Решение № 11564 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7888/2019 г.

Решение № 11564 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7888/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е подал касационна жалба срещу решение № 93/4.04.2019 г. по адм. дело № 63/2019 г. по описа на Административния съд – Стара Загора в частта, в която по жалбата на "Тунджа - 73" ЕООД със седалище и адрес на управление град Николаево е отменено като незаконосъобразно издаденото от този орган разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31160087/29.11.2018 г. в частта по точка 1. 4, точка 2. 1, точка 2. 2; точка 3. 6; точка 4. 2; точка 4. 3 и точка 8. 1 от приложението към разрешителното. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответникът "Тунджа - 73" ЕООД със седалище и адрес на управление град Николаево е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваната част с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Административният съд установил, че по заявление вх. № РР-03-8/07.03.2018 г., на основание чл. 44, ал. 1, чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите и чл. 27, ал. 1, ал. 2 от Наредбата за ползването на повърхностните води (приета с ПМС № 352 от 14.12.2016 г., обн. ДВ, бр. 100 от 16.12.2016 г.), директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" издал на "Тунджа - 73 " EООД със седалище и адрес на управление град Николаево разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31160087/29.11.2018 г. Условията, при които се осъществява водовземането, са посочени в точка 1-8 в приложение към разрешителното. Титулярят на разрешителното се задължава: "При експлоатация на обекта да се поддържа проводимостта на реката на разстояние до 500 м от водовземането надолу по течението на реката" (т. 1. 4 ); "В срок от 6 месеца от влизане в сила на настоящия административен акт да изготви план за собствен мониторинг, в съответствие с чл. 70 от Наредба № 1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите" (т. 2. 1); "В срок от 6 месеца от влизане в сила на административния акт да бъдат осигурени технически условия за измерване на минимално допустимия отток в река Тунджа след мястото на водовземане" (т. 2. 2); "В срок от 6 месеца от влизане в сила на административния акт да се осигури свързването на два броя помпи с дебит 0. 7 м3/сек (съответстващо на обосновката за необходимите водни количества от съществуващите 4 помпи към напорния тръбопровод. Останалите 2 помпи да служат като резервни" (т. 3. 6.); "Титулярят на разрешителното: Заплаща такса за водовземане, определена на база измервателно устройство, от воден обект за "водоснабдяване за аквакултури" съгласно размерите и сроковете, определени от Министерския съвет чрез Постановление за Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване по чл. 194 от Закона за водите, в сила към момента на заплащане на таксата (т. 4. 1). " Ежегодно, към 31 януари на следващата година титулярят на разрешителното представя в БДИБР информация съгласно чл. 194б от ЗВ за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновата дирекция и на Министерството на околната среда и водите (т. 4. 2); ". Ежегодно, към 31 март на следващата година, внася определената такса по бюджетната сметка на БДИБР, като в платежния документ посочва титуляр на разрешителното, номера на разрешителното, периода, за който се внася таксата и че същата е по Закона за водите (т. 4. 3); "Други условия" – "В срок от 6 месеца от влизане в сила на административния акт (в период на маловодие) да бъдат монтирани обратни клапи (жаба клапа) на изхода на тръби ф1000 за изпускане на използвани води в река Тунджа както следва: – на изхода на 3 и 4 угоителен басейн с координати – № 42 37'24. 48'' Е 25 49' 12. 76'' – на изхода на 4 угоителен басейн с координати – № 42 37'47. 61'' Е 25 49' 34. 74''" (т. 8. 1). Административният съд приел, че оспореният акт е издаден от компетентния административен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, по реда, предвиден в Закона за водите, с реквизитите, предвидени в чл. 56, ал. 1 от Закона за водите. Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 15 от Закона за водите разрешителното за водовземане съдържа условия, при които се предоставя правото за използването на водите. Условията, при които се издават разрешителните, се определят с наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1 а и 2 и се оформят като приложение – неразделна част от разрешителното. Административният съд приел, че условието по т. 1. 4 от приложението към разрешителното, издадено на "Тунджа - 73" ЕООД, е незаконосъобразно, тъй като не е сред нормативно предвидените и не е обосновано от целта на водовземането. Условието противоречало и на влязъл в сила общ административен акт, какъвто бил Планът за управление на защитена зона "Язовир Жребчево", в който са предвидени забрани за дейности в местообитанията на птици в периода на размножаване 15 март – 15 юли. Поддържането и почистването на речното корито извън периферните диги на рибарниците било абсолютно забранено, а на самите диги – за посочения в плана за управление период. По отношение изискването по т. 2. 1. административният съд отбелязал, че титулярят на разрешително за водовземане следва да извършва собствен мониторинг, тъй като е задължено лице по чл. 67, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 11.04.2011 г. за мониторинг на водите, но няма задължение да създава план – съгласно чл. 28, ал. 1, т. 9 от Наредбата за ползването на повърхностните води дружеството трябвало само да предоставя информация от собствен мониторинг. Поради това задължението по т. 2. 1. от приложението към разрешителното било незаконосъобразно. Съдът преценил като неясно и поради това незаконосъобразно изискването по т. 2. 2 от приложението, за което органът не сочел нормативно основание. Административният съд намерил, че и условието по т. 3. 6 от приложението противоречи на закона по съображения, че заявителят приложил към документите за издаване на разрешително доклад, описващ параметрите и техническото състояние на съоръженията, екзекутивна документация, доклад с параметрите и техническото състояние на водовземните съоръжения. В хода на производството административният орган не дал указания на заявителя да промени технологията на работа на помпената станция и да преработи проекта. Поставеното изискване не било обвързано с изчисление дали ще се достигат заявените помесечно количества вода, нито с обемите, които биха били получени при работа на двете помпи. Изискването по т. 4. 2 също било счетено за незаконосъобразно, съпоставено с чл. 194б, ал. 1 от Закона за водите, според който ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Неправилно било посочено, че титулярите на разрешителни декларират информация, след като всъщност били задължени да декларират такса. Незаконосъобразно било и изискването по т. 4. 3, тъй като противоречало на чл. 194б, ал. 2 от Закона за водите. Дължимата такса за водовземане трябвало да се внесе до 15 февруари, а не в посочения в разрешителното срок, макар той да бил по-благоприятен за заявителя. Съдът възприел като незаконосъобразно и поставеното в т. 8. 1 условие, тъй като не било предвидено в закона и не било обосновано от посочената цел. Административният орган не указал на заявителя, че има необходимост от поставяне на клапи, както и не сочел, че изискването произтича от спецификата на водовземане или от други нужди. Не се доказвала необходимост от защита на обществен интерес чрез търсената пропускливост, нито осигуряването му, ако клапите бъдат монтирани. Административният орган не указал на заявителя да преработи проектната си документация, след което да издаде разрешителното. Тъй като оспорените изисквания с изключение на това по т. 4. 1 не отговаряли на нито една от хипотезите на чл. 28 НППВ и не можели да бъдат изведени от чл. 56, ал. 1 ЗВ, който уреждал съдържанието на издадените разрешителни, административният съд отменил т. 1. 4., т. 2. 1., т. 2. 2, т. 3. 6, т. 4. 2, т. 4. 3 и т. 8. 1. от приложението към разрешително № 31160087 от 29.11.2018 г. за водовземане от повърхностен воден обект. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон в частта, в която са отменени т. 1. 4., т. 2. 1., т. 2. 2, т. 3. 6, и т. 8. 1. от приложението към издаденото разрешително за водовземане. Съгласно чл. 28, ал. 1 от Наредбата за ползването на повърхностни води условията, при които се предоставя правото за водовземане от повърхностен воден обект, се оформят като приложение, което е неразделна част от разрешителното, и включват изисквания към титуляря за: 1. използване на водите и водните обекти в съответствие с целите, параметрите и условията на тяхното предоставяне; 2. осигуряване на целогодишно подаване на минимално водно количество, необходимо за нормалното функциониране на екосистемите в реката; 3. монтиране на измервателни устройства за измерване на ползваните за различни цели водни обеми в определения в разрешителното срок; 4. недопускане нарушаване на обществени интереси и на придобити права, упражнявани по отношение на водните обекти и водностопанските системи и съоръжения; 5. уведомяване на контролиращия орган за датата на монтиране на средство за измерване; 6. уведомяване на контролиращия орган за неизправност на монтираното средство за измерване в определения в разрешителното срок; 7. действия при повреда на измервателните устройства; 8. предоставяне на директора на басейновата дирекция на доклад за изпълнението на условията, посочени в разрешителното, в срок до 31 март на следващата отчетна година; 9. предоставяне на информация от собствения мониторинг; 10. осигуряване на достъп при осъществяване на контрол на разрешителното и предоставяне на необходимите документи, данни, сведения, справки и обяснения, свързани с разрешеното водовземане и с предмета на проверката; 11. спазване на реда за удовлетворяване на исканията по смисъла на чл. 50, ал. 4 и 5 ЗВ; 12. спазване на други изисквания, съобразени със спецификата на водовземането; 13. поддръжка на водовземното съоръжение и почистване на натрупани наносни отложения в разрешения участък над изградени съоръжения за водовземане. В приложението по ал. 1 се вписват и условия за контрол, включително условия за изменение, продължаване, прекратяване и отнемане на разрешителното. Макар да е анализирал нормата на чл. 28 от Наредбата за ползването на повърхностните води, административният съд не е съобразил, че тя определя насоките на осъществяваната от издателя на административния акт изпълнително-разпоредителна дейност. Ръководейки се от тях, административният орган формулира конкретни предписания, задължителни за спазване от титуляря на разрешителното. При определяне на условията на разрешителното административният орган действа по своя преценка, но в очертаните от закона рамки. В случаите на оспорване на издаден при оперативна самостоятелност акт съдът не е компетентен да проверява правилността на направената от органа преценка. В този смисъл е правилото на чл. 169 АПК, според което при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. По делото е установено, че разрешителното за водовземане е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, що се отнася до регулиращите материята правила, които не оставят място за свободна преценка на издателя на административния акт. При положение, че нормативните изисквания, каквито са установени, са спазени, а условията, при които ще се извършва водовземането, се утвърждават по усмотрение на директора на басейновата дирекция, административният съд е следвало да отхвърли жалбата в частта т. 2. 1, т. 2. 2, т. 3. 6, и т. 8. 1. от приложението към издаденото на "Тунджа - 73" ЕООД разрешително. В частта по отношение на оспорването на т. 4. 2 и 4. 3 от приложението съдът е постановил правилно решение, тъй като в съответствие с правомощията си е сравнил условията по разрешителното с предписанията на приложимите нормативни разпоредби и е извел противоречие, поради което ги е отменил. Решението следва да се отмени в частта, в която са отменени т. 2. 1., т. 2. 2, т. 3. 6, и т. 8. 1. от приложението към издаденото разрешително за водовземане № 31160087/29.11.2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" и вместо него да се постанови друго, с което жалбата на "Тунджа 73 " ЕООД да се отхвърли в тази част. В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото разноски на ответника в касационното производство не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд