Решение № 13883 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4964/2020 г.

Решение № 13883 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4964/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 725/13.04.2020 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 3380/2019 г., с което е отменен РА № Р-16001618007174-091-001/18.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение № 581/7.10.2019 г. на Директора на Д"ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП част за непризнат данъчен кредит в размер на 6541, 90 лева, с прилежащи лихви в размер на 2 352, 84 лева. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение и разноските за заплатена държавна такса в. Ответникът по касационната жалба – "Алекс - 2003" ЕООД, чрез адв. Илчев, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение, съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е Ревизионен акт РА № Р-16001618007174-091-001/18.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение № 581/7.10.2019 г. на Директора на Д "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП част за непризнат данъчен кредите в размер на 6 541, 90 лева, с прилежащи лихви в размер на 2 352, 84 лева. Административният съд въз основа анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е незаконосъобразен. Съдът е приел, че процесните стоки са закупени от доставчиците, като същите са индивидуализирани в достатъчна степен по описанието им в самите фактури. Установил е, че те са доставени на строителния обект на РЛ като част от тях са употребени за основната дейност на дружеството, а друга част все още се намират на строителния обект. Според съда, фактът, че в счетоводството на дружеството няма заведени други материали, идентични с процесните, съотнесено към описанието им по самите фактури, сочи на извод, че спорните доставки са осъществени именно от посочените доставчици. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на АС-Пловдив за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС-Пловдив. Предмет на спора между страните, както правилно е приел съдът, е реалността на доставките на стоки по процесните общо шест фактури от м. 11.2015 г. и м. 12.2015 г. от доставчиците "Димекс-М" ЕООД и "Любоел груп" ЕООД с предмет на доставките строителни материали. Правилно е приел първоинстанционният съд, че доставките по процесните фактури са реално осъществени. От изготвеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява по категоричен начин, че при преглед на първични документи при РЛ не се е установило да има други идентични стоки с процесните строителни материали. Предвид гореизложеното и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставката по данъчната фактура, по която ревизираното лице е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. В случая ревизираното дружество е представило достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. Съобразявайки заключенията по двете приети по делото експертизи, свидетелските показания, представените в хода на съдебното производство писмени доказателства (обяснителната записка за обект жилищен комплекс "Алекс – Бел" в УПИ 102511, жилищно строителство, магазини и офиси, масив 102, местност "Бялата воденица" землище Пловдив – юг, подобект сграда "А" – жилища, гаражи, офиси и магазини, графичната част, инвентаризационния опис) следва несъмнения извод, че е налице прехвърляне на собственост по отношение на процесните стоки, съответно е налице и реалност на доставките. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба по делото следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер 800 лв. на "Алекс - 2003" ЕООД като ответник по касация. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение