Решение № 2954 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13727/2010 г.

Решение № 2954 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13727/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Григоров Василев, гр. Варна, против Решение № 1650/26.07.2010 г., постановено по адм. д. № 633/2010 г. по описа на Административен съд Варна, ХХ състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Васил Василев против Заповед № РД-14-11/22.01.2010 г. на Зам.-Началника на ДНСК София, с която, на осн. чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "частен канализационен канал за семеен хотел и ресторант", подробно индивидуализиран в атакувания административен акт Съдът е отхвърлил оспорването. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд правилно е обсъдил и анализирал релевантните факти. Изводът за неоснователност на оспорването е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен материален закон. В хода на административното и съдебното производство безспорно е установено, че процесния строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е изграден в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ без разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. Този извод се обосновава недвусмислено от анализа на материалите по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, включително и от заключението на СТЕ неоспорено от страните по делото. Касаторът не е оборил по надлежен ред констатациите на административния орган потвърдени изцяло от решаващия съд. Реално такива доказателства не се релевират от същия и с касационната жалба. На тази плоскост изложените от съда мотиви за законосъобразност на оспорения административен акт са правилни, а решението е законосъобразно като постановено при спазване на материалноправните и процесуалноправните норми. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав