Решение № 11693 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8152/2015 г.

Решение № 11693 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8152/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Е. Х. М. от гр. Т., ул. "Х." №..., срещу Решение № 1110 от 28.05.2015 г., по адм. дело № 3246/2013 г. по описа на Административния съд - П., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт /РА/ № 261301760 от 4.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П. в потвърдената с Решение № 1022 от 30.09.2013 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ П. при Централно управление на Национална агенция за приходите, относно установени за довнасяне данъци и осигурителни вноски за 2009 г., 2010 г. и 2011 г, ведно с прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1 125,52 лв. и лихва 368,59 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 431,59 лв. и лихва 96,79 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 481,13 лв. и лихва 58,05 лв.; ДОО самоосигуряващо се лице за 2009 г. в размер на 1 590,85 лв. и лихва 952,52 лв.; ДОО самоосигуряващо се лице за 2010 г. в размер на 95,79 лв. и лихва 38,07 лв., ДОО самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 180,63 лв. и лихва 33,98 лв., ЗО самоосигуряващо се лице за 2009 г. в размер на 978,99 лв. и лихва 320,89 лв., ЗО самоосигуряващо се лице за 2010 г. в размер на 69,67 лв. и лихва 15,68 лв., ЗО самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 131,37 лв. и лихва 15,85 лв.; ДЗПО самоосигуряващо се лице за 2009 г. в размер на 611,87 лв. и лихва 366,27 лв.; ДЗПО самоосигуряващо се лице за 2010 г. в размер на 22,54 лв. и лихва 9,01 лв., ДЗПО самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 82,10 лв. и лихва в размер на 15,45 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в 1/. необсъждане на всички аргументи на жалбоподателя и събраните доказателства. Съдът неправилно не е кредитирал дадените свидетелски показания, подкрепени от събраните писмени доказателства за получаването на парично дарение от бащата на жалбоподателя в размер на 15 000 лв., а също и на даването на 10 000 лв. от лицето П. Д. по договор за взаимопомощ от 2007 г.; 2/. необосновано съдът потвърдил констатацията на приходните органи за нулево начално салдо в началото на ревизираните периоди и то при констатираните от ревизиращите доходи на РЛ от патентна дейност и от дейността му като ЕТ за 2006, 2007 и 2008 г.; 3/. За 2009 г. неправилно са изчислени разходите за издържка на живот на едно лице; 4/. По отношение на определените задължения за осигурителни вноски в спорния РА, касаторът твърди, че нормата на чл. 124а ДОПК е влязла в сила от 15.02.2011 г. и е материалноправна, поради което РА следва да се отмени по отношение на тези задължения. Иска се отмяна на решението и на РА. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. П. П., оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба относно определените задължения за ЗОВ в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил посоченият РА, с който по реда на чл. 122 и следващите ДОПК на ревизираното лице за данъчни периоди 2009 г., 2010 г. и 2011 г. са определени задължения по ЗДДФЛ и са установени задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) върху данъчна основа, представляваща разликата между извършените от лицето разходи и доказаните му приходи. За да отхвърли жалбата изцяло, съдът е приел, че за всички периоди ревизираното лице не е реализирало доходи от стопанска дейност, не е подавало и ГДД. Установено е, че Е. М. е регистриран като едноличен търговец и от тази дейност е декларирал доходи през 2006, 2007 и 2008 г., както и доходи от патентна дейност. По делото е установено, че през ревизирания период, задълженото лице е внасяло парични средства по банковите си сметки и е погасявало банкови кредити, извършвало е разходи за задгранични пътувания, разходи за покупка на недвижими имоти, разходи за издръжка за живот на семейството си без да разполага с доходи, които да ги покриват. В хода на ревизионното производство е установено, че за ревизирания период Е. М. е в режим на СИО и е придобил дворно място от 602 кв. м. ведно с построен гараж от 28 кв. м. в гр. Т. като е платена сума в брой в размер на 950 лева. Същият е закупил през 2010 г. отново в режим на СИО паянтов магазин от 18 кв. м. с за сумата от 920 лв. През 2006 г. също в режим на СИО касаторът е придобил дворно място от 70 кв. м. с построен в него търговски обект със застроена площ от 36 кв. м. като за него е заплатена сума от 2 800 лв. Отново през ревизираните периоди г-н М. и съпругата му са закупили две превозни средства в режим на СИО. По делото пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели и е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Първоинстанционният съд е приел, че началното салдо към 2006 г., правилно е определено от органа по приходите като нулево, защото от представените доказателства не се доказва, че ревизираното лице е разполагало с налични парични средства към началото на ревизирания период. Прието е, че от събраните писмени и гласни доказателства не се доказват твърденията на ревизираното лице, че е че е получило дарение в размер от по 15 000 лв. баща си и заем от 10 000 лв. по договор за взаимопомощ. Въз основа на горепосоченото е прието, че органът по приходите правилно е определил дължимите от ревизираното лице данъци по чл. 48 ЗДДФЛ и ЗОВ за процесните периоди. Решението на съда е валидно и допустимо, но частично неправилно. Обратно на поддържаното в касационната жалба първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани доказателства. Неоснователен е касационният довод, че съдът неправилно не е кредитирал събраните свидетелски показания, подкрепени от писмени доказателства за получаването на дарения от родителите на ревизираното лице, от тези на съпругата му и от негов приятел, който му е подарил 10 000 лв. само поради приятелски чувства. Съдът обосновано не е кредитирал тези показания, а представените писмени доказателства за дарение на парични суми е приел за съставени за целите на ревизията. По делото е установено, че по време на ревизирания период, родителите на задълженото лице са били пенсионери, не са декларирали доходи чрез подаване на ГДД и не е установено да са разполагали със спестявания в посочените размери, поради което съдът е приел, че същите не са имали възможност да дарят 15 000 лв. на задълженото лице. Между продажбата на апартамент през 1996 г. и 2006 г., когато се твърди, че родителите на жалбоподателя са го надарили по повод на сватбата му са изминали 10 години и този период прави недостоверно съхраняването на средства от продажбата и използването им за посоченото дарение. Неоснователен е доводът на ревизираното лице, относно неправилното определяне на разходната част на паричните потоци поради използването на статистически данни на НСИ. Нищо конкретно жалбоподателят не посочва като друга база за определяне на разходите за издръжка на живот, освен тази на НСИ. Неоснователни са оплакванията и относно нулевия размер на началното салдо към 1.01.2006 г., въз основа на доводи за доходи, получени през 2006, 2007 и 2008 г. от патентна дейност и като ЕТ, както и поради непризнаването на получаването на парични дарения от роднини и приятели. Задълженията на касатора по отношение на процесните данъчни периоди 2009 г., 2010 г. и 2011 г. по чл. 48 ЗДДФЛ са правилно определени, поради което първоинстанционното решение в тази част следва да бъде оставено в сила. Частично основателно е оплакването на ревизираното лице по отношение на определените задължения за осигурителни вноски в спорния РА. По отношение на определените задължения за ЗОВ за 2009 г. и 2010 г. изводите на първоинстанционния съд са необосновани и направени в противоречие с материалния закон. Настоящият състав на ВАС не споделя принципното становище на административния съд, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК позволява определянето на задължения за осигурителни вноски, възникнали преди приемането й, в сила от 15.02.2011 г., по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Безспорно е, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за осъществяване на фактическите състави на данъчно облагане според материалния закон. Разпоредбите на чл. 122, ал. 1, вр. 124а от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдържанието на чл. 122, ал. 1 и следващите от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките за образуване на производство по този ред. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК по своята същност е материално правна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размерът на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК за облагане със задължителни осигурителни вноски. Такова е и разрешението на ТР № 1/18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСК на ВАС. С оглед на изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като се отмени и РА по отношение на установените задължения за ЗОВ за 2009 и 2010 г. и съответните лихви. Решението е правилно в частта относно установените задължения за ЗОВ за 2011 г. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е в сила от 15.02.2011 г., поради което РА е законосъобразен в тази част и първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалбата на ревизираното лице в тази част. С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, в която са присъдени разноски на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП над 307,98 лв. На ревизираното лице, в зависимост от уважената част на жалбата, по компенсация следва да се присъдят 1 255,78 лв. разноски за двете съдебни инстанции. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,