Решение № 5943 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5886/2013 г.

Решение № 5943 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5886/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "В и М" ООД против решение № 1403/28.02.2013 г., постановено по адм. д. № 9666/2012 г. С обжалваното решение е отхвърлен иск на "В и М" ООД срещу Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с пр. осн. чл. 203 - 207 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетение в размер на 2542,25 лева за пропуснати ползи, представляващи предоставена отстъпка върху пределната стойност на отпуснатите напълно или частично заплащани от НЗОК лекарства за домашно лечение на задължително здравноосигурени лица за периода от 1.02.2005 г. - 28.02.2008 г. от издаден и прилаган от ответника административен нормативен акт - решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-12/17.01.2005 г., обявен за нищожен с влязло в сила решение на ВАС № 1784/6.02.2012 г. по адм. д. № 10417/2011 г. както и мораторна лихва в размер на 2017,57 лв., считано от 15.02.2005 г. до образуване на делото на 29.08.2012 г. и лихва за забава върху посочената сума, от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 500 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни отменителни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния и процесуалния закон или необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което да се уважат предявените искове. Ответникът - НЗОК не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на прокурора е, че отношенията между страните са договорни, което изключва приложението на чл. 1 от ЗОДОВ и за тези правоотношения е без значение обявяването на нищожността на решението на УС на НЗОК в частта му, относно отстъпката от 8 %. Според прокурора неоснователно е позоваването на ТР 5/2007 г. на ВАС относимо само към квалификацията като ИАА на заповедите на НЗОК, с които се налагат санкции за неизпълнение на договорите от изпълнителите - собствениците на аптеки. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Административният съд е сезиран с два иска при условията на обективно кумулативно съединяване на искове. Иск с пр. осн. чл. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени в периода 1.02.2005 г. - 28.02.2007 г. и иск за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението. Твърденията в исковата молба са, че ответникът е увредил ищеца имуществено чрез прилагането на обявеното за нищожно от съда решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-12 от 17.01.2005 г. чрез указание на директора на НЗОК за работа с лекарствения списък № РД-16-2/10.01.2006 г. и Указание № КРД-16-2/2.08.2006 г. Административният съд подробно е възпроизвел в решението си твърденията на ищеца и възраженията на ответника. Съдът е приел, че се претендират вреди от прогласен за нищожен нормативен административен акт - решение № РД-УС-04-12 от 17.01.2005 г. на УС на НЗОК. Съдът е преценил производството като допустимо, тъй като твърдяният вредоносен акт е отменен, а въпрос по същество е според съда, дали претендираните вреди са произтекли именно от него. Съдът е приел за установено, че ищецът е изпълнител по договори № № РД-29-07-0002 и РД-29-07-0304 съответно от 27.01.2005 г. и 29.03.2006 г. с НЗОК за отпускане на лекарства, заплащани напълно или частично от касата. Съдът е посочил, че чл. 23, ал. 2 от тези договори предвижда предоставянето от фармацевта на отстъпка в размер на 8 % от пределната цена за НЗОК на лекарствените продукти, разпределена пропорционално между здравноосигуреното лице и НЗОК. Съдът е формирал извод, че наложената отстъпка от 8 % е част от съдържанието на договор, който изпълнителят доброволно е възприел вкл. и относно клаузата за приложимостта на тази отстъпка. Съдът е посочил, че извън правомощията на директора на НЗОК е да разпореди сключването на договорите, а това решение е взето доброволно от изпълнителя. Съдът е достигнал до извода, че договарянето на спорната отстъпка не представлява административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По-нататък в мотивите си съдът сочи, че "... от една страна ищецът претендира вреди от прогласения за нищожен нормативен административен акт с посоченото по-горе решение на ВАС вл. в сила на 6.06.2012 г., а от друга страна твърди, че обезщетение се претендира поради действията на НЗОК по налагането на спорната клауза в договора с ищеца." Съдът е преценил обаче, че и в двата случая се касае до правни, а не за фактически действия. Съдът е приел, че действително е налице прогласен за нищожен нормативен административен акт - процесното решение на УС на НЗОК, но претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от това решение, а от сключен между страните договор, като директорът на НЗОК няма правомощие да задължи изпълнителя да сключи договор без неговото волеизявление в тази насока. Съдът, изхождайки от разпореденото правомощие на НЗОК с чл. 46, ал. 1 от НРД от 2005 г. е приел, че договорите, сключвани между НЗОК и аптеките са типови договори, тъй като съдържат общи и задължителни условия, но те по своето съдържание са облигационни правоотношения и по отношение на тях са приложими правилата на договорното право. Съдът е изложил и допълнителни мотиви в подкрепа на извода си за неоснователност на главния иск. Посочил е, че в решение № 8103/6.06.2012 г. по адм. д. № 4059/2012 г. ВАС е приел, че решението на УС на НЗОК има нормативен характер по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК. Съдът е посочил, че съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, като съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици при обявен нищожен подзаконов нормативен акт са с еднакъв режим с тези при отмяната му като незаконосъобразен. Преценил е, че съдебното решение, с което се прогласява нищожността на нормативен акт, произвежда своето правно действие съгласно констатираната нищожност, но също от момента на влизането му в сила. Решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В конкретната хипотеза се претендира обезщетение за имуществени вреди причинени от действието на прогласен за нищожен нормативен акт. Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. С него не се премахват породените от акта правни последици от датата на неговото издаване, а от деня, в който съдебният акт влезе в сила и за в бъдеще, защото по силата на закона, съдебното решение има действие само занапред. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК тъй като подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от деня на влизане на съдебното решение за отмяната му в сила. В случая Решение № РД-УС-04-12 от 17.01.2005 г. на УС на НЗОК, в частта, въвеждаща 8 % отстъпка от пределната цена на лекарствените продукти, заплащани частично от НЗОК, е обявено за нищожно с влязло в сила на 6.06.2012 г. съдебно решение на петчленен състав на ВАС, поради което правилно съдът е приел, че претенцията на ищеца е неоснователна тъй като е за период преди прогласяване на решението на УС на НЗОК за нищожно. Наред с това, настоящият състав намира още, че по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се претендират вреди от отменен/прогласен за нищожен нормативен акт и само на това основание претенцията за обезвреда е неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,