Решение № 865 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9929/2018 г.

ВАСV отделение22.01.2019 г.докладчик т Галина Карагьозова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Георгиева против заповед № ЧР-01-159 от 19.07.2018 г., издадена от министъра на правосъдието. ОСЪЖДА В. Георгиева ЕГН [ЕГН] от [населено място], [жк]- [номер], [адрес] да заплати на министерството на правосъдието сумата от 100 (сто) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Мотиви

Решение № 865 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9929/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба, подадена от В. Георгиева, чрез пълномощника й адв. Петкова, против заповед № ЧР-01-159 от 19.07.2018 г. на министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В жалбата са развити доводи за неправилност на оспорената заповед, като страдаща от пороците по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Твърди се направилно приложение на нормите на чл. 87а от ЗДСл и чл. 82 от ЗДСл, тъй като органът по назначаването е постановил предходен отказ за преназначаване на служителката, с което е създал условия за съкращаването й. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна и присъждане на разноски за производството. Представена е писмена защита. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалните си представители Балтаджиева и Михайлов оспорва жалбата с доводи за неоснователност и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатския хонорар. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване административен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК - оспорената заповед е връчена на 20.07.2018 г., а жалбата е подадена на 01.08.2018 г., поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Жалбоподателката е заемала длъжността "главен експерт" с ранг V старши в дирекция "Взаимодействие със съдебната власт" в Министерството на правосъдието (МП). Съгласно поименното длъжностно разписание на длъжностите в МП, в сила към 17.07.2018 г., посочената дирекция е с численост на персонала от 20 щатни бройки, от които 1 за директор, 3 за държавен експерт, от които две заети и една вакантна, 2 за финансов инспектор, 7 бройки за главен експерт, от които 5 заети, в това число и бройката, заета от жалбоподателката и две вакантни, 1 бройка за старши експерт, която е вакантна, 1 бройка за младши експерт, 5 бройки за главен специалист, от които два вакантни. Поименното длъжностно разписание към 17.07.2018 г. е съобразено със структурата, наименованията и числеността на административните звена в МП, утвърдени съгласно Устройствения правилник на МП (УП), приет с Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 38, ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г., изменен с ПМС № 155 от 25.06.2015 г., ДВ, бр. 48 от 27.06.2015 г., в сила от 27.06.2015 г. и заповед № 41 от 27.06.2015 г., издадена от министъра на правосъдието на основание чл. 12 от УП. Съгласно цитираната заповед в дирекция "Взаимодействие със съдебната власт" е утвърдена численост от 20 щатни бройки. Заповед № 41 от 27.06.2015 г. е изменяна с последващи заповеди на министъра на правосъдието, издадени на основание чл. 12 от УП, с които са извършвани промени в отделни структурни звена, както и в тяхната численост, но същите не касаят дирекция "Взаимодействие със съдебната власт", като последното изменение е със заповед от 17.07.2017 г., което, както и всички предходни изменения са отразени в поименното щатно разписание, утвърдено към 17.07.2018 г. С ПМС № 108 от 22.06.2018 г. за изменение и допълнение на УП на МП, ДВ, бр. 54 от 29.06.2018 г. е предвидено изменение на щатната численост на някои от дирекциите в Министерство на правосъдието. Съгласно § 12 в приложението към чл. 11, ал. 2 на УП са направени изменения в дирекция "Управление на собствеността" числеността на която е увеличена с две щатни бройки (от 19 на 21 щатни бройки), дирекция "Съвет по законодателство" е увеличена с три щатни бройки (от 14 на 17 щатни бройки), дирекция "Български гражданство" е увеличена с две щатни бройки (от 19 на 21 щатни бройки). В дирекция "Взаимодействие със съдебната власт" е намалена щатната численост със седем щатни бройки - от 20 на 13 щатни бройки. Съгласно § 13 от ПЗР на ПМС № 108/22.06.2018 г., в срок от един месец от влизането в сила на постановлението, министърът на правосъдието следва да приведе административните звена в съответствие с него. С оглед изпълнение на това задължение, с писмо от 29.06.2018 г., главният секретар на МП е изискал от директорите на цитираните дирекции данни и становище относно структурата на съответните дирекции. След анализ на данните в получените становища, с докладна записка от 12.07.2018 г., главният секретар е предложил на министъра на правосъдието, поради нормативно предвиденото намаление на дирекция "Взаимодействие със съдебната власт" със седем щатни бройки, да бъдат преразпределени наличните четири вакантни щатни бройки, овакантените две щатни бройки, заемани от М. Найденова, правоотношението с която е прекратено, считано от 16.07.2018 г. и от Е. Новаков, който следва да бъде преназначен в дирекция "Управление на собствеността" на вакантна щатна бройка. Предложено е нуждата от намаление на дирекцията с още една щатна бройка (последната - седма от съкратените) да стане, чрез съкращаването на бройката, заемана от В. Георгиева. Съкращението се налага, тъй като не може да бъде осъществено предложението на директора на дирекция "Взаимодействие със съдебната власт" за преназначаване на В. Георгиева в дирекция "Управление на собствеността", тъй като в същата е налице нужда от назначаване на юрисконсулти, а липсват други вакантни длъжности, които да отговарят на професионалната област на придобито висше образование от служителката. Със заповед № ЧР-07-23 от 13.07.2018 г., министърът на правосъдието, на основание чл. 12 от УП на МП и докладната записка на главния секретар е наредила трансформацията на длъжностите като е отчетена функционалната необходимост относно новоразкритите длъжности. За дирекция "Управление на собствеността" е предвидено трансформиране на една щатна бройка за длъжността "главен експерт" от дирекция "Взаимодействие със съдебната власт" в длъжност "юрисконсулт". Извършените структурни промени са довели до необходимостта от съкращаване на щатната бройка "главен експерт" от дирекция "Взаимодействие със съдебната власт", заемана от В. Георгиева, тъй като същата не е отговаряла на необходимостта от служители с професионална насоченост "право" за заемане на длъжността "юрисконсулт" в дирекция "Управление на собствеността" за отдел "Обществени поръчки". Промените, утвърдени със заповед № ЧР-07-23 от 13.07.2018 г. на министъра на правосъдието са отразени в длъжностното разписание, считано от 20.07.2018 г., видно от което длъжността на В. Георгиева не фигурира. С оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение със служителката. При тези данни, настоящият състав на пето отделение, приема, че обжалвана заповед не страда от пороци по чл. 146 от АПК. Същата е издадена от компетентен огран - министърът на правосъдието в качеството му на орган по назначаването, при спазване на изискванията на форма на акта по чл. 108 от ЗДСл - посочване на правното основание за прекратяване на правоотношението, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба, както и при спазване на административнопроизводствените правила - изясняване на релевантните факти и обстоятелства. Не е налице и твърдяното в жалбата нарушение на материалния закон. В случая са налице основанията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. За да са налице предпоставките за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на органа по назначаването на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, следва да се установи, че длъжността, заемана от съкратения служител като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако съществува, е намален броят на служителите, ангажирани с изпълнението й. От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява намаляване с 7 щатни бройки (от 20 на 13) на длъжностите в дирекция "Взаимодействие със съдебната власт", като длъжностните "главен експерт" са намалени от 7 на 4. След преразпределението на двете свободни щатни бройки за "главен експерт" е извършено съкращение на още една щатна бройка за "главен експерт", като е съкратена длъжността на жалбоподателката. Предхождащата преценка на органа по назначаването относно определянето на длъжностите и разпределението им по административни звена за постигането на оптимална организация за изпълнение на задачите на съответната администрация е изцяло в неговите правомощия. В случая такава преценка е извършена и е утвърдено ново длъжностно разписание, като същото отразява променената функционална компетентност на дирекциите "Взаимодействие със съдебната власт", "Управление на собствеността", в които са намалени броя на длъжностите. Функциите, задачите и задълженията, залегнали в длъжностната характеристика на жалбоподателката за заеманата длъжност изцяло са премахнати, поради намаляване на броя на служителите. Непротиворечива и трайна е практиката на съда, че запазването на функциите, задачите и задълженията на една съществуваща длъжност в дадена администрация, териториална структура или нейно административно звено, при намаляване на броя служители, които я изпълняват, покрива критериите на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за "съкращаване на длъжността". Въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването, която не подлежи на съдебен контрол, е как да организира дейността на администрацията с цел оптимизиране на работата, при спазване на нормативните разпоредби, в случая на изменения Устройствен правилник на Министерство на правосъдието, императивно уреждащ числеността на посочените дирекции. Следва да се приеме, че е налице реално съкращаване на заеманата от В. Георгиева длъжност, съответно налице е основанието за прекратяване на служебното й правоотношение, посочено в оспорената заповед. Неоснователно е възражението в жалбата, че жалбоподателката е следвало да бъде преназначена в дирекция "Управление на собствеността", в която дирекция е заемала длъжности от 2008 г. до 2015 г., тъй като отговаря на изискванията за заемане на длъжност в тази дирекция и в този смисъл е предложението на директора на дирекция "Взаимодействие със съдебната власт". За дирекция "Управление на собствеността" е било необходимо осигуряване на длъжности "юрисконсулт", за които изискуемата професионална квалификация е по професионално направление "право", докато професионалната квалификация на жалбоподателката е в професионално направление "архитектура, строителство и геодезия". Неоснователно е и възражението за приложение на нормата на чл. 87а от ЗДСл, съгласно която при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. Забраната на чл. 87а от ЗДСл да не се прекратява служебно правоотношение при посочените хипотези има отношение към нормата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, но не и към т. 2, какъвто е настоящия случай. Същата е въведена с цел запазване нормалното функциониране на администрацията, в смисъла на това понятие, дефиниран в нормата на чл. 36 от Закона за администрацията (ЗА). Съгласно ЗА, който е специален по отношение ЗДСл и който урежда структурата на администрацията, основните принципи на организация на нейната дейност, длъжностите в нея и основните изисквания за заемането им и легалната дефиниция на чл. 36 от с. з. администрацията на изпълнителната власт обхваща администрацията на Министерския съвет, министерствата, държавните агенции, администрацията на държавните комисии, изпълнителните агенции, областните и общинските администрации и други административни структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Министерството на правосъдието е администрация по смисъла на чл. 42, ал. 1 от ЗА. Следователно под "администрация" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл следва да се разбира администрацията на министерството като цяло, а не отделно нейно структурна звено, в случая дирекция. При промяна в организацията на администрацията чрез преструктурирането й посредством откриване и закриване на структурни звена, увеличаване и намаляване на щатни бройки в същите, разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл е неприложима. При изготвяне на новото щатно разписание, органът по назначаване не е длъжен да се съобрази с нормата на чл. 87а от ЗДСл. Органът по назначаване в разглеждания случай не е обвързан и от задължение за извършване на подбор кого да съкрати, като преценката му е по целесъобразност, с оглед извъшване на най-ефективното преструктуриране, с цел оптимизиране на дейността на администрацията. Следва да бъде отхвърлено възражението, че жалбоподателката е следвало да бъде преназначена в дирекция "Управление на собствеността", тъй като в предходен период е била в тази дирекция, а и в дирекция "Взаимодействие със съдебната власт" е извършвала дейност, каквато се извършва в дирекция "Управление на собствеността". Както се посочи, в дирекция "Управление на собствеността" са разкрити длъжностни позиции за юрисконсулти, изискванията за които са различни по отношение професионалната квалификация, както и по отношение изпълняваните функции, задачи и задължения, което изключва възможността за сравняването им. Не се подкрепя от данните по делото и възражението, че в дирекция "Управление на собствеността" в щатното разписание към 25.07.2018 г., (новото щатно разписание) работят 20 души в обособените два отдела, при положение, че за дирекцията са определени 21 щата, т. е. налице е един свободен щат. Възражението не е съобразено с наличието на позицията директор, с който дирекцията възлиза на 21 щатни бройки. В този смисъла е ирелевантно и представеното последващо щатно разписание от 26.09.2018 г. Ирелевантно е и обстоятелството, че със заявление вх. № 92-38-152 от 29.12.2016 г. жалбоподателката е поискала да бъде преназначена в отдел "Собственост и стопански дейности" на дирекция "Управление на собствеността", като е получила отказ с писмо изх. № 92-38-152 от 20.01.2017 г., мотивиран с обстоятелството, че придобитата от нея специалност "Промишлено и гражданско строителство - технология" и професионална квалификация "Управление на земи и моти", от професионално направление на област на висше образование "Архитектура, строителство и геодезия" не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, за която е искала преназначаване. Отказът е стабилизиран и подробните възражения против неговата законосъобразност и правилност не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. По изложените съображения, настоящият състав приема, че не е налице нарушение на материалния закон и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2