Решение № 157 от 2.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 475/2009 г.
ВКСII търговско отделение02.10.2009 г.докладчик Тодор Домузчиев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. за с. к. гр. С., бул. "Г" № 5* за отмяна на влязлите в сила решение № 229/02.04.2007 г. по т. дело № 719/2008 г. на Върховен касационен съд I т. о. и решение № 157/14.07.2006 г. по гр. д. № 549/2005 г. на Великотърновския апелативен съд.
Мотиви
Решение № 157 от 2.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 475/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Тодор Домузчиев Производството е по чл. 303, ал. I, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на А. за с. к. гр. С., бул. "Г" № 5* за отмяна на влязлите в сила решение № 229/02.04.2007 г. по т. дело № 719/2008 г. на Върховен касационен съд I т. о. и решение № 157/14.07.2006 г. по гр. д. № 549/2005 г. на Великотърновския апелативен съд. В молбата за отмяна се излагат твърдения, че след влизане на решенията в сила А. за с. к. се е снабдила с нови доказателства, които са от съществено значение за делото, те не са могли да й бъдат известни в хода на процеса и поради това не е могла да се снабди с тях. Като доказателства от съществено значение за делото молителят представя копие от писмо вх. № на АСК № 92-00-151/03.11.2008 г., копие от протокол за съхранение в нотариалната кантора на честен документ акт № 55, том I, рег. 5306/13.11.2001 г., копие от протокол за връщане на предаден за съхранение в нотариалната кантора на частен документ акт № 20, том I, рег. 1097/16.02.2005 г., копие от писмо от Централен депозитар А. вх. на АСК № 33-02-24/08.12.2008 г. и вх. на АСК № 33-02-24/03.02.2009 г., и копие от решение № 331/29.04.2004 г. на Министерския съвет. Предвид горното, А. за с. к. гр. С. моли да се отменят влязлите в сила решения. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от юрисконсулт Г. Д. и по съображения развити в писмена защита. Ответникът "Р" А. гр. С., чрез пълномощника си адвокат Г, заявява становище за неоснователност на молбата за отмяна и моли същата да се остави без уважение. Представено е и писмено становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отделение намира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 1 от ГПК, от надлежна страна в процеса, и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. По същество молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В процесния случай исковете на молителя, предявени против "Р" А. за сумата 612 652,77 лв., претендирана като незаплатена покупна цена по разсрочени годишни вноски за 2001 и 2002 години по приватизационен договор от 12.10.1998 г., и за заплащане на 121 690,00 лв. мораторни лихви за забавено плащане на сумата 612 652,77 лв., са приети за неоснователни. Съображенията на съда са били, че сумата е платена с непарични платежни средства - компенсаторни записи, при условията на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ и съгласно чл. 9.2.3 от приватизационния договор, като за тези плащания молителят е бил уведомен от ответника. От представените от молителя документи е видно, че компенсаторните записи с които е било извършено плащане на част от продажната цена по приватизационния договор към дата 31.12.2001 г. и които са били дадени от "Р" А. на съхранение при нотариус, са му били върнати и съответно продадени на пода на Българската фондова борса, като това е станало по време докато е траел процеса. ВКС II т. о. приема, че представените от молителя документи не могат да служат като основание за отмяна на влезлите в сила решения, тъй като те не сочат на извод за наличие на нови обстоятелства по смисъла на закона, и това е така, тъй като те са съществували по време на процеса и молителят при полагане на нормално дължимата грижа за водене на делото е могъл да се снабди с тях. Ето защо настоящият състав приема, че непопълването на делото със сега сочените от молителя доказателства се дължи не на обективна невъзможност, а на процесуално бездействие, а отмяната по чл. 303, ал. I т. 1 от ГПК не е средство с което страната може да поправи собствените си грешки допуснати при попълване на делото с доказателства. Предвид изложеното молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение