Решение № 13309 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2442/2012 г.

Решение № 13309 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2442/2012 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 238 от 30.12.2011 г. по адм. дело № 421/2011 г. на Административния съд - Добрич. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "ГЕОТЕРМ", в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски. В съдебно заседание процесуален представител не се явява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на "ГЕОТЕРМ" АД е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3186 от 10.04.2011 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 1481,42 лв., във връзка с подадено от жалбоподателя заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 08/050609/32349. При постановяване на решението си, съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, по силата на която Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Посочил е, че вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, включително по финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях национално съфинансиране. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземате, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая по силата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП компетентният орган е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, се изпълняват от Държавен фонд "Земеделие". Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализираната акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове, като според чл. 20а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, тя се представлява от изпълнителния директор. Нейното представителство, по силата на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ, може да бъде осъществено и от оправомощен заместник - изпълнителен директор на фонда със заповед на изпълнителния директор и след предварително решение на управителния съвет. С Протокол № 17 от заседанието на управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" от 07.04.2011 г. е взето решение актове от вида на процесния да се издават и подписват от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ", а със Заповед № 01-РД/1288 от 08.04.2011 г. на изпълнителния директор е делегирал правомощието си за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките по директните плащания на заместник - изпълнителния директор на фонда Свилен Костов. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на съдържателни мотиви, позволяващи определянето на предмета на доказване. Приел, че в акта не е посочена методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена. На следващо място е посочил, че процесният акт е издаден при неспазване на административно производствените правила на чл. 26, чл. 34, чл. 35 и 36 от АПК, както и че е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва установено недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция, съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Решението е правилно, като съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Съгласно чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактическите и правните основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите към акта позволяват на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и законните си интереси. От друга страна те определят границите на съдебния контрол за законосъобразност. В случая, видно от съдържанието на оспорения акт, административният орган се е задоволил да посочи единствено, че въз основа на извършени административни проверки на заявленията, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и в резултат на новополучена официална информация в ИСАК, е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия за бенефициера се явява недължимо платена, тъй като е платена за недопустими за подпомагане площи. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане не се съдържат. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" може да бъде фактическо основание. Не стават ясни нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, която се претендира за възстановяване, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". Правилно първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден при неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26 и чл. 34 от АПК, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, не му е дал възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки, да даде обяснения, да направи възражения и да представи доказателства, с което е нарушил и ограничил правото му на защита. Направил е и верен извод, че са налице и съществени процесуални нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК, които изискват да се установят всички факти и обстоятелствата от значение за случая и доказателствата да се събират служебно от административния орган. В ал. 2 на чл. 24 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., уреждащ т. нар. кръстосани проверки, изрично е въведено изискването при посочване на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, да последват други подходящи административни процедури, а когато е необходимо и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, РА не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Това е било абсолютно необходимо, с оглед на факта, че през 2009 г. са били извършени кръстосани проверки, които са установили, че заявените от жалбоподателя площи са били допустими за подпомагане и едва извършените допълнителни проверки през месец декември 2010 г. са ги обявили за недопустими. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е довело до непълнота на доказателствата и неизясняване на случая. Касационната инстанция споделя извода, направен от първоинстанционния съд, че погрешното прилагане на условията за подпомагане в рамките на Общата стопанска политика от страна на администрацията не е в резултат от недобросъвестно поведение на жалбоподателя, поради което той не може да търпи санкции за това. В този смисъл са и основните положения, залегнали в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, които обуславят приложението на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламента, поради което и издаденият в противоречие на тях акт е незаконосъобразен по същество. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Независимо от изходът на спора на ответника не се следва присъждане на съдебно-деловодни разноски за изготвяне на отговор по касационната жалба, тъй като в съдебно заседание процесуален представител не се е явил и не е приложен списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,