Решение № 3891 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9878/2013 г.

Решение № 3891 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9878/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Тихомир Янев Арнаудов от гр. Хасково, против Решение № 128/4.06.2013 г., постановено по а. д. № 17/2013 г. по описа на Административен съд Хасково (АСХв). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСХв е отхвърлил като неоснователна жалбата на Арнаудов против Заповед № РД 26-003/7.01.2013 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие", Хасково (ОДЗХв). С последната, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл, във връзка с Устройствения правилник на Областните дирекции "Земеделие" и длъжностното разписание (ДР) на ОДЗХв, в сила от 1.01.2013 г., утвърдено със Заповед № 255/11.12.2012 г. на директора на ОДЗХв, е прекратено служебното правоотношение на касатора, за заеманата от него длъжност "младши експерт" с V младши ранг в ОДЗХв, Главна дирекция "Аграрно развитие" (ГДАР), Общинска служба по земеделие, Хасково (ОбСЗХв), считано от датата на съобщаване на заповедта. Недоволен от решението, Арнаудов го обжалва. Развива доводи за неправилност, при наличие на всички посочени в чл. 209, т. 3 от АПК основания. Моли отмяната му и постановяване на друго решение, с което се отмени обжалваната от него заповед. Ответната страна - директорът на ОДЗХв, чрез писмен отговор на касационната жалба, изготвен от процесуалния му представител, счита същата за неоснователна. Моли оставяне в сила на решението на АСХв. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе установеното от фактическа страна от състава на АСХв. Доводът за нищожност на обжалваната заповед се извлича от анализ на представените от Министерство на земеделието и храните заповеди на министъра на земеделието и храните (министъра/ът) № РД 09-1342/26.11.2012 г. (л. 214) за заместването му, № КМ-296/22.11.2012 г. (л. 215) на заместващия министър-председателя за командироването на министър Найденов и заповед № КМ-304/28.11.2012 г. (л. 216) на министър-председателя за изменение на предходната заповед и отражението на отсъствието на министъра от България по време на утвърждаване на ДР. Въпросът дали на 28.11.2012 г. министър Найденов е бил на работа или в командировка в Брюксел е ирелевантен за правилното решаване на спора. Утвърждаването на ДР в сила от 1.01.2013 г. безспорно е извършено от зам.-министър Ц. Димитров, без да е уточнена датата, на която това е станало. Предложение изх. № 3163/30.10.2012 г. (л. 37), въз основа на което е изготвено и в последствие - утвърдено ДР, е постъпило в министерството преди утвърждаването на ДР. Дало последното е станало на 27 или на 28.11.2012 г., когато министърът е бил заместван, е без значение. Неоснователен е и доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразило се в отказ на съда да събере исканите от касатора доказателства, установяващи постановяването на обжалваната от него заповед в несъответствие с целта на закона. В случая съкращаването на длъжността му е обективен факт. Предмет на доказване по делото е съществува ли той или не. АСХв е направил пълен и обективен анализ на доказателствата и е стигнал до извод за налично съкращаване. Последното от своя страна изключва постановяването на акта в противоречие с целта на закона. В подкрепа на тези изводи са и данните за направен подбор между служителите в ОбСЗХв, заемащи длъжността "младши експерт", който не е задължителен по ЗДСл. Основният спорен въпрос по делото е поставен от касатора с довода му за допуснато от АСХв нарушение на материалния закон. Според него, въпреки измененията в ДР в сила от 1.01.2013 г. и намаляването на щатните бройки за длъжността "младши експерт" в ОбСЗХв от 4 на 3, няма съкращаване на заеманата от него длъжност: общата щатна численост на ОДЗХв не е променена и е разкрита нова длъжност "старши експерт" в ОДЗХв, ГДАР, която е с идентични функции и задачи та заеманата от него и съкратена такава "младши експерт". ВАС не възприема така направения довод и счита същия за неоснователен. Безспорно е, че общата численост на администрацията на ОДЗХв, определена с ДР в сила от 1.08.2012 г. (л. 24) и с ДР в сила от 1.01.2013 г. (л. 31), не е променена и е общо от 66 щатни бройки. Безспорно е също, че щатната численост на ОбСЗХв, състояща се според първото от посочените ДР от 7 човека, 4 от които - "младши експерти", с второто ДР (в сила от 1.01.2013 г.) е намалена общо на 6 човека, от които 3-ма "младши експерти". В същото време, числеността на ОДЗХв, ГДАР, без териториалните звена и изнесените работни места, с второто ДР е увеличена от 13 на 14 щатни бройки. Увеличена е бройката длъжности за "старши експерт" от 7 на 8. При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно е намаляването на бройките "младши експерти" в ОбСЗХв. Законосъобразен е изводът, че намаляването на бройката служители, изпълняващи длъжността "младши експерт", няма връзка с разкриването на още една длъжност "старши експерт". Последното е възможно само ако има пълно припокриване и идентичност на функциите, задълженията и изискванията, утвърдени с длъжностната им характеристика. ВАС обаче не възприема изложените доводи в касационната жалба за съществуваща идентичност между функциите и задълженията за тази длъжност и новоразкритата такава за "старши експерт" в ОДЗХв, ГДАР. В тази насока са изложени убедителни доводи от страна на АСХв, които се споделят изцяло от настоящия състав. Въпреки, че и двете длъжности са експертни с аналитични и/или контролни функции по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, очевидна е тяхната разлика по отношение на основните задачи, изпълнявани от тях и очертани в чл. 7, ал. 3 и ал. 4 от същата. С оглед естеството на работа на ОДЗХв и ОбСЗХв, както и факта, че ОбСЗХв е териториално звено на ГДАР, нормално и естествено е голяма част от функциите и задачите на двете длъжности да са сходни и близки. Не може да не се отчете обаче фактът, че териториалното поле за изпълнението им е различно - първата само за община Хасково, а втората - за цялата област Хасково. Добавени са също така нови задължения, свързани с изпълнение на задачите по хидромелиорацията в областта. Без да е необходимо да се преповтарят доводите на АСХв, следва да се посочи, че различия има и те са съществени. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че касаторът отговаря на изискванията за заемане на новоразкритата длъжност. ЗДСл не предвижда право да съкратения служител да бъде назначен във всички случаи на свободна или новоразкрита длъжност, ако отговаря на изискванията за заемането й. Съществено при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е дали заеманата от него длъжност е съкратена или не, а не дали има друга свободна или дали се разкрива нова такава. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение на АСХв, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на пето отделение