Решение № 8461 от 28.8.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по подадени две касационни жалби от Д. Джоргов против решение 697 от 01.07.2022 г., постановено по адм. дело 494/2021 г. по описа на Административния съд София област и против решение 798 от 27.07.2022г. , постановено по адм. дело 494/2021г. по описа на Административния съд София област. С касационна жалба, Д. Джоргов обжалва решение 697 от 01.07.2022 г., постановено по адм. дело 494/2021 г. по описа на Административния съд София област, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед ЧР-СП-411/21.04.2021г. на Председателя на УС на Агенция Пътна инфраструктура", издадена на основание чл. 106, ал.1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - Председателят на УС на Агенция Пътна инфраструктура", с писмен отговор по делото, депозиран чрез процесуалния й представител юрк. Семерджиев, заявява становище за неоснователност на касационната жалба на АС София област. Иска от съда да я остави без уважение. Втората касационна жалба е подадена от Д. Джоргов, чрез адвокат Е. Кънева, против решение 798 от 27.07.2022г. , постановено по адм. дело 494/2021г. по описа на Административния съд София област, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 250 от ГПК за допълване на решение 697 от 01.07.2022г. по предявения в условията на евентуалност иск на основание чл. 106, ал.2 от ЗДСл. По втората касационна жалба е постъпил писмен отговор от Председателя на УС на Агенция Пътна инфраструктура чрез процесуален представител юрк. Семерджиев. Същият заявява становище за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадената от Д. Джоргов касационна жалба против решение 697 от 01.07.2022 г., постановено по адм. дело 494/2021 г. по описа на Административния съд София област. Върховният административен съд , състав на Пето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: И двете касационни жалби са подадени от надлежни страни в законоустановения срок и са допустими. Разгледани по същество- и двете са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Д. Джоргов, против заповед ЧР-СП-411/21.04.2021г. на Председателя на УС на Агенция Пътна инфраструктура", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение, поради съкращаване на длъжността, като е разпредено да му бъдат изплатени дължимите обезщетения на основание чл. 106, ал. 4 от Закона за държавния служител, обезщетение в размер на основната заплата за неспазен срок на предизвестие - един месец; на основание чл. 61 от ЗДСл, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както следва за 2020 г. - 13 дни, за 2021 г. - 10 дни или общо 23 дни. Както и на основание чл. 27, ал. 3 и чл. 28 от Наредбата за служебното положение на държавните служители е разпоредено, на лицето да се удържи от получената сума за представително работно облекло, установена пропорционално на неотработените месеци през календарната 2021 г. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на изискването за форма на акта. След анализ на доказателствата съдът е установил, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Д. Джоргов. Отделът, ръководен от него е премахнат, а длъжността началник отдел, отдел Мониторинг в дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция Пътна инфраструктура" престава да съществува като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на агенцията. Посочил е, че в компетентността на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й. Срещу тези изводи на съда е насочена първата касационна жалба на Д. Джоргов. Настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна, а решението за правилно. Изводите на първоинстанционния съд по същество за законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, са направени въз основа на анализа на доказателствата събрани в обем, достатъчен за правилното решаване на спора. Обсъдени са и възраженията на страните и въз основа на това съдът е направил своите правни изводи,които се споделят изцяло от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалният закон, като изводът му за липса на отменителни основания по отношение на обжалваната заповед е правилен. Не се констатират съществени нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. В съответствие с доказателствата по делото и приложимите материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд е формирал верен и обоснован извод за законосъобразност на заповед ЧР-СП-411/21.04.2021г. на Председателя на УС на Агенция Пътна инфраструктура", издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В случая е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, като правопораждащ правото на уволнение юридически факт. По дефиниция длъжността се свързва с изпълнение на конкретен вид дейност, която може да се извършва от едно или повече лица, чийто брой (щат) в рамките на нормативно предвидената обща численост на служителите се определя от органа по назначаване. В контекста на релевантната правна уредба, за да е налице "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е необходимо кумулативно да са налице двете предпоставки от фактическия състав на правната норма: 1. длъжността да е отпаднала (вече не фигурира) като нормативно определена позиция в щатното разписание на съответната администрация; 2. Да е налице премахване на функциите, задачите и задълженията, установени с длъжностната характеристика , или респ. - тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и критериите за тяхното осъществяване да налагат извод за наличие на качествено нова длъжност. По преценка на органа по назначаването може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност или да се намали обемът на дейността, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двата случая е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. След анализ на събраните под делото доказателства се установява, че с Доклад вх. 93-01-3021 от 21.04.2021г. до УС на АПИ на директора на Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол била предложена реорганизация за нуждите на администрацията, като отдели Мониторинг и Анализ на риска, нередности и предварителен контрол да се обединят в един отдел Контролни дейности. Предложено било на длъжността началник на новият отдел да бъде преназначен началника на отдел АРНПК, а длъжността началник на отдел Мониторинг да се трансформира в Главен експерт. С извършените промени и съгласно новото длъжностно разписание, считано от 22.04.2021 г. отделът , на който Джоргов е бил началник, е закрит, самата длъжност заемана от жалбоподателя престава да съществува като нормативно определена позиция.Поради това настоящият състав приема, че съкращението е реално и предпоставките на чл. 106, ал. 1 т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение му са осъществени. Според заключението на приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, функциите и задачите, които е осъществявал Д. Джоргов на закритата длъжност началник отдел, в отдел Мониторинг в дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция Пътна инфраструктура" не преминават в трансформираната такава- главен инспектор. В този смисъл съдът намира, че в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия са извън обхвата на съдебния контрол. Въпрос на собствено усмотрение на органа е определянето на наименованието и съответната система от функции, задължения и изисквания на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена. Свободната преценка е важима и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задължения и изисквания) при реално съкращаване на длъжности, свързано с тяхната трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния УП. В този смисъл, целесъобразността на вътрешно-организационното управление и на кадровата политика на ръководителя на ведомството не е елемент от съдебната проверка. С оглед на това кои служители, заемащи подлежащи на съкращаване длъжности ще бъдат освободени от органа по назначаването не е въпрос на добросъвестно упражняване на правомощията му по управление на структурата, а въпрос на преценка по целесъобразност с оглед ефикасността на функциониране на администрацията. Законът не изисква специална мотивировка и не свързва уволнението с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите, която се провежда по целесъобразност на органа по назначаването. Преценката му кой държавен служител да освободи е израз на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол, защото за него не съществува законово регламентирано задължение за извършване на подбор. След като приложимият закон не овластява органа по назначаването да прави подбор, той не е длъжен и не би могъл да извърши такъв при промени в щатното (длъжностното) разписание. Възражението за незаконосъобразност на заповедта поради факта,че Решение на УС на АПИ, отразено в Протокол 27856/2021 г. от заседание, проведено на 21.04.2021 г., не е било интегрирано в деловодната система веднага,а е качено в по- късен момент е неоснователен. Ирелевантно за разглеждания спор е кога е осъществен компютърният модел на интеграция на соченото решение в деловодната система, доколкото това по никакъв начин не рефлектира върху действителността му и волята на органа. От значение за спора е датата на документа- 21.04.2021г., от която е в сила новото длъжностно разписание и връчването на заповедта на Джоргов, а не отразяването и в деловодната система. По отношение на жалбата на Д. Джоргов против решение 798 от 27.07.2022г. , постановено по адм. дело 494/2021г. по описа на Административния съд София област: С процесното решение съдът е обсъдил възраженията и твърденията на страните, както и всички относими доказателства. Установил е, че по искане на Джоргов с вх. 94-002158 от 26.05.2021год. на АПИ и въз основа на Заповед ЧР-СП-438 от 31.05.2021год. на Председателя на УС на АПИ, на същия е изплатено обезщетение на основание чл. 106,ал.2 от ЗДСл, обезщетение за времето, през което е останал без работа, за един месец. Установил е факта, че молба за втория месец не е подавана от Джоргов. Приел е, в процесния случай не е налице незаконосъобразен акт на административен орган, доколкото жалбата на Джоргов срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отхвърлена като неоснователна. Приел е, че е налице имуществен спор, който не се основава на незаконосъобразен акт на административен орган, което обстоятелство изключва приложимостта на чл. 124 от Закона за държавния служител, и обосновава приложимостта на чл. 125 от Закона за държавния служител, съгласно който имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. Така постановеното решение е правилно. В случая не е налице отмяна на Заповед ЧР-СП-411/21.04.2021г. на Председателя на УС на Агенция Пътна инфраструктура" за прекратяване на служебното правоотношение на Джоргов, и същата не се явява незаконосъобразна. Предявената претенция по чл. 106, ал. 2 Закона за държавния служител е за обезщетение за времето, през което държавният служител е останал без работа, но не за повече от два месеца, като служебното правоотношение е било прекратено законосъобразно.Съобразно т. 6 от Тълкувателно постановление 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. 2/ 2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 124 от Закона за държавния служител, която определя подсъдността на споровете, възникнали във връзка с прилагане на закона, повелява споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в зависимост от органа, издал съответния акт. Останалите имуществени спорове, съобразно правилото на чл. 125 от Закона за държавния служител, се предявяват по общия исков ред. Нормата на чл. 125 от Закона за държавния служител се явява обща спрямо тази на чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител, доколкото последната се основава на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган. Останалите имуществени спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. В процесния случай не е налице незаконосъобразен акт на административен орган. Налице е имуществен спор, който, след като не се основава на незаконосъобразен акт на административен орган, следва да бъде разгледан по реда на чл. 125 от Закона за държавния служител. В настоящия случай е предявен иск по чл. 106, ал. 2 Закона за държавния служител за обезщетение за времето, през което държавният служител е останал без работа, но не за повече от два месеца, като служебното правоотношение е било прекратено законосъобразно. Претендираното вземане не е обусловено от отменен административен акт или осъществена незаконосъобразна административна дейност, а е налице имуществена претенция по чл. 125 Закона за държавния служител спрямо органа по назначаване от твърдени субективни материални права с имуществен характер, поради което спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред. По тези съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна на оспорените решения, същите следва да бъдат оставени в сила. Разноски от ответника за настоящата инстанция не са поискани, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,