Решение № 9996 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 768/2018 г.

Решение № 9996 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 768/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областния управител на област Добрич, против Решение № 504 от 13.12.2017 г., постановено по адм. д. № 522 по описа на Административен съд - Добрич за 2017 г. С него е обявена нищожността на писмо с изх. № ОМП-04-38 от 15.08.2017 г. на областния управител на област Добрич. Наред с това, настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на кмета на Община Добрич сума в размер на 400, 00 лв. разноски по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост. Излагат се подробни съображения в подкрепа на тези твърдения. Твърди се, че писмото на областния управител не е индивидуален административен акт и то е издадено от административния орган в изпълнение на задълженията му по чл. 64, ал. 1, т. 1 и чл. 65 от Закона за защита при бедствия. Писмото е с цел осъществяване на превантивни мерки, недопускане или намаляване на последиците от бедствия. Затова се извършва превантивен контрол и оглед на всички язовири с цел превенция и контрол и затова е изпратено писмото. То не съдържа белезите на индивидуален административен акт съгласно определението дадено от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК. Иска се отмяната на съдебното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява и не взема становище. Ответникът – кметът на Община Добрич оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. По същество моли обжалваното решение да остане в сила. В съдебно заседание пред настоящия съд също не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения относими към допустимостта на съдебното решение. Установено е от първоинстанционния съд, че на 05.04.2017 г. петчленна комисия, назначена със заповед на областния управител на област Добрич, извършва проверка на техническо и експлоатационно състояние на язовир Бенковски, находящ се в землището на с. Бенковски, актуван с АОС № 867 от 27.02.2002 г. на община Добричка. Установено е впоследствие от РОНСК - Добрич, че при извършената проверка на място е констатирано наличието на два язовира "Бенковски 1" и "Бенковски 2", по отношение на които липсва проектна и строителна документация, като е посочено, че язовирите се намират в общински имот и са собственост на община Добричка. Установено е, че АОС има издаден само за язовир "Бенковски 1". Препоръчано е да се изготви оценка и анализ на техническото състояние на язовирните стени и съораженията към тях и за двата язовира. В изпълнение на тези препоръки дадени от РОНСК - Добрич при РДНСК - СИР, областния управител е изпратил и процесното писмо с изх. № ОМП -04-38/15.08.2017 г. до кмета на община Добрич, в което посочва че във връзка с предписанията и констатираното от РОНСК следва да се предприемат действия по издаване на АОС на язовир "Бенковски 2" и експертен технически съвет да изготви точна оценка и анализ на техническото състояние на язовирните стени и съораженията към тях, за което да се докладва писмено. Именно това писмо е предмет на съдебното производство по делото. За да уважи жалбата, по подробно изложени мотиви, съдът приел, че писмото по своя характер е индивидуален административен акт, но е издадено при липса на компететност. В мотивите на решението е направен подробен анализ на разпоредбите на АПК, Задм., ЗМСМА и ЗОС, както и специалния закон ЗЗБ, уреждащи взаимоотношенията между областен управител и кмет на община. Посочено е, че в нормите регламентиращи тези взаимоотношения не е предвидена възможността областния управител да разпорежда на кмета на съответната община да съставя АОС. Приел е, че правомощието на областния управител да осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация по чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗАдм. включително при организиране и ръководене защитата при бедствия в областта по реда на чл. 64 и чл. 64а от ЗЗБ, не означава, че той може да се намесва в правнорегламентираната техническа дейност на общината по актуване на общинските имоти с оглед на което е прието, че писмото е нищожно. Решението е валидно, но е недопустимо. Не се споделят мотивите изложени в съдебния си акт и направения там извод за допустимост на жалбата, с която бил сезиран. Неправилна се явява направената от състава на АС - Добрич преценка досежно допустимостта на предявената пред него жалба срещу Писмо с изх. № ОМП-04-38 от 15.08.2017 г. на областния управител, което е станало причина за постановяване на недопустим съдебен акт. Като съобрази съдържанието на оспореното писмо, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че то не представлява по характера си индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност от съда. Писмото не съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на общината. То не води до неблагоприятни правни последици, нито поражда права или задължения. В писмото изрично се посочва, че то се изпраща във връзка с направени предписания по извършена проверка, като към него се прилагат копие от писмото на РОНСК и констативния протокол. В писмото се сочи още, че във връзка с изпратеното писмо -отговор от общината за състоянието на дигата на язовира, областния управител е поискал проверката от Регионалния отдел на национален строителен контрол"- Добрич и във връзка с техните предписания дава и съответните указания за предприемане на превантивни действия. Като изхожда от неговото съдържание настоящият състав приема, че то има уведомителен, указателен и разяснителен характер, предвид което жалбата срещу него е била недопустима. Като не е съобразил това, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което макар да е валидно, следва да бъде обезсилено, а производството по оспорването на това писмо следва да бъде прекратено. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което при касационната проверка Върховният административен съд следи служебно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение