Решение № 10389 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5148/2020 г.

Решение № 10389 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5148/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производство е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. С решение № 573 от 05.03.2020 г., постановено по адм. д. № 3696/2019 г., Административен съд – Пловдив, 14-ти състав, е отменил заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК – 750 -0028422/04.11.2019 г., издадена от началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 и 4 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" – кафене - сладкарница, находяща се в гр. Пловдив, ул. "Коматевско шосе" № 314, стопанисвана от "КАМ 919" ЕООД и забрана за достъп до нея за срок от 10 дни, като е осъдил НАП да заплати на "КАМ 919" ЕООД, ЕИК 115098599, разноски по делото в размер на 650 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника му юрисконсулт И. Атанасов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Пловдив е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението и вместо него да постанови такова по същество на спора, с което да потвърди оспорената заповед и отхвърли жалбата. Ответното по касационната жалба дружество "КАМ 919" ЕООД – гр. Пловдив, ул. "Коматевско шосе" № 254, представлявано от управителя К. Мандуров, ЕИК 115098599, чрез пълномощника си адв. И. Демерджиев взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в касационната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока в по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд – Пловдив е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК – 750 -0028422/04.11.2019 г., издадена от началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 и 4 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" – кафене-сладкарница, находяща се в гр. Пловдив, ул. "Коматевско шосе" № 314, стопанисвана от "КАМ 919" ЕООД и забрана за достъп до нея за срок от 10 дни. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Прието е, че същата е издадена от компетентен орган, и в съответната форма. Решаващият съд е приел, че процесната заповед е незаконосъобразна. Аргументите му в тази насока се изразяват в следното: 1. Възпроизведено е съдържанието на нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, въз основа на която е издадена процесната заповед. Възпроизведена е и нормата на чл. 6, ал. 2 АПК, с която е установен принципа за съразмерност в административното производство. 2. Изложени са мотиви защо съдът приема, че при издаване на процесната заповед въпросният принцип са съразмерност е бил нарушен – в акта са изложени само обществените интереси от налагане на принудителната административна мярка и определения срок, без да са съобразени личните интереси на жалбоподателя и размера на паричната сума, за която не е издаден фискален бон. Акцентирано е, че нарушението е констатирано за първи път, липсват доказателства жалбоподателят да има публични задължения към НАП и частност към Териториална дирекция Пловдив. Изведен е извод, че определения със заповедта 10 дневен срок за запечатване на обекта, в който се хранят работниците на жалбоподателя, е несъизмерим с целите по чл. 22 ЗАНН, тъй като засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото. Липсата на съображения за конкретни и доказани факти, обосноваващи определяне на такъв срок на налагане на мярката опорочава издадената заповед и обуславя необходимостта от нейната отмяна. 3. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на заповедта е нарушен и чл. 35 АПК. В тази насока са изложени аргументи, че от събраните по делото доказателства се установява, че по своята същност запечатаният обект е заводска столова, а не "кафе сладкарница", както е посочено в заповедта. Посочено е още, че изложените в заповедта мотиви за определяне на продължителността на мярката – местоположение на търговския обект, постоянен поток от потенциални клиенти и възможност за реализиране на големи приходи от продажби, както и стоките предмет на продажба и липса на реална конкуренция в границите на завода, не кореспондират с обективната действителност, изразяваща се в това, че става въпрос за обект, който се ползва изключително от работниците на дружеството. Направен е краен извод, че издадената заповед е в противоречие с целта на закона, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд гр. Пловдив е правилно и законосъобразно. Основното оплакване в касационната жалба на началника на Отдел "Оперативни дейности" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за неправилност на решението на административния съд, е за допуснато нарушение на материалния закон. Излагат са доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице нарушение на нормата на чл. 6 АПК, установяваща принципа за съразмерност, тъй като в конкретната хипотеза административният орган действа в условията на обвързана компетентност и за него не е налице възможност за преценка, респективно за избор между няколко възможни хипотези, по отношение на които да прецени съразмерността. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. При извършена контролна покупка във въпросния обект на дружество "КАМ 919" ЕООД на 27.10.2019 г. на стока на стойност 1, 30 лв. не е издаден фискален касов бон, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., което обстоятелство изрично и посочено в съставения протокол за извършената проверка /ПИП/ серия АА, № 0028423 от 28.10.2019 г. - л. 27 – 29 от първоинстанционното дело. Последвало е издаване на процесната заповед от страна на началник на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в дирекция "Оперативни дейности" при главни дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, която с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е отменил така издадената заповед като незаконосъобразна. При условията на сега действащата редакция на чл. 221, ал. 2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд и аргументите в тази насока не следва да бъдат преповтаряни. Изложения довод в касационната жалба, че органът при издаване на заповедта действа при условията на обвързана компетентност, поради което няма възможност за преценка, не намира опора в закона. Вярно е, че при наличие на някоя от хипотезите на чл. 186, ал. 1 ЗДДС административният орган е длъжен да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка, т. е. същият действа при условията на обвързана компетентност. Но в същото време е вярно и това, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС определя, че мярката се налага за срок до 30 дни, т. е. органът има възможност и е длъжен да съобрази принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. При изложените в заповедта факти и установени обстоятелства по делото, изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на този принцип, е верен и обоснован и се споделя от настоящата съдебна инстанция. При извършената служебна проверка настоящата съдебна инстанция констатира, че в протокола за извършена проверка се съдържа констатация, че по данни на фискалното устройство в обекта за деня към момента на проверката са постъпили 14, 40 лв., а фактическата наличност на парични средства е 67, 21 лв., т. е. налице е положителна разлика от 52, 81 лв. Предвид останалите налични доказателства по делото – че става въпрос за заводска столова, в която стоките/хранителни продукти/ на практика се продават на доставна стойност, това обстоятелство е сигурна индикация, че в обекта масово и системно не се издават касови бележки за извършваните в него продажби. Това обстоятелство не е изложено като основание за издаване на процесната заповед, като в противен случай определеният срок за запечатване от 10 дни би бил повече от съразмерен. С оглед на забраната за влошаване на положение на жалбоподателя, този факт няма как да бъде зачетен от настоящата съдебна инстанция. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК решението на Административен съд – гр. Пловдив следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Национална агенция по приходите – гр. София следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото в размер на 600 лв., съгласно представения списък с разноски и доказателства за тяхното извършване – л. 15 – 18 от настоящето дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,