Решение № 9648 от 2.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3640/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационната жалба, подадена от Н. В. М., чрез адв. С. Петкова, против решение 7000/22.11.2022 г., постановено по адм. дело 5167/2022 г. по описа на Административен съд София-град, поправено с решение 4187/23.06.2023 г. Твърди се недопустимост, евентуално неправилност на оспорвания акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно е приетото от съда, че предявените искове са неоснователни, поради което подробно посочва основателността на всеки един от исковете. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. В съдебно заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив, чрез юрк. И. Пенкова, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. В съдебно заседание страната не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна

С обжалваното съдебно решение е отхвърлена исковата молба на Н. В. М., подадена против ОДМВР Пловдив, за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в общ размер на 9500 лева, ведно със законната лихва, като ищецът е осъден да заплати разноски в полза на ответника в размер на 100 лева за юрисконсултско представителство.

Производството по делото на АССГ е образувано по искова молба на Н. В. М., подадена против ОДМВР Пловдив, с която са предявени пет обективно съединени иска за заплащане на неимуществени вреди както следва:

1. 3000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на органи към ответника, изразяващи се в неправомерно използване на физическа сила при задържане на М. на 02.09 2020 г. Неимуществените вреди се изразяват в болка и страдание, усещане за страх от последващо физическо насилие и се претендират за периода от 02.09.2020 г. до 05.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 02 09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;

2. 500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на органи към ответника, изразяващи се в неправомерно използване на помощни средства - белезници, довело до нарушаване на забраната за изтезание по чл. З от ЕКЗПЧОС. Неимуществените вреди се изразяват в унижение, усещане за произвол, безпомощност и се претендират за периода от за период от 23 часа на 02.09.2020 г. до около 02.00 часа на 03.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;

3. 2000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменен незаконосъобразен акт - Заповед за задържане на лице per. 226зз-2666/02.09.2020 г., издадена от Полицейски орган при ОД на МВР- Пловдив, отменена с решение 20175955/20.04.2021 г., постановено по НАХД 1694/2021 г. по описа на СРС. Неимуществените вреди се изразяват в притеснение и затвореност, сънуване на кошмари, страх от полицаи и се претендират за периода от 02.09.2020 г. до 30.06.2022 г. момента на подаване на уточнителната молба към иска, ведно със законната лихва върху сумата считано от 02.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;

4. 2000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменен незаконосъобразен акт - Заповед за задържане на лице per. 226зз-2666/02.09.2020 г., издадена от Полицейски орган при ОД на МВР- Пловдив, изразяващи се в преустановяване упражняване на правото на изразяване на политическо мнение. Неимуществените вреди се изразяват в страх от последващо участие в протести, усещане за държавен произвол и разочарование, като се претендират за периода от 02.09.2020 г. до 01.11.2020 г., ведно със законната лихва от 02.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;

5. 2000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменен незаконосъобразен акт - Заповед за задържане на лице per. 226зз-2666/02.09.2020 г., издадена от Полицейски орган при ОД на МВР- Пловдив, изразяващи се в принудително преустановяване упражняването на свободата на събранията/политически протест. Неимуществените вреди се изразяват в страх от последващо участие в протести, усещане за държавен произвол и разочарование, като се претендират за периода от 02.09.2020 г. до 01.11.2020 г., ведно със законната лихва от 02.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

От фактическа страна съдът е установил, че по повод участието на Н. В. М. на протест в гр. София на 02.09.2020 г. вечерта, той е бил задържан около 23 ч. от полицейските органи, след което е отведен до 02 РПУ на СДВР в София, където му били снети показания. На касатора М. му е връчена заповед за задържане без номер и без основание за задържането. Около 2 часа през нощта е бил освободен.

По делото са събрани писмени доказателства съдебномедицинско удостоверение 308.09/2020 г. от 04.09.2020 г., делата, образувани във връзка с оспорването на Заповед за задържане на лице per. 226зз-2666/02.09.2020 г., издадена от Полицейски орган при ОД на МВР- Пловдив и други, но съдът е отказал събирането на гласни доказателства както от страна на свидетели на ищеца, така и от страна на свидетели на ответника.

Въз основа на така установеното административният съд приел, че исковата молба е изцяло неоснователна, поради и което я отхвърлил. Прието е, че М. не е успял да докаже, че нанесените му физически увреждания са му причинени именно от органи към ОДМВР Пловдив, а не от някой друг или при падането му. Също така е прието, че той не е доказал, че през исковия период т.е. през цялото време на престоя му в 02 РУ към СДВР е бил с белезници или че спрямо него са употребени други помощни средства. За недоказано е прието, че в следствие на отменената Заповед за задържане на лице per. 226зз-2666/02.09.2020 г., издадена от Полицейски орган при ОД на МВР- Пловдив, М. е понесъл както неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, сънуване на кошмари, страх от униформени полицай и т.н., така и неимуществени вреди, породени от принудителното преустановяване на упражняването на правата му на изразяване на политическо мнение и свободата на събиранията.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради нарушение на закона и необоснованост при отчитане броя, вида и интензитета на претърпените увреждания и съответно неопределянето на справедливото за тях обезщетение

Следва да се посочи, че настоящият състав не споделя изложените твърдения в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение поради това, че дори на стр. 5 от решението да е посочено незаконно фактическо действие задържане на ищеца, то е видно от останалата част от текста на решението, че административният съд е разгледал исковата молба по т. 1 така, както е предявена още на следващата страница е посочено, че ищецът не е ангажирал доказателства, че спрямо него е използвана неправомерна физическа сила. Също така, не се споделят твърденията и за пререшаване на вече решен спор АССГ се е позовал на доказателства, приложени по делото на СРС.

Касационната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд относно неоснователността на исковете, посочени под точки 1 и 3 в исковата молба, а именно: претендираното обезщетение в размер на 3000 лева за причинени на М. неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на органи към ОДМВР Пловдив, изразяващи се в неправомерно използване на физическа сила при задържане на М. на 02.09.2020 г., в следствие на което той е понесъл болка и страдание, усещане за страх от последващо физическо насилие в периода от 02.09.2020 г. до 05.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 02 09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, и претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, причинени от отменен незаконосъобразен акт - Заповед за задържане на лице per. 226зз-2666/02.09.2020 г., издадена от Полицейски орган при ОД на МВР- Пловдив, отменена с решение 20175955/20.04.2021 г., постановено по НАХД 1694/2021 г. по описа на СРС, оставено в сила с решение 461/27.01.2022 г., постановено по КАХД 11097/2021 г. по описа на АССГ, изразяващи се в притеснение и затвореност, сънуване на кошмари, страх от полицаи в периода от 02.09.2020 г. до 30.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 02 09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

В случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи както от незаконосъобразни действия на служители при ОДМВР Пловдив, изразяващи се в неправомерното използване на физическа сила при задържането на М., така и от самия акт на задържането, извършен с незаконосъобразната Заповед за задържане на лице per. 226зз-2666/02.09.2020 г., издадена от Полицейски орган при ОД на МВР- Пловдив. Настоящият състав счита, че по делото е доказано, че извършените действия по време на протеста на 02.09.2020 г. и използването на физическа сила спрямо Н. В. М. при задържането му не съответстват на императивните изисквания на чл. 85 и чл.86 ЗМВР. Тези действия нямат правно основание, поради което са незаконосъобразни и водят до пораждане отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

От събраните писмени доказателства са установени травматични увреждания: кръвонасядане и охлузвания на дясната ръка, подробно описани в съдебномедицинско удостоверение 308.09/2020 г. от 04.09.2020 г. Описаните в медицинското свидетелство травми отговарят да са получени по начина и времето, описано от ищеца в исковата молба. Също така, и в заключението на самото медицинско свидетелство е посочено, че уврежданията са в резултат на твърди и тъпи предмети и могат да се получат по време и начин, както е съобщил М..

В исковата молба и уточнението към нея ищецът е посочил подробно няколко отделни основания за присъждане на обезщетение, с конкретно посочени суми и периоди. Следва да се посочи, че при неправомерното задържане М. е бил лишен от повечето си основни права, и най вече от правото си на свобода. Събитията от 02-03 септември 2020 г., свързани със задържането на голям брой протестиращи лица, получиха широк медиен отзвук и привлякоха вниманието на Европейската комисия, като на съда му е служебно известно, че с писмо на Министъра на вътрешните работи от 30.09.2021 г. до Асоциацията на европейските журналисти в България е признато, че в хода на извършена проверка по повод сходен случай, свързан със задържането на журналист на 02.09.2020 г. около 22.55 ч. са установени данни за множество нарушения на служебната дисциплина от ръководни и други служители на СДВР и материалите са изпратени на Софийска районна прокуратура. Във връзка с незаконно задържане в подобни случаи срещу България са постановявани осъдителни решения от ЕСПЧ, чиято практика АССГ е следвало да има предвид /Решение от 16 април 2013 г. по жалба 17253/07, Решение от 26 октомври 2006 г., по жалба 56796/04 /.

Неправилен е изводът на съда, че доказаните в хода на процеса наранявания на касатора М. кръвонасядания и охлузвания, не са резултат от побой над него. Тук следва да се посочи, че малко вероятно е служителите на полицията да извършват побой над мирни граждани пред свидетели, и то при прогласената в Конституцията правова държава, така че липсата на свидетели на такъв побой не може да го изключи. Следователно, крайният извод на съда, че на ищеца не се дължи обезщетение за посочените незаконосъобразни действия, тъй като такива не са извършени, противоречи на събраните доказателства и на чл.1 ЗОДОВ.

Съдът е игнорирал и не е обсъдил доводите на ищеца за нарушения на неговите права по чл.3 и чл.5 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В тази връзка не е съобразил и константната практика на Европейския съд по правата на човека, включително и изводите на съда в решения, постановени срещу България.

Както ЕСПЧ многократно е посочвал, използването на сила от страна на полицията, по-специално по време на операции по задържане, невинаги представлява нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Но това е така, само ако използването на сила е абсолютно необходимо и не е прекомерно (Решение от 21.01.2016г. на ЕСПЧ по дело Б. Костадинов против България, дело И. Василев против България решение от 12 април 2007 г., дело Рашид против България, решение от 18.01.2007г., дело Янчовичин против България, решение от 16.03.2021г./.

Тежестта на доказване, че използването на сила е абсолютно необходимо и не е прекомерно, е на ОДМВР Пловдив (Петков и Парнаров срещу България, 59273/10, § 47, 19 май 2015 г.) Такива доказателства не са представени. В случая налице са претърпени неимуществени вреди, резултат на незаконосъобразно прилагане на мерките по чл. 85 и чл. 86 от ЗМВР незаконосъобразно задържане, нечовешко и унизително отношение при задържането и побой над задържания. Несъмнено неправомерното действие при установените по делото условия има негативно отражение върху психическото и физическото състояние на Н. В. М.. Налице са негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт, притеснение и срам, които правилно са отчетени от съда.

Независимо от това, АССГ не е отчел уврежданията по вид и причина за възникването и не е извършил надлежно обсъждане на критериите за определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД и поради това го е определил в несправедливо нисък размер.

Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата.

В случая, както се установи, касаторът М. е понесъл неимуществени вреди, състоящи се както в психологически и емоционални, така и във физически болки и страдания. Те са понесени както от незаконосъобразната Заповед за задържане на лице per. 226зз-2666/02.09.2020 г., издадена от Полицейски орган при ОД на МВР- Пловдив акт, така и от неправомерната употреба на сила при задържането, състояща се в побой. Засягането на основно право, посегателството върху свободата, несъмнено пораждат неимуществени вреди. Интензитетът на страдание допълнително се увеличава от посегателството върху физическата цялост на задържания и понесените от него удари, които са довели до телесни повреди. Ето защо, и предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него страдания водят до извод, че справедливото обезщетение по предявените искове е в общ размер от 5000 лева 3000 лева по първия иск и 2000 лева по третия иск. Този размер съответства на практиката на ВАС по дела срещу МВР и неговите структури, свързани с незаконно задържане, при отчитане увреждащите обстоятелства в случая, съобразен е и с нивото на жизнения стандарт в държавата.

Върху съответните суми от 3000 лева и 2000 лева следва да се присъди и претендираната законна лихва, но не от заявената от касатора дата по т. 3 от исковата молба. Това е така, защото по първия иск се иска обезвреда от незаконосъобразни действия, а с трети иск обезвреда от незаконосъобразен акт. В т. 4 на Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по ТД 3/2004 г., ОСГК, е посочено, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. Следователно, върху сумата от 3000 лева по първия иск лихва се дължи от 02.09.2020 г. денят, в който спрямо М. е извършено неправомерно използване на физическа сила при задържане, а върху сумата от 2000 лева от 27.01.2022 г. - денят в който е влязло в сила решението, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице per. 226зз-2666/02.09.2020 г., издадена от Полицейски орган при ОД на МВР- Пловдив.

По отношение на останалата част от исковете, а именно по т. 2, 4 и 5, настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционният съд за неоснователност, поради и което и не счита за нужно да ги приповтаря. Касаторът не е успял да докаже, че след отвеждането му в 02 РУ на СДВР той е продължил да бъде с белезници, още повече че въобще такива са му били поставени, нито че след задържането му са били преустановени правата му на изразяване на политическо мнение и свободата на събиранията.

Изложеното до тук налага съответна отмяна на решението и присъждане на горепосочената сума от 3000 лева по т. 1 от иска и 2000 лева по т. 3 от иска, ведно със законната лихва върху сумите от съответните дати. Горното ще се отрази и на изхода от делото по отношение на разноските, които следва да бъдат преизчислени и такива да бъдат присъдени в полза на М..

В останалата обжалвана част решението се преценява като правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради това, че исковата молба е частично уважена, съответно има отхвърлителна част, то настоящият състав преценява, че в полза на ОДМВР Пловдив се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 100 лева за двете съдебни инстанции 45 лева за пред АССГ и 55 лева за пред ВАС. Поради това, че такъв размер е присъден в полза на ОДМВР Пловдив от АССГ, то обжалваното решение и в тази част следва да се остави в сила с изричното посочване, че сумата е и за двете съдебни инстанции

Касаторът Н. В. М. е заявил разноски в размер на: 700 лева за адвокатско представителство и 10 лева за заплатена държавна такса, и двете пред АССГ приложен списък по чл. 80 ГПК на стр. 52 от делото на АССГ; 500 лева за адвокатско представителство и 76 лева заплатена държавна такса, и двете пред ВАС приложен списък по чл. 80 ГПК на стр. 54 от делото на ВАС. Настоящият състав преценява, че в полза на М. се дължат разноски в общ размер на 666,58 лева, от които 631,58 лева за адвокатско представителство пред двете съдебни инстанции (263,16 лева за АССГ и 368,42 лева за пред ВАС), 10 лева заплатена държавна такса пред АССГ и 25 лева за държавна такса пред ВАС, която е дължимата и поискана от ВАС сума да се внесе от касатора, съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс и съобразно броя на исковете т.е. 5 иска по 5 лева. За внесената над 25 лева сума по сметка на ВАС М. може да иска възстановяване на същата.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение