Решение № 14288 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8737/2012 г.

Решение № 14288 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8737/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ваньо Георгиев Ангелов, жив. в гр. София, срещу решение № 2811/22.05.2012 г. по адм. дело № 3404/2012 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му против отказ от 28.02.2012 г. на директора на СДВР да прекрати служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на обжалвания акт и признаване на правото му да се пенсионира при претендираните от него условия. Ответникът по касационна жалба - директорът на СДВР, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че директорът на СДВР с обжалвания отказ, законосъобразно е оставил без уважение искането на жалбоподателя по заявление от 27.01.2012 г. да бъде прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като същият няма изискуемия от чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за държавен служител в ЗМВР. Видно от приложената справка за осигурителния му стаж Ангелов към 27.01.2012 г. има осигурителен стаж 25 години 2 месеца и 25 дни. Безспорно е установено, че датата на заявлението е първият му работен ден след възстановяването му на работа в изпълнение на съдебно решение № 2008/28.04.2011 г. по адм. дело № 9416/2010 г. на АССГ, оставено в сила с решение на ВАС № 17272 от 29.12.2011 г. по адм. дело № 13915/2011 г. С влязлото в сила решение е отменена заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя и е прекратено служебното му правоотношение. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО осигурителният стаж за придобиване право на пенсия се изчислява към датата на освобождаване от служба, и когато това е след 01.01.2012 г. изискуемият осигурителен стаж е 27 години. Няма предвидена правна възможност в ЗМВР и в частност чл. 251 и 254 от ЗМВР като последица от отмяна на незаконосъобразна заповед за уволнение да се уважи искането за освобождаване от служба поради придобиване на осигурителния стаж по разпоредбата, приложима до 31.12.2011 г. - а именно 25 години. Решението е правилно. Съдът правилно е определил приложимия материалноправен закон, правнорелевантния момент към който се изчислява осигурителният стаж за придобиване право на пенсия - а именно датата на освобождаване от служба и когато същата е след 01.01.2012 г. изискуемият осигурителен стаж е 27 години. Решението на АС, с което се отменя индивидуален административен акт, каквато е заповедта за дисциплинарно уволнение, действа занапред, след влизането му в сила. Няма правна възможност да се прекрати служебно правоотношение със задна дата, към която същото не е съществувало. Няма и правна възможност да не се приложи императивната правна норма на чл. 69, ал. 2, т. 2 КСО като форма на обезщетение за незаконно уволнение. Съдът правилно е анализирал законово уредените последици от отмяна на незаконно уволнение и възможните правно уредени средства за обезщетение на претърпените вреди, между които не попада дерогацията на изричната норма относно размера на осигурителния стаж за придобиване на право на пенсия при освобождаване от служба. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение