Решение № 3628 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10845/2013 г.

Решение № 3628 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10845/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 3754 от 03.06.2013 г., постановено от Административен съд София-град, Второ отделение, 38-ми състав по адм. д. № 8774/2012 г. Решението е обжалвано само в частта, с която съдът е изменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. с изх. № 02-010-6500/13861 от 21.07.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по отношение на наложените санкции за бъдещ период. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът Йордан Иванов Саев, представляван в производството от адв. Янчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г., с изх. № 02-010-6500/13861 от 21.07.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по Общо заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер /УИН/ 01/310511/60143, с което е отказано напълно финансово подпомагане за заявените от жалбоподателя парцели и са наложени санкции за бъдещ период по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 18 087,16 лв. и по Схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) в размер на 16 921,19 лв. Съдът е изменил оспореното уведомителното писмо в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период, като е намалил санкцията по СЕПП от 18 087,16 лв. на 7 574,12 и е намалил санкцията по НР1 от 16 921,19 на 4 628,93 лв. В останалата част по отношение на отказаната оторизация и наложената санкция за бъдещ период над установения размер, съдът е отхвърлил оспорването. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, в частта, с която е намалена наложената санкция за бъдещ период, съдът е кредитирал изцяло заключението на приета по делото съдебно-техническа експертиза. Съобразно заключението на вещото лице недопустимата за подпомагане площ следва да бъде намалена на ЗЗ,81 ха, а площ от 46,93 ха следва да се приеме като допустима за подпомагане. Съотношението между допустима и недопустима площ е 72,04 % (т. е. недопустима площ представлява 72,04 % от установената допустима площ). Съдът е приел, че установената от експертизата грешка е от значение за определяне размера на санкциите. Съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 и чл. 16 от Регламент № 65/2011, когато процентното съотношение между допустима и недопустима площ е по-голямо от 50 %, се налагат санкции за бъдещ период до сума, съответстваща на разликата между декларираната и допустимата площ - т. е. за установената недопустима площ, която в случая е ЗЗ,81 ха съобразно експертизата. Санкцията се изчислява като недопустимата площ се умножи по ставката за СЕПП 224,02 лв. и по ставката за НР1 - 136,91 лв., определени по реда на чл. 40 от ЗПЗП. Следователно по СЕПП санкцията за бъдещ период следва да бъде 7 574,12 лв. (38,31 ха х 224,02 лв. = 7 574,12 лв.), а санкцията по НР1 следва да бъде 4 628,93 лв. (38,31 ха х 136,91 лв. = 4 628,93 лв). При тази установеност по делото, съдът е приел, че естеството на административния акт позволява разрешаването на въпроса по същество, поради което не е необходимо преписката да се връща на административния орган за намаляване размера на наложената санкция. По тези доводи, съдът е постановил решение, с което частично е изменил оспореното уведомително писмо само в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период до установения в производството нормативно определен размер. В останалата част административният акт е потвърден като законосъобразен. Настоящият състав приема, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати релевираните нарушения. Дори да се приеме, че съдът не е разполагал с правна възможност да се произнесе с решение в хипотезата на чл. 172, ал. 2 от АПК, то с оглед предмета на касационното производство, решението не може да бъде отменено в необжалваната част, с която частично е отхвърлена жалбата по отношение на потвърдения размер на наложената санкция за бъдещ период. Касационният жалбоподател излага доводи, че Държавен фонд "Земеделие" е държавен орган, на който в изпълнение на задълженията на българската страна в областта на Общата селскостопанска политика и по силата на специалния Закон за подпомагане на земеделските производители, е възложено дейност по държавно управление във връзка с подпомагане на земеделието със средства от Европейските земеделски фондове. С оглед спецификата на предвидената процедура, касационният жалбоподател извежда довод, че единственият орган, който има право да определя, изчислява и налага санкции за бъдещ период е акредитирания орган - Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, поради което постановеното решение в хипотезата на чл. 172, ал. 2 от АПК е неправилно. Настоящият състав не споделя тези доводи. Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран като единствената разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз съгласно чл. 11а вр. чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП. Разплащателна агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на ЕС. Акредитацията, според § 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП е "процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз". С разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 от ЗПЗП са предвидени правомощията на Държавен фонд "Земеделие", изпълняващ функциите на разплащателна агенция от датата на акредитацията, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП. От изрично предвидените правомощия не може да се направи извод, че от изключителната компетентност на ДФЗ - РА е налагане на санкции за бъдещ период. Действително с разпоредбата на чл. 11а, ал. 1, т. 8 от ЗПЗП изрично е предвидено, че Разплащателната агенция изпълнява и други дейности, които произтичат от законодателството на ЕС, а налагането на санкции за бъдещ период е дейност, която пряко произтича от уредбата на чл. 58 от Регламент 1122/2009. Предвид законовото дефиниране и изрично разписаните правомощия на ДФЗ - РА като единствен акредитиран национален орган за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, не може да се приеме, че налагането на санкции за бъдещ период, правомощие, произтичащо пряко от законодателството на ЕС, е в изключителна компетентност на административния орган. На следващо място, настоящият състав счита, че дори съдът да не е имал възможност да постанови решение по съществото на спора, то в случая това нарушение не може да бъде изправено при осъществяване на касационния контрол. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано само в частта, с която е изменено оспореното уведомително писмо, като е намален размерът на определената санкция за бъдещ период. Със същото решение съдът е отхвърлил оспорването по отношение на размер на санкцията, който е определен законосъобразно. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. При касационната проверка не може да бъде отменено решението в част, която е влязла в сила. В случая по доводите на касационния жалбоподател решението не може да бъде отменено само в частта, с която е намалена наложената санкция за бъдещ период, а следва да се отмени изцяло по отношение на произнасянето за наложената санкция за бъдещ период. Предметът на касационната проверка изключва възможност за отмяна на съдебно решение в необжалвана част, в която част решението е влязло в сила. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото касационният жалбоподател Държавен фонд "Земеделие" следва да заплати на ответника по касационната жалба Йордан Иванов Саев разноски по делото за тази инстанция в доказания размер от 450 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение