Решение № 88 от 26.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 202/2018 г.

Решение № 88 от 26.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 202/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас Иванчев Производството по реда на чл. 346, т. 1 от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдим срещу решение № 229/17.01.2018 г. по ВНОХД № 294/2017 г. по описа на Бургаски апелативен съд. В жалбата се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, като се сочи, че размерът от 3 години и 4 месеца се явява твърде завишен. Отделно от това се твърди, че доказателствения материал не е достатъчен за постановяване на осъдителна присъда, че постановената такава почива на предположение, а делото му било разгледано повърхностно. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото на досъдебното производство. Прокурорът в съдебното заседание заявява, че касационната жалба не е основателна, тъй като делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК и съответно съкратено съдебно следствие. Наказанието е определено по реда на чл. 58а и чл. 54 от НК, като взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Наказанието е наложено в минимален размер, като е намалено с 1/3. Твърди, че не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. Заявява, че в този си вид и размер наложеното наказание е съобразено с целите по чл. 36 от НК и е справедливо. Подс. В. се явява, представлява се от защитник, който поддържа изцяло касационната жалба. Защитата твърди, че инстанциите по същество не са оценили в достатъчна степен наличните смекчаващи вината обстоятелства, поради което при определяне на наказанието не са приложили правилно закона. Те не били оценили обстоятелството, че в чантичката на пострадалия е имало повече пари, но подсъдимия е взел от тях само 60 лв., като е върнал останалите. Не било отчетено обстоятелството, че подсъдимият е с ниска правна култура, което било смекчаващо отговорността обстоятелство. Не било отчетено и обстоятелството, че липсата на работа се дължи на ниската интеграция на тази прослойка от населението. Поради това е следвало да се приложи чл. 58а, ал. 4 от НК и в заключение иска именно приложението на чл. 55 от НК, като наказанието на дееца бъде намалено. Подсъдимият в лична защита поддържа казаното от защитата, в изказване последен по делото моли да му се намали наказанието При последната си дума също иска да му се намали наказанието. Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъда № 105/26.10.2017 г. по НОХД № 307/2017 г. на Ямболски окръжен съд подс. И. В. В. е бил признат за виновен в извършване на 21.10.2016 г. в [населено място] на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК, като по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим. С атакуваното въззивно решение присъдата е била потвърдена изцяло. Производството е протекло при съкратено съдебно следствие, с признаване на фактите по обвинителния акт от страна на подсъдимия- съобразно чл. 371, т. 2 от НПК. Касационният състав се съобрази с ТР № 1/06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК - ВКС, т. 8, доколкото по същество касатора прави опит за оттегляне на направеното от него изявление за признаване на фактите. Това не може да бъде възприето, не е допустимо и не следва да се разглежда. Отделен е въпросът, че доказателствата по делото, за които не е провеждано съдебно следствие, са еднозначни и те формират фактически и правни изводи за вината на дееца. Що се отнася до възведеното касационно основание за явна несправедливост на наказанието, съдът счете, че при потвърждаване на първоинстанционната присъда въззивната инстанция е отчела всички необходими обстоятелства, които определят фактическата и правната страна на деянието, като материалният закон е приложен правилно. При определяне на наказанието и двете инстанции по същество са отчели начина на извършване на деянието и проявената от подсъдимия дързост и безцеремонност. Многократно осъждан, той изобщо не се е поколебал да извърши престъплението по един такъв очевиден и в определена степен брутален начин. По този начин се е очертал като деец, трудно поправим, с едно типично асоциално поведение. В този смисъл редуцираното наказание се явява и твърде снизходително, за да може да може подсъдимият да претендира за положителна, в негова полза, корекция. Начинът на извършване на престъплението очертава висока степен на обществена опасност и на дееца, и на деянието, които не могат да бъдат дезавуирани от ниската стойност на предмета на престъплението. Въззивната инстанция е изложила изключително подробни мотиви за своите изводи относно необходимостта наложеното наказание да бъде потвърдено, като касационният състав напълно ги споделя, без да е необходимо да ги повтаря. В тях по същество е даден отговор и на касационното оплакване, което преповтаря въззивното обжалване. Наложеното наказание не е несъответно, то удовлетворява изискването за съразмерност и най-вече това, че деецът при последователно проявяваща се престъпна упоритост следва да получава все по-тежко наказание за последващите си деяния. В този смисъл касационният състав намери, че липсва явно несъответствие на наложеното наказание със степента на обществена опасност на деянието и на дееца. В заключение касационната инстанция прие, че второинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено, като жалбата следва да бъде оставена без уважение. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение