Решение № 13261 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4719/2009 г.

Решение № 13261 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4719/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община, срещу решението на Софийския градски съд от 12. 01.2009 г. по адм. д. № 877/2007 г., с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., във връзка с § 2 от ПЗР на ЗОСОИ, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по делото чрез процесуалният си представител в съдебно заседание и в писменото си възражение от 19.03.2009 г. по повод касационната жалба изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея съображения. Считат, че искането им е с правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., след изменението и допълнението му с § 3 от ПЗР на ЗОСОИ, обн. в ДВ бр. 107/1997 г., с който е разширен обхвата на приложното поле на чл. 1 от реституционния закон. По тази причина твърдят, че се касае до ново искане, на ново правно основание за реституция на одържавеният с молбата им от 2.02.1998 г. По същество считат, че решението на СГС е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че се касае до искане за отмяна, основаващо се на новосъздадено правно основание с изменението и допълнението на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. с § 3 от ПЗР на ЗОСОИ . Счита, че първоинстанционния съд с решението си предмет на жалбата обосновано е приел, че макар законодателят при извършената с § 3 от ПЗР на ЗОСОИ законодателна промяна в чл. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. да е пропуснал изрично Законът за одобрение на общия градоустройствен план на Столична голяма община в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от реституционния закон, действителната воля на законодателя е била за разширяване на неговото приложно поле, в това число и с приложението на спорния закон. И тъй като искането за отмяна на отчуждаването е направено в рамките на възстановения срок по § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗОСОИ и са налице останалите предвидени с чл. 1, ал. 2 от реституционния закон предпоставки, решението е в съответствие със закона, което налага оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законовоустановения 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения: Цолине Бедрос Диранова, Едуард Зарех Диранов и Сета Зарех Ангеличина, всички от София, в качеството си на наследници на Зарех Диранов Арекелан, б. ж. на София са направили искане до Кмета на Столична община, вх. № 1194Р-23- 114/21.07.1993 г., за отмяна отчуждаването на имот № 575, м. "Детски град"- Панчарево, с площ от около 3640 кв. м., който имот с построената върху него масивна едноетажна сграда на площ от 30 кв. м. ведно с имоти от 559 до 608 по кадастралния план на София, землището на селата Панчарево и Горубляне, с обща площ от около 4 000 дка с Протокол № 18/26.03.1949 г., статия 24 на Временната управа на Столичен народен съвет на основание чл. 3ж от Закона за одобрение на общия градоустройствен план на Столична голяма община (Голяма София), във връзка с чл. 99 от Закона за приложение на същия закон са отчуждени за изграждане на Детско градче. Със Заповед № РД- 43- 746/28.07.1994 г. Кмета на Столична община е отменил отчуждаването на част от имот № 575- 1300 кв. м., по скица на в. л. инж. П. Маврудиев, приложена към заповедта, като е отказъл отмяната на отчуждаването на 2340 кв. м., попадащи в плавателен канал. Заповедта на кмета на общината в частта й, с която е отказано отмяната на отчуждаването е била обжалвана пред Софийския градски съд. С решение от 20.08.1996 г. по адм. д. № 83/1995 г. съдът е отхвърлил жалбата на Цолина Бедрос Диранова, Едуард Зарех Диранов и Сета Зарех Ангеличина, като съображенията му за това са били, че закона по който е отчужден имота, не попада в обхвата на нормативните актове изчерпателно изброени в чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. Решението на СГС е било обжалвано пред Върховния административен съд. С Решение № 3722/ 23.07.1998 г. по адм. д. № 124/97 г. ВАС е оставил в сила решението на СГС като изцяло е споделил изводите на първоинстанционния съд, че Закона за приложение на община градоустройствен план на Столична голяма община (Голяма София), отменен с чл. 79 от ЗПИНМ , с които се разширява приложното поле на реституционния закон и се възстановява преклузивния 6 месечен срок за подаване на исканията за отмяна Цолина Бедрос Диранова, Едуард Зарех Диранов и Сета Зарех Ангеличина са депозирали до Кмета на Столична община молба вх. № 1194р-23-03/ 02.02.1998 г., с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС са поискали отмяната на неотчуждената част от имот № 575, м. "Детски град" - Панчарево, попадаща в Плавателен канал. С отказ № РД- 54-85/11.05.2001 г. Кмета на СтО е отказъл отмяната на отчуждаването на горната част от имота. Съображенията му са били, че имота на наследодателя на молителите е бил отчужден по чл. 3ж от Закона за одобрение на общия градоустройствен план на Столична голяма община (Голяма София), във връзка с чл. 99 от Закона за приложението му, които не попадат в обхвата на измененията на ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др., извършени с § 3 от ПЗР на ЗОСОИ ДВ, бр. 107/1997 г. Отказът е бил обжалван пред СГС. С решение от 7.08.2006 г. по адм. д. № 2778/2001 г. съдът е прогласил нищожността на отказа на Кмета на Столична община като е приел, че през 1992 г. жалбоподателите са упражнили правото си на отмяна на отчуждаване на същия имот по същия реституционен закон. Спорът е бил разрешен по съдебен ред с влязло в сила решение и в съответствие с чл. 224, ал. 1 от ГПК същият не може да бъде пререшаван. Приел е, че с отказа кметът на общината е пререшил разрешеният със сила на пресъдено нещо спор относно волеизявлението му за отказ за отмяна на отчуждения имот с площ от 2 340 кв. м, представляващ част от имот № 575, поради което е прогласил нищожността на извършения отказ. С Решение № 1996/26.02.2007 г. по адм. д. № 11840/2006 г. Върховния административен съд е отменил решението на СГС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Приел е, че разпоредбите на чл. 220, ал. 1, във връзка с чл. 224, ал. 1 от ГПК в случая не намират приложение тъй като не е налице сила на пресъдено нещо. Според него, с решението си по делото съдът не се е съобразил с обстоятелството, че искането с молбата от 27.01.1998 г. е на ново правно основание - по Указа за изменение и допълнение на общия градоустройствен план на Столична община по § 3 от ПЗР на ЗОСОИ, което е различно от това, по което СГС се е произнесъл с влязло в сила решение по адм. д. № 83/1995 г., по отношение на което има сила на пресъдено нещо. След връщането на делото с решението предмет на настоящата касационна жалба СГС е приел, че основен предмет на спора е не дали имота е отчужден а дали Законът за одобрение на общия гродоустройствен план на Столична голяма община (Голяма София) попада в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ, след изменението му с § 3 от ПЗР на ЗОСОИ, ДВ бр. 107/1997 г. Счел е, че след като с изменението на реституционния закон с § 3 от ПЗР на ЗОСОИ от 1997 г. е добавен и Указът за изменение и допълнение на Закона за приложение на общия градоустройствен план та Столична голяма община (Голяма София) . Според него, разпоредбите на Указа за изменение и допълнение на закона имат своето систематическо място в закона и стават неразделна част от него. При това положение, с измененията от 1997 г., макар законодателя да е пропуснал да включи Закона за одобрение на общия гродоустройствен план на Столична голяма община (Голяма София), неговата действителна воля е била този закон да бъде включен в приложното поле на реституционния закон. От там е извел извода, че тъй като са налице останалите изисквания по чл. 1, ал. 2 от ЗВСВВОНИ по ЗТСУ и др. спрямо невъзстановената част от отчуждения имот са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването. Отменил е като незаконосъобразен отказа на Кмета на Столична община под № РД- 54- 85/ 10. 05. 2001 г. и вместо него е постановил решение, с което на основание чл. 1, ал. 2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е отменил отчуждаването на 2 340 кв. м. от имот пл. № 575 по плана на гр. София, м. "Детски град", заключена в контура на букви А-Б-В-Г-Д-А по скицата на вещото лице арх. Чапанов от 29.11.2002 г., представляваща неразделна част от решението. Решението е неправилно. Съдът е стигнал до неправилни изводи по възприетия от него за основен момент в правния спор- този, за това дали нормативния акт по който е било извършено отчуждаването на имота - Закона за одобрение на общия гродоустройствен план на Столична голяма община (Голяма София) попада в кръгът на законите включени в чл. 1, ал. 1 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др., след изменението му с § 3 от ПЗР на ЗОСОИ, ДВ бр. 107/1997 г. ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС има за цел възстановяването на собствеността върху недвижими имоти, отчуждени имоти след промените през 1944 г. и до до 21. 04.1 990 г. В първоначалната редакция на закона от 1992 г., и до изменението на същия със ЗОСОИ, обн. в ДВ, бр. 107/18. 11. 1998 г., предмет на реституцията по чл. 1, ал. 1 са имотите отчуждени по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места и Закона за благоустройството на населените места. С § 3 от ПЗР на ЗОСОИ от 18.11.1997 г. е разширен обхвата на реституцията като към така изброените три закона са добавени Указа за изменение и допълнение на Закона за приложение на общия гродоустройствен план на Столичната голяма община (Голяма София), обн. в ДВ, бр. 114/1948 г.; Указа за изменение и допълнение на Закона за приложение на общия градоустройствен план на Столичната голяма община (Голяма София), обнародван в ДВ, бр. 134/1948 г.;