради недобросъвестните действия на посоченото за солидарно отговорно лице. На трето място, по отношение на член 273 от Директивата за ДДС, съгласно тази разпоредба държавите членки могат да наложат други задължения, които считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на измамите. В настоящия случай инструмент на солидарната отговорност като въведения с член 19, алинея 2 от ДОПК способства за събирането на сумите на ДДС, които данъчнозадълженото юридическо лице не е внесло в императивните срокове, установени с разпоредбите на Директивата за ДДС. Приложимостта на посочената разпоредба предпоставя изпълнението на няколко предпоставки, които следва да са налице едновременно, а именно - солидарно отговорното лице е управител на юридическото лице или член на негов орган на управление, солидарно отговорното лице недобросъвестно е извършило плащания от имуществото на юридическото лице, които могат да се окачествят като скрито разпределение на печалбата или дивидент, или е отчуждило имущество на юридическото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, недобросъвестно извършените действия са довели до неспособността на юридическото лице да плати целия или част от ДДС, за който е лице платец, солидарната отговорност е ограничена до размера, с който е намаляло имуществото на юридическото лице заради недобросъвестно извършените действия, и тази солидарна отговорност се реализира само субсидиарно когато се окаже невъзможно дължимите суми на ДДС да се съберат от юридическото лице. Съобразно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, държавите-членки имат свобода на преценка по отношение на способите за гарантиране на събирането на целия дължим на тяхната територия ДДС и за борба с измамите (решения от 17 май 2018 г., Vámos, C566/16, т. 38 и от 21 ноември 2018 г., Fontana, C648/16, т. 35). Тази преценка в процесния случая е реализирана чрез приемането на разпоредбата на чл. 19 от ДОПК, като при съобразяване на обстоятелството на реализиране на отговорност по отношение на К. Чаврагански по чл. 19, ал. 2 от ДОПК следва да се направи преценка за наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Съобразно чл. 19, ал. 2 от ДОПК, управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: по т. 1 извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието на задълженото лице безвъзмездно, или по цени, значително по-ниски от пазарните, по т. 2 извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Спорът между страните, както правилно е преценен и от първоинстанционния съд е относно обстоятелството на извършване от страна на К. Чаврагански в качеството му на управител на търговското дружество на някое от дествията по чл. 19, ал. 2, т, 1 и т. 2 от ДОПК. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че нито в ревизионния доклад, нито в ревизионния акт е посочено кое от действията по чл. 19, ал. 2, т.1 и т. 2 от ДОПК е извършил К. Чаврагански в качеството си на управител на търговското дружество, поради което първоинстанционният съд е избрал подхода на преценката на фактите, като е отнесъл същите към всяко едно от действията по чл. 19, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ДОПК, който подход ще бъде следван и от тази съдебна инстанция. Доколкото в ревизионния доклад не се съдържат констатации, в ревизионния акт не се съдържат установявания на извършени от К. Чаврагански в качеството му на управител на търговското дружество за извършени действия, свързани обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на трето лице, не следва да се прави преценката за наличието на извършени от лицето действия по чл. 19, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Преценката следователно е дължима да бъде направена по отношение наличието на осъществили се действия с поведението на управителя на търговското ружествоо по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Тази преценка следва да бъде направена при съобразяване на осъществилите се факти, правилно приети за установени от първоинстанционния съд, и по отношение на които факти спор между страните не съществува. Установено е, че като управител на дружеството К. Чаврагански е сключвал договори с доставчици /контрагенти/, свързани с производствената дейност. Установено е, че с писма-нареждания дружеството е нареждало на "Тибиел" ЕООД да изплати по сметките на физически лица работници и служители на дружеството суми в общ размер от 23 200 003 лв. Дължимите от "Тибиел" ЕООД суми са за доставка на въглища. Постъпилите през периода 12.11.2015 г. 26.10.2016 г. по същата сметка ежемесечно суми от "Гранд Енерджи Дистрибюшън " ЕООД са в общ размер от 44 206, 95 лв. за дължимите от "Въгледобив Бобов дол" ЕООД суми на физически лица, които са в трудови правоотношения въз основа на изпратени файлове за групово плащане. С писма-нареждания дружеството е нареждало на "Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД да изплати по сметките на физически лица работници на дружеството през посочения период суми в общ размер от 12 604 290, 50 лв. Дължимите от "Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД суми са за доставка на въглища. Установено е, че "Въгледобив Бобов дол" ЕООД има сключени дългосрочни търговски договори за продажба на въглища на фиксирани цени с другите две дружества. Договорът с "Тибиел" ЕООД е от 2011 г. с анекси към него, а договорът с "Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД е от 2015 г. Така установените факти, по които страните не спорят не могат да се определят като действия по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Посочените действия не представляват извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, които да представляват скрито разпределение на печалбата. За да се определи действието на лицето, извършило плащане в натура или в пари от имуществото на задълженото лице като действие, което е една от предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК, то същото следва да представлява скрито разпределение на печалбата. За реализирането на отговорността по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК не е достатъчно само извършването на плащания в натура или в пари от имуществото на дружеството, а е необходимо същото да представлява скрито разпределение на печалбата. В процесния случай извършените действия от управителя на дружеството не изглежда да могат да бъдат определени като скрито разпределение на печалбата. Съолбразно §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществявяната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, изплатени, начислени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б. а и б (т. а), начислените разходи за лихви, когато са налице условията, посочени съответно в б. (аа), б. (бб), б. (вв), б. (гг). Така направените изводи не се отричат от обстоятелството, че съобразно §1, т. 3, б. б от Допълнителните разпоредби на ДОПК, работодателят и работниците са свързани лица, доколкото не са налице останалите предпоставки за приложимостта на дефиницията за скрито разпределение на печалбата, а именно не са налице суми, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива. Не е налице и плащане на дивидент от страна на управителя на търговското дружество, всъщност изявления в тази насока не се съдържат нито в ревизионния доклад, нито в ревизионния акт. Съобразно §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, дивидент е доход от акции, доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани друества и от други права, третирани като доходи от акции, скрито разпределение на печалбата. Не се установява от събраните по делото доказателства от страна на К. Чаврагански в качеството му на управител на търговското дружество да са били осъществени действия, представляващи отчуждаване на имущество на задълженото лице, включително предприятието на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Така направените изводи не се отричат от съдържащите се в ревизиония доклад констатации, стр. 37 от същия, че в периода 01.01.2014 г. 31.10.2016 г. по силата на дългосрочни обвързващи договори, Тибиел ЕООД и Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД изкупуват между 79% и 88% от въглищата на Въгледобив Бобов дол ЕООД по единични цени, недостатъчни да покрият дори преките производствени разходи. Същите установявания се съдържат и в ревизионния акт, стр. 28 от същия. Така направените изводи не се отричат от тези устанавявания, доколкото не се установява в хода на ревизионното производство да е било установено какви са съответните пазарни цени. За осъществяване на предпоставкити по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК задължителното условие е отчуждаването на имущество на задълженото лице да е било осъществено безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Изследване по отношение на пазарните цени, изглежда да не е било правено в хода на ревизионното производство по отношение на управителя на търговското дружество. Това е обстоятелство, което е препятствало възможността както на първионстанционния съд, така и на тази съдебна инстанция за преценката на сключени договори на цени, значително по-ниски от пазарните. На стр. 1 до 9 включително от касационната жалба се съдържа изложение на фактическите обстоятелства и направените от органите по приходите правни изводи по отношение на реализиране на отговорността на К. Чаврагански по чл. 19, ал. 2 от ДОПК в качеството му на управител на търговското дружество за ревизираните периоди. Обстоятелството относно знанието на управителя на дружеството за финансовото състояние на същото не представлява достатъчна и единствена предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Такова обстоятелство не представлява и сключването на договори, определени като неизгодни от органите по приходите, като следва съобразяване на обстоятелството, че в хода на ревизионното производство не са предприети съответните процесуални действия от органите по приходите за доказване на обстоятелството, че същите са сключени на цени, значително по-ниски от пазарните. Наложените обезпечителни мерки по отношение на дружеството, описани подробно на стр. 10 от касационната жалба също така не представляват основание за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Не представлява предпоставка, достатъчна за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК обстоятелството на дадено съгласие от страна на министъра на финансите съгласие за отсрочване, респективно разсрочване на публичните задължения на търговското дружество. Всъщност от съдържанието на ревизионния доклад, на ревизионния акт, включително от съдържанието на касационната жалба се претендира, респективно изглежда да се установява само и единствено недобросъвестност на управителя на търговското дружество. За реализирането на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, обаче тази недобросъвестност трябва да се е изразила в точно определени в правната норма действия, което обстоятелство не се установява в процесния случай. Спорно е и обстоятелството относно намаляване на имуществото на задълженото лице, доколкото същото не се е изразило в никое от посочените в правната норма действия. Намаляването на имуществото на дружеството, като една от предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, следва да се е изразило в определени действия, изрично посочени в чл. 19, ал. 2 от ДОПК извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество, включително на предприятието на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. В процесния случай, от страна на органите по приходите не е установено за извършено нито едно от посочените действия от К. Чаврагански в качеството му на управител на търговското дружество. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение