Решение № 7232 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3833/2013 г.

Решение № 7232 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3833/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Областния управител на област - Добрич, срещу Решение № 26/4.02.2013 г. по адм. дело № 760/2011 г. на Административен съд - Добрич, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - "СК - Комплекс" ЕООД, гр. Плевен, чрез пълномощника му - адв. Александрова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът - кметът на община Каварна, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Величков, е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество я намира за основателна, по следните съображения: Обжалваното решение на АС - Добрич е второ по ред, след отмяна на първоначално постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, с Решение № 13764/26.10.2011 г. по адм. дело № 7574/2011 г. на Върховен административен съд, второ отделение. Предмет на оспорване пред съда е била Заповед № 1552/30.08.2007 г. на кмета на община - Каварна, издадена на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, с която е одобрен ПУП-план за регулация и застрояване, за изменение на действащия такъв на гр. Каварна, в частта за поземлени имоти: 307, 308 и 219, предвиждащ обединяване на ПИ 307 и ПИ 308 в един и нискоетажно свързано застрояване с ПИ 219, при посочени в заповедта параметри. Жалбата е подадена от държавата, чрез упълномощения от министъра на регионалното развитие и благоустройството, Областен управител на област- Добрич, с искане за обявяване нищожността на оспорената заповед, поради съществено опорочаване на процедурата за изменение на ПРЗ за трите имота и липсата на съгласие от държавата, като собственик на ПИ 219 за това изменение. Съдът, при повторното разглеждане на делото, съобразно указанията на ВАС в отменителното решение, е приел, че жалбата на Областния управител е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес към момента на подаването й - 12.08.2010 г., предвид извършената продажба от държавата на частта от имот 219, предмет на оспорения ПУП, в размер на 75 890 кв. м, на трето лице - "БГ Енерджи" АД и с определение № 373/30.11.2011 г. е прекратил производството по делото. Това определение е отменено с определение № 9654/3.07.2012 г. по адм. дело № 312/2012 г. на ВАС, II о. и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Въз основа на събраните и приети по надлежния ред доказателства, съдът е постановил обжалваното решение, с което е отхвърлил жалбата на държавата за обявяване нищожност на заповедта, като неоснователна. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, поради което не е нищожна. По отношение на поддържаните от оспорващия нарушения на материалния закон, водещи до нищожност на акта, съдът е приел, че такива няма, предвид на това, че за ПИ 219, процесният ПУП се явява първоначален и за одобряването му не е необходимо съгласието на собственика, т. е на държавата. Съдът е приел още, че по отношение на този имот няма действащ план за регулация, поради което за включването му в обхвата на одобрения ПУП не е приложима разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, визираща съгласието на собственика при промяна границите на УПИ. Съдът е отчел, че допълнителното предписание за изработване на този ПУП е издадено от некомпетентен орган, но това нарушение, според него, не води до нищожност на заповедта. Решението е неправилно. Съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност и не е установил правнорелевантните факти, относими към нищожността на оспорения от касатора акт. За да бъде извършена преценката за нищожност, трябва да се има предвид вида и характера на акта, съобразно данните по делото и относимите за издаването му материалноправни и процесуални разпоредби от действащото законодателство, което не е направено. От данните по делото е установено, че предмет на жалбата за нищожност е Заповед № 1552/30.08.2007 г. на кмета на община - Каварна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ, засягащ поземлени имоти 307, 308 и част от 219 по плана за земеразделяне на гр. Каварна, с отреждане за нискоетажно жилищно строителство, при условията на свързано застрояване. Заповедта е издадена на основание чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Административното производство по издаване на заповедта е образувано по молба на собственика на имоти 307 и 308 - "БГ - Енерджи" АД, гр. София, до кмета на общината, с вх. № 3797/07.08.2007 г. /стр. 60/. С нея е поискано разрешение за изработване на проект за ПУП-ПРЗ, за застрояване на трите имота и обединяването им в един УПИ. С предписание № 193/9.08.2007 г. на кмета на общината, с допълнение към него, подписано от зам.-кмета, на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, искането е уважено. Разрешено е изработване на проект за изменение на ПУП-ПЗ, като част от имот 219, собственост на държавата, се придаде към УПИ 307 и 308, с цел "по-целесъобразно застрояване в УПИ - 307,308 и частта от ПИ № 000219, при условията на нискоетажно свързано застрояване, като отношенията между собственика на УПИ-то, към който се придава част от имот 219, ще се уреди, по реда на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, след одобряване на заповедта по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ". С тези мотиви, взети от Становището на гл. архитект /на стр. 51/, кмета на община - Каварна е допуснал изработването на проекта за ПУП-ПЗ. Видно от обяснителната записка към изработения вече проект за ПУП /стр. 54/, той обхваща: обединяване на трите имота, със запазване на предназначението им по ОУП на гр. Каварна и свързано нискоетажно застрояване за жилищно строителство в общата им граница. От приложената към записката графична част на ПУП /стр. 57/, която е част и от издадената заповед, е видно, че плана не съдържа регулационна съставка, обединяваща имоти 307, 308 и част от 219 в едно УПИ, а само УПИ I - 307, 308, както и застрояване на този УПИ I, с нанесени линии на застрояване по регулационните му граници, без застроителни петна. За имот 219 няма отредено УПИ, а само са нанесени линии на застрояване по имотните му граници, като тази линия от изток е по несъществуваща имотна граница. Както в заповедта, така и в графичната й част липсва отразяване на частта от имот 218, попадаща в обхвата на този ПУП. Тази част се установява от последващите действия на разпореждане на държавата по продажбата й /след издаване на заповедта/ на "БГ - Енержи" АД, с договор № 379/7.01.2008 г. /стр. 60/ и е в размер на 75 890 кв. м. Целият имот 219 е с площ от 192.387 дка, граничи от север с двата имота и други, а от юг - с морето, представлява земеделска земя, с начин на ползване - скала. Установено е още, че за двата имота 307 и 308 е налице действащ ПУП - план за застрояване, одобрен със Заповед № 1088/28.07.2005 г. на кмета на община - Каварна. По този план имотите са отредени за жилищни нужди и е извършена промяна на предназначението им по ЗОЗЗ. За държавния имот 219, процесния ПУП-ПРЗ е първи. За гр. Каварна и землището му има одобрен ОУП, по който предназначението на територията в обхвата на процесните имоти е земеделска. При тези данни съдът е следвало да отговори какъв е вида на оспорения ПУП, закона допуска ли одобряването му и независимо от посоченото правно основание за издаването му, възможно ли е съществуването му в правния мир и постигната ли е законовата цел, която се преследва с издаването на всеки административен акт. В случая това не е направено, поради което и обжалваното решение е неправилно-постановено е в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационният съд счита, че поради наличието на съществено несъответствие между текстовата и графична част на одобрения ПУП, не може да бъде определен еднозначно вида му. Текстовата част, видно от обяснителната записка, съдържа регулационна част, която насочва към ПУП по чл. 17 ЗУТ - за урегулиране на неурегулирани до момента поземлени имоти, чрез обединяване на трите съседни имота в едно съсобствено УПИ. В графичната част обаче такова обединяване е налице само за имоти 307 и 308 в УПИ I, без имот 219. Същевременно от допълнителното предписание за изработване на този ПУП и последващите разпоредителни действия на държавата по отношение на част от имот 219, на основание процесната заповед, се потвърждава, че частта от имот 219, която участва в разработката, е придаваема към това УПИ, което е било възможно само при наличие на действащ регулационен план, какъвто в случая няма. Следователно одобреното със заповедта изменение на ПУП - ПРЗ относно трите поземлени имота, в частта на предвидената регулация е недопустимо и невъзможно на посоченото в нея правно основание - чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, както и на каквото и да е друго законово основание, защото за трите имота няма действащ регулационен план, който да бъде изменен. Предвиденото с текстовата част придаване на частта от 75890 кв. м от имот 219 /без да е посочена изрично тази площ/ към имоти 307 и 308 е било възможно в две хипотези: 1) налично УПИ за тези два имота, респ. УПИ за имот 219, част от което може да се придаде към първото, при условията на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, каквато в случая не е налице; и 2) хипотезата на чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУТ - обединяване на съседни неурегулирани поземлени имоти за създаване на съсобствени УПИ-ти; За да е приложима втората хипотеза е необходимо спазването и на условията, посочени в ал. 3 и ал. 4 от същата разпоредба, а именно наличие на предварителен договор за прехвърляне на собственост между собствениците на поземлените имоти и областния управител - за държавния имот, с нотариално заверени подписи, по пазарни цени. Такъв предварителен договор, предхождащ издаването на заповедта, не е сключван. От друга страна, съобразно данните по делото, към датата на одобряване на този ПУП, имот 219, граничещ с морето, представлява публична държавна собственост, за която чл. 7, ал. 1 от ЗДС установява забрана за разпореждане. Поради това допуснатото със заповедта изменение на плана за регулация на гр. Каварна, в частта, обединяваща трите имота, с цел застрояване, е незаконосъобразно, до степен на нищожност, тъй като не съответства на нито една от законово предвидените възможности за такова изменение. Одобреният ПУП-ПРЗ е нищожен като цяло и поради противоречието му с предвижданията на ОУП за съответната територия. Както в чл. 59, ал. 1 от ЗУТ /касаещ застрояване на поземлени имоти извън регулация/, така и в чл. 134, ал. 3 от ЗУТ /касаещ изменение на ПУП за имоти в регулация/ важи изискването ПУП да съответства на предвижданията на ОУП за територията, които предвиждания са задължителни - чл. 104, ал. 1 ЗУТ. Когато няма такова съответствие първо се изменя ОУП, а след това и ПУП, или едновременно. Искане за изменение на ОУП и ПУП едновременно е постъпило в община - Каварна от предходния собственик на имоти 307 и 308 - "Ан и Ди" ООДС, гр. Варна /стр. 69/, през 2005 г., но от данните по делото е видно, че такова изменение не е предприето. Поради изложеното и допуснатите особено тежки нарушения на закона, при одобряване на оспорения ПУП, засягащ трите имота и особено държавния имот 219, заповедта за одобряването му се явява нищожна. Като не е установил тази нищожност и е отхвърлил жалбата на Областния управител, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата бъде уважена, с обявяване нищожността на оспорената заповед, на основание чл. 227, ал. 1, вр. с чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,