Решение № 14259 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11282/2017 г.

Решение № 14259 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11282/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 30, ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по касационна жалба на Общинска избирателна комисия /ОИК/ Г. Т., представлявана от председателя Кр. М., срещу решение № 339/14.09.2017 г., постановено по адм. д. № 491/2017 г. на Административен съд Д.. С обжалваното решение е отменено решение № 373 МИ/18.08.2017 г. на Общинска избирателна комисия - Г. Т. за предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник С. В. З. в Общински съвет Г. Т.. В касационната жалба е наведено оплакване за недопустимост, алт. за неправилност на решението като се релевират основанията за касационна отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. За обосноваването им са направени твърдения, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, поради това, че по аргумент от чл. 30, ал. 8 ЗМСМА решението на ОИК- Г. Т. да прекрати предсрочно пълномощията на общински съветник не подлежи на оспорване, а и че съдът неправилно счел оспорения пред него административен акт за неправилен, без конституира Общинския съвет като заинтересована страна, без да съобрази не съвсем категоричното заключение на вещото лице и без служебно да назначи тройна експертиза. По изложените съображения моли за обезсилване, алт. за отменяване на решението, като се постанови друго, с което се потвърди решението на ОИК. В открито съдебно заседание на ВАС касаторът, чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа жалбата. Ответникът по касация- С. В. З.- лично и чрез процесуалния си представител адв. В., оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че административният съд правилно е приел, че оспореното решение № 373 МИ/18.08.2017 г. на Общинска избирателна комисия Г. Т. е незаконосъобразно. Намира, че с оглед разписаната в ЗМСМА процедура при подаване на заявление за предсрочно прекратяване правомощията на общински съветник избирателната комисия е длъжна да се произнесе по същото, без да прави изследване на подписа в него и от кого е депозирано, но предвид установеното по делото- в случая до ОИК е била депозирана декларация от З., съдържанието на която води до неяснота относно действителната му воля, а и няма доказателства, че тя е докладвана и обсъждана. Счита и оспорения административен акт за противоречащ на правилата за провеждане на заседание на ОИК, разписани в чл. 85 от Изборен кодекс. Преценява обжалваното решение за нестрадащо от пороци по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, налагащи неговата отмяна и предлага то да се остави в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Касационната жалба е процесуално допустима- като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 459, ал. 8 ИК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по жалба, подадена от настоящия касационен жалбоподател, против решение № 373 МИ/18.08.2017 г. на Общинска избирателна комисия- Г. Т., с което предсрочно са прекратени пълномощията му като общински съветник в Общински съвет Г. Т.- на основание чл. 30, ал. 4, т. 3 ЗМСМА, предвид подадена със заявление вх. № РД-01-09-238/14.08.2017 г. в О.- Г.. Тошево оставка и е обявен за избран следващият в листата на ПП "ГЕРБ" общински съветник. Твърденията в жалбата били, че оспорващият не е подписал, още по-малко подал заявление по чл. 30, ал. 4, т. 3 от ЗМСМА даже напротив- с декларация вх. № 190/18.08.2017 г. посочил, че никой освен него няма право да подаде оставка, а противното би било злоупотреба с личните му данни и подмяна на волята му. Съдът преценил жалбата за процесуално допустима и я разгледал по същество. С оглед твърденията за липса на воля за подаване на оставка, съдът допуснал съдебно- графологична (почеркова) експертиза, с която установил, че положеният върху заявление вх. № РД-01-09-238/14.08.2017 г. в О.-Г.. Тошево подпис вероятно не е изпълнен от жалбоподателя. Това счел за първо основание да приеме оспореното решение на ОИК- Г. Т. за незаконосъобразно, поради липса на предпоставка по чл. 30, ал. 4, т. 3 ЗМСМА, която има за последица прекратяване пълномощията на общински съветник - чл. 30, ал. 7. Като второ основание за отмяна счел факта на липса на доказателства, че декларацията е докладвана и обсъждана, а и такива за начина на свикване на заседанието, одобряване на дневния ред, отразяване броя на присъствалите и начина на гласуване, освен че решението е подписано от заместник- председателя на комисията-без посочване, че председателят отсъства и кога решението е обявено. Приел че, при положение, че горните обстоятелства не се съдържат в самото решение, като неразделна част от него би следвало да има протокол от заседанието, какъвто и при изрично дадени указания, не е представен. Така приел неспазване на правилата за провеждане на заседания на ОИК, посочени в чл. 85 от ИК, т. е. нарушение на административно - производствените правила. По тези съображения съдът отменил оспореното решение на ОИК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за недопустимост на обжалваното решение като постановено при несъобразяване с нормата на чл. 30, ал. 8 ЗМСМА. Наведеният довод не държи сметка, че съгласно тази разпоредба решенията и отказите на общинската избирателна комисия по ал. 6, както и отказите по ал. 7 могат да се оспорват пред съответния административен съд от заинтересуваните лица по реда на чл. 459 от Изборния кодекс. Жалбоподателят е от кръга на последните и е обжалвал неизгодно за него решение, поради което решението на административния съд не е недопустимо. Стеснителното тълкуване на тази норма касатора не е съобразено със закона и неговата цел. В този смисъл са неоснователни възраженията, направени относно процесуалната недопустимост на жалбата до административния съд. Не намира опора в закона и твърдението, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид следното: Твърдението, че е постановено без да се конституира Общинския съвет като заинтересована страна, е неоснователно, не само защото касаторът не може да брани чужди права, а и предвид чл. 30, ал. 8, изр. 2 от ЗМСМА, че препис от решението на общинската избирателна комисия се изпраща на председателя на общинския съвет в тридневен срок от влизането му в сила, т. е. за изпълнение. Доводът, че съдът не съобразил, че заключението на вещото лице не е съвсем категорично е също неоснователен, предвид отговорите на въпросите на вещото лице, дадени в съдебно заседание от 07.09.2017 г., че е авторът на подписа е използвал "метода на възпроизвеждане на чужд подпис" чрез прерисуване и възпроизвеждане на движения, както и че в методиката на този вид експертизи са формирани пет възможни извода: категорично положителен, категорично отрицателен, вероятно положителен, вероятно отрицателен и невъзможност да се даде заключение и че съобразно представения по делото сравнителен материал, в случая най-правилният извод за авторството на оспорващия е "вероятно отрицателен". Възражението за "неправилно недопусната служебно тройна експертиза" не е съобразено с факта на неоспорване на единичната, видно от протокол от о. с. з. - л. 56 от делото . Доводът, че съдебното решение е необосновано и несъобразено с материалния закон, е също неоснователен. Този извод се налага от заключението по експертизата, правилно кредитирано от съда като неоспорено от страните и преценено като компетентно и безпристрастно, с което е установено, че ОИК се е произнесла с решение по заявление, което не изхожда от жалбоподателя, а и предвид установените факти за неспазване на процедурата за приемане на такова. По възражението, че депозирането на оставка се извършва чрез председателя на ОбС, който я представя в 3- дневен срок в ОИК и не е в правомощията на общинската избирателна комисия да прави "изследване на подписа в него и разследване дали тя е подадена от лицето" следва да се посочи, че 142, ал. 1 и 2 АПК изискват съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява според релевантните факти, съществуващи към момента на издаването му, а последващи (нови) факти се вземат предвид ако променят съществувалото към издаването на акта правно положение, т. е. ако имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти от значение за решаване на делото по същество. Такова несъмнено е доказаното обстоятелство за липса на автентичен подпис върху заявлението за оставка, тъй като е факт, съществуването на който установява незаконосъобразност на акта. С оглед доказателствата по делото обосновани са изводите на съда и за нарушение на чл. 85 от ИК, и конкретно на първите пет негови алинеи при вземане на оспореното решение за прекратяване пълномощията на общинския съветник и обявяване на избора за общински съветник на следващия в листата кандидат . По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в решението на административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК и доказано, предвид данните в представеното на л. 15 от делото адв. пълномощно, установяващо действително плащане на договореното в размер на 1450 лева адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази инвокираното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и с оглед фактическата и правна сложност на спора, го намира за основателно. С оглед чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита, че касаторът следва да бъден осъден да заплати на ответника по касация за адвокатско възнаграждение сума в размер на 800 лв. за разноски пред настоящата съдебна инстанция, а за останалата част искането следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение