Решение № 15592 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8738/2009 г.

Решение № 15592 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8738/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Иван Танчев Иванов, Василка Сотирова Иванова и Антон Иванов Иванов, тримата от гр. Благоевград, ул. "Т. Александров" № 52, срещу Решение № 325/26.05.09 г. по адм. д. № 139/09 г. по описа на Административен съд Благоевград с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Елена Димитрова Ташкова, Бойко Димитров Христов, Димитър Стоицов Христов и РДНСК-Благоевград не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима - подадена срещу неблагоприятен за касаторите съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение състав на Административен съд Благоевград е отхвърли оспорването по жалбата на касаторите Иванови срещу Заповед № ДК-02-БД-116/20.12.08 г. на началника на РДНСК-Благоевград, с която на основание чл. 225, ал. 1от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж - "Преустройство на съществуваща тераса на II-ри жилищен етаж в тоалетна и баня", находящ се в поземлен имот 04279.612.179.1 по плана на ЦГЧ-Благоевград и е присъдил на заинтересуваните лица Ташкова, Б. Христов и Д. Христов деловодни разноски в размер по на 300 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. От съдържанието на същата може да се направи извод, че касаторите се позовават на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, каквито не се установяват. Обжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните и решаващи правни изводи в унисон с тези доказателства и при правилното приложение на материалния закон. Подробното обсъждане оплакванията по жалбата в светлината на събраните по делото доказателства сочи на обоснованост на правните изводи. Характерът на извършените СМР - преустройство на съществуваща тераса в баня и тоалетна, това, че същите попадат в хипотезата на § 5, т. 38 ДРЗУТ и, че за преустройството, както по действащото към годината на извършването му - 1990, така и към настоящия момент законодателство, се е изисквало разрешение за строеж и одобрен проект, каквито не се представят са безспорно установени. Относно последното обстоятелство съдът е оценил писменото заключение на съдебно-техническата експертиза по правилото на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК и обосновано не го е приел в частта, с която е направен извод, че разрешението за извършеното в жилището преустройство през 1990 г. касае и СМР, извършени на терасата. Безспорно установено е и обстоятелството, че преустройството е извършено в съсобствена жилищна сграда без изискуемото по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.) съгласие на останалите собственици, тъй като строежът не попада в хипотезата на ал. 5 на цитирания текст и е недопустим в архитектурно, строително техническо и санитарно- хигиенно отношение. По отношение на същия не може да бъде приложена и нормата на § 16, ал. 2 ДРЗУТ, тъй като е бил недопустим по правилата и нормативите, действали към годината на извършването му - ЗТСУ (отм.), ППЗТСУ (отм.), чл. 58, ал. 1 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ (отм.), както и по действащия ЗУТ, още повече, че не е бил деклариран в указания в разпоредбата срок. Касационните доводи за неправилност, основани на установеното несъответствие в посоченото в двата констативни акта местонахождение на преустройството са неоснователни. Независимо от наличието на това несъответствие строежът е в достатъчна степен индивидуализиран и, както в хода на административната преписка, така и в съдебната фаза не е имало спор, че е осъществен на втория етаж на терасата към жилището на касаторите. Невръчването на констативните актове на двама от адресатите - Иван Иванов и Антон Иванов, сочи на несъществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като лицата са упражнили правото си на жалба срещу издадената въз основа на невръчените констативни актове заповед и при съдебното оспорване констатациите по тези актове не са опровергани. Неоснователно е и оплакването за прекомерност на присъдените разноски, тъй като касаторите не са се възползвали от процесуалната възможност по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 144 АПК да поискат в първоинстанционното производство присъждането им в по-нисък размер. С оглед изложеното относно неоснователността на касационната жалба, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение