Решение № 3175 от 27.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Директор на Областна Дирекция /ОД/ на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие" гр. Велико Търново, подадена чрез процесуалния му представител юрк. М. Абилов, против Решение 72 от 08.04.2022 г., постановено по адм. дело 680/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба аргументи претендира неговата отмяна и отхвърляне на жалбата против АУПДВ, с присъждане на разноски възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Никополис АД Иструм 2010 ЕООД, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Велико Търново е бил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-041-2600/324 от 11.08.2021 г. на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" Велико Търново, с който на основание чл. 20а ал. 3 във вр. с чл. 12 ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, т.8 и т. 2.2.2 във вр. с т. 3.4.1 от Указания помощи de minimis, съгласно Регламент (ЕС) 1408/2013 на Регистрирани по Наредба 2 от 1999 г. земеделски стопани, отглеждащи крави и/или юници, и/или биволи, овце-майки и/или кози майки, утвърдени на 28.01.2021 г., чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а ал. 1 от ЗПЗП спрямо Никополис АД Иструм 2010 ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 506,20 лева, ведно с лихви начиная от датата получаването на недължимо платени средства, а именно 26.02.2021 г. С обжалваното Решение Административен съд Велико Търново е обявил нищожността на АУПДВ. За да постанови така посочения краен резултат първоинстанционният съд, след извършената служебна проверка в обхвата на чл. 168 ал. 2 от АПК, е приел, че 1. Законът за държавните помощи /ЗДП/ не предвижда възможност за делегиране на предоставените на администратора на конкретната държавна помощ правомощия по издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 37 от ЗПДП, и след като публичното вземане е възникнало във връзка с неправомерно получена държавна помощ, то неприложима е разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП, с аргумент и че държавните помощи са извън обхвата на ЗПЗП и 2. От доказателствата по делото не може да се направи извод и че Изпълнителният Директор е делегирал правомощията си по издаването на АУПДВ, свързани с държавна помощ де минимис, с аргумент че последната не представяла нито краткосрочна схема за подпомагане, нито кредитна схема. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са доводите на касатора за нарушаване на материалния закон при постановяването на обжалвания съдебен акт. В изпълнение на задължението по му чл. 168 ал. 2 от АПК принципно правилно преди да пристъпи към разрешаване въпроса за законосъобразността (в тесен смисъл) на оспорения АУПДВ, първостепенният съд е подложил на преценка валидността на волеизявлението, в аспекта на издаването му от компетентен орган. Дефинирал е два въпроса разполага ли Изпълнителният Директора на ДФ Земеделие с компетентността да издава актове, свързани с държавните помощи, съответно при положителен отговор може ли да делегира същите на трети лица. Правилно е прието, че се касае за административно производство по повод възстановяването на възприета като неправомерно получена минимална помощ по смисъла на § 1 т. 19 във вр. с т. 15 от ДР на ЗДП, предоставена по повод подадено от Никополис АД Иструм 2010 ЕООД, заявление за подпомагане за 2021 г. по Схема за държавна помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) 1408/2013 на регистрираните по Наредба 3 от 1999 г. земеделски стопани, отглеждащи крави и/или юници, и/или биволи, овце-майки и/или кози майки. Действително националната институционална рамка за предоставянето на държавните помощи, вкл. и на минималните държавни помощи, както и редът за възстановяването на неправомерна и несъвместима държавна помощ и на неправилно използвана държавна помощ и този за възстановяването на неправомерно получена минимална помощ се съдържа в Закона за държавните помощи /ЗДП/ - чл. 1 т. 1, т. 5 и т. 6. От друга страна не може да се приеме за обоснована тезата на първостепенния съд, и основателни са оплакванията в касационната жалба за противното, че държавните помощи (вкл. и минималните помощи) в областта на селскостопанската политика са изцяло извън обхвата на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Съгласно чл. 1 т. 1 от ЗПЗП в неговия предметен обхват попада държавното подпомагане на земеделските стопани, включително земеделските производители. В чл. 11 ал. 2 от ЗПЗП изрично е уредено, че ДФ Земеделие подпомага финансово регистрираните земеделски производители, вкл. и с цел производство и преработка на местна земеделска продукция с цел продажба на вътрешния и външните пазари (чл. 12 ал. 1 т. 2 от ЗПЗП), като за изпълнение на така поставените му задачи предоставя на регистрираните по чл. 7 стопани и на лицата по чл. 11, ал. 2, т. 3 субсидии, включително за покриване изцяло или отчасти на разходите им за лихви по банкови кредити (чл. 12 ал. 2 т. 1 б.а от ЗПЗП). В този ред изрично с чл. 12 ал. 7 от ЗПЗП е предвидено уреждането на отношенията между Фонда и земеделските производители и по повод предоставянето на държавни помощи да се урежда с административен договор или административен акт. Или неправилно първостепенният съд е приел, че правилата на Закона за подпомагане на земеделските производители са неприложими по повод на държавните помощи, вкл. и минималните помощи, в областта на земеделието. Безспорно неправомерно получената минимална помощ, каквато се твърди, представлява публично вземане, което се установява от администратора на помощ чрез издаване на акт за установяване на публичното вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс изрична е регламентация на чл. 37 ал. 1 от Закона за държавните помощи. В конкретиката на казуса въз основа на Регламента (ЕС) 1408/2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г., изменен с Регламент (ЕС) 2019/316 от 21 февруари 2019 г. за прилагане на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на ЕС към мощта de minimis в селскостопанския сектор, съобразно и правомощията на ДФЗемеделие предоставени по силата на ЗПЗП е прието Решение по т. 1 по Протокол 173 от 27.01.2021 г. на Управителния съвет на ДФЗемеделие, с което е предоставена минимална помощ de minimis съгласно Регламента (ЕС) 1408/2013 г. на членове на регистрираните по Наредба 3 от 1999 г. земеделски стопани, отглеждащи крави и/или юници, и/или биволи, овце-майки и/или кози майки. С решението е възложено на ДФЗемеделие да изготви указания за предоставяне на помощта, като е упълномощен министърът на земеделието, храните и горите да ги утвърди. Интересуващите ни Указания са изработени по посочения ред и утвърдени от Министъра на земеделието, храните и горите на 28.01.2021 г. Касае се до схема за помощ - помощ de minimis за компенсиране на разходите до посочените размери по отглеждане на допустимия брой животни - крави и/или юници, и/или биволи, и/или овце майки и/или кози-майки, заявени за подпомагане в Кампанията за директни плащания за 2020 г., от страна на земеделските стопани, занимаващи се с първично производство на селскостопанска продукция физически лица, еднолични търговци, юридически лица и кооперации, регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба 3 от 1999 г., при конкретно посочени условия, ред за кандидатстване и срокове на помощта. За администратор на помощта съгласно чл. 10 от ЗДП е определен ДФ Земеделие (т. 9.1 от Указанията). Или правилно първостепенният съд е приел, че в хипотезата на чл. 37 ал. 1 от ЗДП принципно компетентен да издава АУПДВ е Изпълнителния директор на ДФЗемеделие в качеството му на ръководител на администратора на помощта, но неправилно е приел, че същият не разполага с правото да делегира тези си правомощия. Понятието делегиране, както нееднократно е дефинирано в съдебната практика, представлява възможност, предвидена в закона, временно за определени случаи и/или период от време, административен орган да предостави част от правомощията си на обикновено подчинен нему друг административен орган (в този смисъл и мотивите на Тълкувателно 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. ТР-4/2002 г., ОС на съдиите). Тезата на първостепенния съд, че чл. 37 от ЗДП въвежда изключителна компетентност единствено за администратора на помощта да издава АУПДВ в случаи като процесния (т.е. изключва възможността за делегиране на тези правомощия), е в противоречие с нормата на чл. 20а ал. 6 във вр. с ал. 5 от ЗПЗП, която законодателна уредба, като специална спрямо ЗДП в областта на подпомагането на земеделските производители, следва да намери приложение. Вътрешнопротиворечиви са мотивите на състава на Административен съд Велико Търново по този въпрос очевидно компетентността на самия Изпълнителен директор на ДФЗемеделие да издава актовете по чл. 37 ал. 1 от ЗДП е обоснована със ЗПЗП (в крайна сметка не това е административният орган, определен за администратор на помощта), след което е отречена приложимостта изцяло на ЗПЗП, в частност на правилото на чл. 20а ал. 6 във вр. с ал. 5 от същия този нормативен акт. Или основателни са възраженията на касатора, че липсва законова пречка Изпълнителният Директор на ДФЗемеделие да делегира правомощията си за издаване на АУПВД в хипотезата на чл. 37 ал. 1 от ЗДП в случаи като процесния. По втория дефиниран проблем от състава на Административен съд Велико Търново, а именно с представената по делото Заповед 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд Земеделие делегирани ли са на Директорите на Областните Дирекция на ДФЗемеделие, в частност на касатора, правомощията по издаването на АУПДВ в областта на държавните помощи de minimis, съобразно конкретното съдържание на точка VII от същата. Обхвата на делегираните с посочената част от Заповедта правомощия касае вкл. и издаването на АУПДВ във връзка с прилагането на краткосрочни схеми за подпомагане за държавни помощи и кредитни схеми. Очевидно е, че случая не попада в приложното поле на кредитните схеми, и обосновано първостепенният съд е приел същото. Настоящата схема за държавна помощ помощ de minimis, така както бе очертан нейният предметен обхват по-горе в това изложение, обаче се субсумира изцяло в приложното поле на краткосрочните схеми за подпомагане за държавни помощи, както основателно се поддържа в касационната жалба и неправилно съставът на Административен съд Велико Търново е приел обратното. По делото не се спори, че минималната помощ по смисъла на § 1 т. 15 от ДР на ЗДП е вид държавна помощ по смисъла на легалното определение на понятието, дадено в § 1 т. 7 от ДР на ЗДП, така както междувпрочем това е разяснено и в съображение първо от мотивите към Регламент (ЕС) 1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в селскостопанския сектор. Няма пречка помощта de minimis в селскостопанския сектор да бъде предоставена вкл. и под формата на схема за помощ (виж § 1 т. 35 от ДР на ЗПД), по аргумент вкл. и от чл. 6 § 1 от Регламент 1408/2013 г. Най-сетне доколкото обсъжданата тук минимална помощ обхваща възстановяване на разходи, които не са инвестиционни и начина на дефиниране на сроковете на помощта, следва да се приеме, че се касае и до краткосрочна схема за държавни помощи. В обобщение споделят се аргументите на касатора, че със Заповед 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. на Изпълнителния Директор на ДФ Земеделие, при нормативно предвидена възможност за това, валидно са делегирани правомощия на Директорите на Областните Дирекции на ДФЗемеделие, съобразно териториалната им компетентност (тя не е спорна и следва т. II), във връзка с прилагането на краткосрочните схеми за помощи за държавни помощи, в частност на Директора на ОД на ДФЗемеделие" гр. Велико Търново да издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 37 ал. 1 от ЗДП по Схема за държавна помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) 1408/2013 на регистрираните по Наредба 3 от 1999 г. земеделски стопани, отглеждащи крави и/или юници, и/или биволи, овце-майки и/или кози майки. Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че като е възприел обратното и е обявил нищожността на оспорения АУПДВ съставът на Административен съд Велико Търново е постановил съдебния са акт в противоречие с приложимото материално право касационно основание по чл. 209 т. 3 от АПК, което налага неговата отмяна. Тъй като в решението липсват мотиви по спазването на правилата на АПК за издаване на АУПДВ, както и по материалната законосъобразност на разпоредените с него правни последици, препятствана е преценката на касационната инстанция по приложението на материалния закон в неговата цялост. Поради това и по аргумент от чл. 220 АПК решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При този изход на спора, по разноските за настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение: