Решение № 13034 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4828/2019 г.
ВАСI отделение03.10.2019 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 549/12.03.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 3114/2018 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13034 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4828/2019 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника му юрк. Стаматова, против решение № 549/12.03.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 3114/2018 г., с което е отменена негова заповед ФК № 123 - 0377922/27.09.2018 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, и са присъдени в полза на жалбоподателя разноски в размер на 350 лв. С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Лазур паркет 97" ЕООД против оспорената заповед. Заявява искане за присъждане на разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба – "Лазур паркет 97" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, бул. "България" № 73 – не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е била заповед ФК № 123 - 0377922/27.09.2018 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена на "Лазур паркет 97" ЕООД ПАМ запечатване на търговски обект – магазин за паркет и врати, находящ се в гр. Пазарджик, бул. "България" № 73, стопанисван от него, и забрана достъпа до обекта за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006 г./ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е издал пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет от въведеното в обекта и функциониращо фискално устройство на датите 11.08.2018 г. и 23.09.2018 г. удостоверено с протокол за проверка серия АА № 0377922 от 24.09.2018 г. и приложените към него фискални бонове, издадени на 11.08.2018 г. и 23.09.2018 г. заедно с отчети от фискалната памет. Административният съд е обосновал извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. С оглед отмяната на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС с пар. 57, т. 35 от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г. в сила от 1.01.2019 г. и тъй като налагането на ПАМ е акт на административна принуда, според него, съобразно общите разпоредби на ЗАНН, следва да бъде приложена по-благоприятната за дееца правна норма. Настоящият съдебен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно. Както е приел административният съд, оспорването е допустимо; оспорената заповед е издадена от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, а именно - началник на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Със заповед № 3 ЦУ-ОПР -16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП издаването на заповедите за налагане на ПАМ по чл. 186 ЗДДС е възложено на началниците на отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП и на директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП. Заповедта е мотивирана с констатираното при проверката на 24.09.2018 г. нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС, а именно – неспазване на реда и начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби. Установяването на извършеното нарушението е документирано с протокол за проверка, изготвен от двама инспектори по приходите и подписан на работещото в търговския обект лице. Същият е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и съдържанието му не е оспорено, съответно – опровергано. Напротив, констатациите в него се подкрепят от приложените писмени доказателства. Както правилно е посочил касационният жалбоподател в своята жалба, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Оспорената пред Административен съд – Пловдив заповед за налагане на ПАМ е издадена на 27.09.2018 г., към която нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС е в сила, действаща и приложима. Както и при нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС – неиздаване на документ за продажба по установения ред, така и при нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС, безпротиворечиво Върховният административен съд приема, че ПАМ се налага с превантивна цел, свързана с предотвратяване извършването на други нарушения от същия вид. В тази връзка следва да бъде споделено застъпеното от проф. К. Лазаров становище, че като всяка мярка на административна принуда ПАМ също като наказанията преследва предупредителни и превъзпитателни цели като подтикват към изпълнение на неизпълнените задължения /"Принудителни административни мерки", издание на "Сиела Норма" АД, София, 2017 г., стр. 82 – стр. 83/. В случая обаче се поставя въпросът за това дали ако с оглед конкретните факти съдът установи, че налагането на ПАМ е абсолютно безпредметно, въпреки установеното нарушение, тъй като не може да постигне по никакъв начин целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН, може да приеме, че тя е наложена незаконосъобразно. Ако така приложената ПАМ цели единствено и само предотвратяване извършването на нарушения от същия вид, то тя не би могла да постигне тази своя цел в случая, тъй като с изменението на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. с ДВ бр. 52/2019 г. в сила от 2.07.2019 г. се въвежда изискване за фискални устройства, които генерират автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден. Поради отпадането на задължението на лицата по чл. 3 от Наредбата да издават пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет от въведеното в обекта фискално устройство е отменен и текстът на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС е отменен с пар. 57, т. 35 от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, обн. ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г. в сила от 1.01.2019 г. До този извод е достигнал друг тричленен състав на Върховния административен съд в постановеното от него решение № 3291 от 7.03.2019 г. по адм. д. № 12954/2018 г. Настоящият съдебен състав споделя като правилно даденото разрешение на сходен казус с постановеното решение № 3291 от 7.03.2019 г. по адм. д. № 12954/2018 г. и намира, че оспореното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение