Решение № 13681 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15115/2011 г.

Решение № 13681 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15115/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Уникам-Принт" ООД, със седалище в гр. София, против решение № 4217 от 26.09.2011 г., постановено по адм. д. № 7132/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, I отделение, 12 състав. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу РА № 2000907552/15.05.2010 г., издаден от ТД на НАП София, потвърден с решение № 1113/28.07.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за месец януари 2009 г. в размер на 3000 лв., по фактура № 0.. 0621/27.01.2009 г., издадена от доставчика "Белла Инс" ЕООД и за месец юни 2009 г. в размер на 3800 лв., по фактура № 0.. 0569/23.06.2009 г., издадена от доставчика "Алфа Браво" ЕООД. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като релевираните касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решение № 4217 от 26.09.2011 г., постановено по адм. д. № 7132/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, I отделение, 12 състав. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция aОУИo при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се потвърди решението на административния съд. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й Върховният административен съд приема следното: Съдът е приел, че с оспорения РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит на "Уникам-Принт" ООД по фактура № 0.. 0621/27.01.2009 г., издадена от доставчика "Белла Инс" ЕООД, с предмет авансово плащане по поръчка за реклама от 27.01.2009 г. през периода 01-31 март 2009 г., в кабелен оператор ТВ "Канал О" и фактура № 0.. 0569/23.06.2009 г., издадена от доставчика "Алфа Браво" ЕООД, с предмет плащане по поръчка за ТВ реклама от 23.06.2009 г. в ТВ оператор "ТВ микс" през м. 07.2009 г. Първоинстанционният съд е установил, че двамата преки доставчици са превъзложили на "Некста" ЕООД изпълнението на доставката, която от своя страна също е рекламна агенция. В хода на съдебното производство не е установена връзката между "Некста" ЕООД и кабелните оператори "Канал О" и "ТВ Микс", които е следвало да осъществят излъчването на рекламния клип. Създадена е верига от доставчици чрез превъзлагане на предмета на поръчките между дружеството и преките доставчици, издали спорните фактури, без да се докаже, че последният по веригата е възложил пряко на кабелните оператори изпълнението на услугата. Издадени са справки от доставчиците за изпълнение на разглежданите поръчки, които не съдържат подпис и печат на дружествата. В тях фигурират часови диапазон и брой излъчвания дневно, но тъй като нямат достоверна дата, съдът е приел, че са изготвени и представени за целите на оспорването на РД и РА. След анализ на спецификация от 1.04.2009 г., издадена от ЕТ "Виржиния Ер-Ен" и сертификат с дата 3.08.2009 г., издаден от "Пи Ар Медиа Тренд Арт" ООД, съдът е приел, че в представените доказателства не се съдържат такива факти (часови диапазон и брой излъчвания дневно), следователно не се доказва, че доставчиците "Белла Инс" ЕООД и "Алфа Браво" ЕООД са изпълнили договорните си задължения спрямо дружеството-жалбоподател по двете поръчки от 27.01.2009 г. и от 23.06.2009 г. Съдът е намерил за недоказано между дружеството-жалбоподател и преките му доставчици, точно какъв рекламен клип/заставка следва да се излъчи с оглед точното изпълнение на услугата. По делото е изслушано заключение на вещо лице, което е направило извод за счетоводно отразяване на фактурите от двамата доставчици в съответствие с изискванията на ЗС и приложимите счетоводни стандарти, както и след извършен анализ на сметките на активи, водени от двамата доставчици, счетоводни операции във връзка с извършване на доставката по процесните фактури не са взети, а по допълнително заключение тези изводи са потвърдени и след посещение в офисите на доставчиците. След анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че по спорните фактури "Уникам-Принт" ООД е извършило авансово плащане на услуги, за които не се доказва, че в последствие са доставени реално, не само от преките доставчици, но и по веригата от доставчици чрез превъзлагане на извършването им. АССГ е приел, че правилно са приложени относимите разпоредби на ЗДДС, тъй като само осчетоводяването на данъчните фактури при доставчика и получателя, без да се докаже реалното изпълнение на договорените услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, не е достатъчно, за да възникне изискуемост на ДДС и съответно право на приспадане на данъка по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора касационни отменителни основания. Обжалваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС (а сега ал. 7), при наличие на авансово плащане преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4 от същата разпоредба, данъкът става изискуем при получаване на плащането. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчно събитие за облагаема доставка. В случая обаче, не е доказано от жалбоподателя, в чиято доказателствена тежест е било, че във връзка с извършеното авансово плащане по фактурата от "Белла Инс" ЕООД, впоследствие реално и обективно е извършена поръчаната реклама. При липсата на доказателства в тази насока, основателно, както съдът, така и органът по приходите са приели, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен във връзка с неосъществена сделка. Съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест, дружеството, което претендира, че законосъобразно е упражнило правото на данъчен кредит по процесните фактури, следва да докаже наличието на предпоставките по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС за възникване правото на данъчен кредит, както и изпълнение на изискванията по чл. 71 от ЗДДС. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че в ревизионното и съдебно производство не са представени доказателства, от които безспорно да се установи извършването на договорените услуги по излъчване на рекламен клип. Издадените справки от доставчиците за изпълнение на поръчките правилно не са кредитира от съда, тъй като не може да се установи авторството им. Не се доказва точно какъв рекламен клип/заставка е договорен (липсва конкретизация на съдържанието му), за да може да се прецени доколко са налице доказателства за излъчването му. При тези данни, основателно първоинстанционния съд е преценил жалбата като недоказана, а оттам и като неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора съдебни разноски не се дължат на касатора, както и на ответната страна, на която са присъдени такива с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,