Решение № 8393 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1492/2011 г.

Решение № 8393 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1492/2011 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Варна, чрез юрисконсулт Кискинов против решение № 2634 от 22.12.2010 г. на Административен съд Варна, Трето отделение, 24 състав по адм. дело № 2548/2010 г. С него се отменя отказ на заместник кмета на Община Варна изх. № ЗАО - 9361/20.04.2010 г. за заверка на молба - декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, представляващ поземлен имот № 1231 по плана на местност "Боровец - юг" в гр. Варна и върната преписката на органа за извършване на исканата административна услуга. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Твърди, че в нарушение на закона се приема от съда, че кмета на общината следва да извършва заверки за имоти които са общински по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, а от друга страна към момента на постановяване на отказа е действала разпоредбата на чл. 19, ал. 11 ЗСПЗЗ с която се забранява общините да издават удостоверения във връзка с обстоятелствени проверки извършвани по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответните страни Димитър Стоилов Димитров, Недялка Димитрова Станева, Веска Стоилова Димитрова и Цветанка Стоилова Николова чрез адвокат Евгения Дойнова вземат становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, а решението правилно. Към момента на подаване на искането за заверка до административния орган е била отменена разпоредбата на чл. 19, ал. 8, т. 1 ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 10, 2009 г.) и е действала разпоредбата на чл. 19, ал. 11 ЗСПЗЗ която не съдържа такава забрана. Охранителното производство по реда на чл. 585 ГПК се развива пред нотариуса и той е компетентния орган за издаване на нотариален акт за собственост. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Димитър Стоилов Димитров, Недялка Димитрова Станева, Веска Стоилова Димитрова и Цветанка Стоилова Николова срещу отказ на кмета на Община Варна да извърши заверка на молба декларация попълвана в производство по реда на чл. 587 ГПК за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Отказът за заверка е квалифициран като административна услуга за която няма законови забрани за извършването й, каквито са съществували в ЗСПЗЗ в отменени редакции. Въпросите относно собствеността върху процесния имот, послужили като основание за отказа са приети за неотносими към законосъобразността на обжалвания акт, който е отменен и преписката върната на органа за извършването на административната услуга. Така постановено решението е правилно. Безспорно е, че поисканата заверка на молбата - декларация за извършване на производство по обстоятелствена проверка, представлява административна услуга по смисъла на § 1 от ПЗР на Закона за администрацията, а постановеният отказ да се направи такава е индивидуален административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност. Мотивите на административния орган, че имотът е общинска собственост по аргумент от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, е неоснователен, тъй като по делото не е установено имотът да е определен като такъв по реда на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗСПЗЗ. Освен това, към момента на подаване на искането за извършване на административна услуга въведената с чл. 19, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ забрана за имотите по ал. 1 да се издават удостоверения във връзка с обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК, е отменена. Разпоредбата на чл. 19, ал. 11 от ЗСПЗЗ установяваща забрана за земеделски земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ да бъдат предмет на обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК е относима към предмета на охранителното производство по чл. 587 от ГПК и за което следи нотариусът, който ще прецени този факт въз основа на удостоверението, издадено от сезирания за административната услуга орган. Следователно, след като към датата на подаването на искането и издаването на административния акт действащото законодателство не е забранявало изрично заверките на молби-декларации и издаването на удостоверения за снабдяване с документи за собственост по обстоятелствена проверка, и след като не е било установено процесният имот да е актуван за общински, то административният орган незаконосъобразно е отказал да извърши исканата от заявителката административна услуга, тъй като не той, а съответният нотариус е органът, който е овластен да преценява налице ли са условията за снабдяване с нотариален акт за собственост върху процесния имот по обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК по отношение на молителката или не, а оттук и съдът правилно е отменил този отказ и е върнал преписката с указания да се издаде исканата услуга чрез заверка на молбата декларация. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,