Решение № 1797 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8753/2016 г.

Решение № 1797 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8753/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Началника на ДНСК, против решение № 3698/31.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2300/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, В. отделение, 26-ти състав, с молба за отмяната му като неправилно - постановено в противоречие с материалния закон. В съдебното заседание жалбата се поддържа от юрк. М. А., по изложените в нея съображения, с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - К. Д. Д., от гр. Б., редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирал е отговор по жалбата, с доводи за правилност и обоснованост на оспорения съдебен акт, аргументиран с примери от константната практика на ВАС досежно приложението на института на давността и искане същият да бъде потвърден, с присъждане на разноски по приложения договор за правна помощ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба процесуално допустима - подадена от надлежно легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, насочена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е изследвал детайлно наличието на изискуемите предпоставки на иска по чл. 292, вр. с чл. 285, ал. 1 АПК: образувано, въз основа на влязло в сила изпълнително основание изпълнително производство, длъжникът в което да претендира настъпването на нови факти, осъществили се след влизане в сила на изпълнителното основание, (които да водят до изключване, погасяване или отлагане на изпълняемото право, удостоверено в изпълнителното основание), наличие на правен интерес (по арг. от чл. 124, ал. 1 ГПК) за търсената защита и същият да е насочен към взискателя по изпълнителното производство. Въз основа на това, е уважил предявения от К. Д. Д. отрицателен установителен иск, като е признал за установено по отношение на касатора - началник ДНСК, че издадената от него заповед № РД-14-668/18.11.2005 г. (за премахване на незаконен строеж - балкон към първи жилищен етаж на триетажна жилищна сграда, изпълнен в УПИ III-1359, кв. 114 по плана на ЦГЧ гр. Б.), не подлежи на принудително изпълнение, поради изтекла към 14.03.2012 г. погасителна давност. Единственият касационен довод за неправилност на решението - че длъжникът има право на възражение в изпълнителното производство, а не право на иск, което изключва правният му интерес от предявяване на иск по чл. 292 АПК, е несъстоятелен. Изложените в съдебния акт изводи, като съответни на наличните в преписката и делото доказателства, подробно обосновани и изведени при правилно приложение на относимите материалноправни норми, се споделят изцяло от настоящата инстанция. Противно на поддържаното от касатора, институтът на погасителната давност по чл. 285, ал. 1 АПК, се прилага и в производствата по принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи, на основание чл. 228 ЗУТ, съгласно който, по въпроси, които не са уредени в тази глава /Гл. двадесет и първа "Недопускане и отстраняване на незаконно строителство"/, се прилагат разпоредбите на АПК. Съставът на АССГ обосновано, в съответствие със събраните по делото доказателства е приел, че влязлата в сила, (на 13.03.2007 г., след решение на ВАС) заповед по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, не следва да се привежда в изпълнение, тъй като от посочената дата са изминали повече от 5 години, през които органът по изпълнението не е извършил никакви действия по изпълнението й. Процесната заповед е влязла в сила след влизането в сила на АПК (на 12.07.2006 г.), което обуславя приложението на 5-годишния давностен срок по чл. 285, ал. 1 от АПК, изтекъл на 14.03.2012 г. Покана за доброволно изпълнение е изпратена след тази дата - на 19.06.2012 г., връчена на 25.06.2012 г. На следващия ден Дачев е направил възражение по чл. 282, ал. 1, т. 9 от АПК за погасяване по давност на изпълняемото право, на което е отговорено, без уважаване на искането за прекратяване на административното производство, след повече от три години - с писмо изх. № 00-158/29.01.2016 г. При тези данни от фактическа страна и наличие на явен правен интерес от търсената защита, на 16.02.2016 г., Д. е сезирал с иска си административния съд. С оглед изложеното, предвид констатацията за постановяване на решението при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, същото следва да бъде оставено в сила, като, с оглед изхода на спора, на ответника се присъди своевременно претендираната, - с отговора по жалбата сума от 300 лв. разноски по делото-адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в касационното производство, с дата 20.07.2016 г. Мотивиран така, Върховният административен съд, Второ отделение,